Определение № 1273 от 08.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 23.03.2010г. по гр.д.№668/2009г. на С. ОС, с което са уважени предявените от С. Х. Е. искове срещу "К-С”АД с правно основание чл.344, ал.1, т. 2-3 КТ и е прогласил за нищожна заповед за налагане на дисциплинарно наказцание. Жалбоподателят - “К-С” АД поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на делото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответницата С. Х. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от С. Х. Е. искове срещу “К-С” АД с правно основание чл.344, ал.1, т.2-3 КТ. Приел е че ищцата С. Е. е работила като счетоводител при жалбоподателя. Със Заповед №106/20.12.2008г. на И. директор на акционерното дружество и е наложено наказание дисциплинарно уволнение за неосъществен контрол върху сортирана вълна при инвентаризация, от което са последвали щети за предприятието. Съдът е приел, че с оглед длъжностната й характеристика ищцата не е имала задължение да следи за начина на съхраняване на вълната и не е извършила нарушение на трудовите си задължения, налагащо уволнението й, но са изложени съображения за това, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание е нищожна и е прогласена за такава, тъй като е подписана само от единия представител на работодателя от единия от двамата изпълнителнителни директори, които по устав представляват дружеството заедно. Като е прогласил заповедта за нищожна съдът е възстановил ищцата на заеманата отпреди уволнението работа и й е присъдил обезщетение за принудителна базработица в размер на 2221,20лева. Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба работодателят е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода по спора, а именно за компетентността на работодателя, на който Кодексът на труда е предоставил право на дисциплинална власт, когато последният е акционерно дружество, представлявано от двама изпълнителни директори, като предпоставка за законност на уволнението на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, а не за нищожност на акта /заповедта/, с който е наложено дисциплинарното наказание. Жалбоподателят поддържа, че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о, намира, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 КТ. Съдът в решението си е дал отговор на материално правен въпрос от значение за спора, а именно за компетентността на работодателя, на който Кодексът на труда е предоставил право на дисциплинална власт от значение за законността на уволнението, а не за нищожност на акта, с който е извършено дисциплинарното уволнение, по който въпрос няма съдебна практика и който е от значение за точното приложение на закона. Предвид изложените съображения, съдът