Определение № 1140 от 13.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2736/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. Т. и Т. К. Т. против решение № 365 от 28.10.2022 г. по в.гр.д.№ 520 от 2022 г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 882 от 24.06.2022 г. по гр.д.№ 2495 от 2021 г. на Русенския районен съд в частта му, с която делбеният имот, находящ се в [населено място], [улица], вх.3, ет.1, ап.25, е изнесен на публична продан. В касационната жалба се твърди, че решението на Русенския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. По въпроса в кои случаи е налице комбинирана /смесена/ съсобственост, която е пречка за възлагане на делбен имот на наследник по реда на чл.349, ал.2 ГПК се сочи противоречие на приетото в обжалваното решение със следната практика на ВКС: т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05. 2004 г. по гр.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. по тълк.д.№ 6 от 2013 г. на ОСГК на ВКС, решение № 148 от 07.04.2010 г. по гр.д.№ 437 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 506 от 08.07.2005 г. по гр.д.№ 217 от 2005 г. на ВКС, ГК, I г.о. В писмен отговор от 12.06.2023 г. ответницата по жалбата Р. П. Й. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски за адвокат. Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /съделители по делото/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалваното решение на 07.11.2022 г. г., а жалбата е подадена на 06.12.2022 г./ и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване в случай, че са налице някои от предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване. За да постанови обжалваното решение за потвърждаване решението на първоинстанционния съд в частта му за изнасяне на делбения имот на публична продан, въззивният съд е посочил, че на основание чл.272 ГПК изцяло споделя мотивите на районния съд в решението му, както относно установените фактически положения, така и развитите правни изводи. Изрично е посочил, че е правилен и в съответствие с Тълкувателно решение № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС изводът на първоинстанционния съд, че делбеният имот не може да бъде възложен на съделителите С. Т. и Т. Т., тъй като се касае за смесена съсобственост, възникнала по наследяване и сделка /договор за прехвърляне на 1/2 ид.ч. от имота срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 27 от 10.03.2004 г./. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следното: Няма противоречие между приетото в обжалваното решение и в посоченото Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с приетото в т.8 от това тълкувателно решение е приетото от въззивния съд, че тъй като съсобствеността е възникнала на две различни основания /С. Т. и Т. Т. са придобили 1/2 ид.ч. от делбения имот в режим на СИО в резултат на сделка с наследодателя П. П., а С. Т. и Р. Й. са придобили по 1/4 ид.ч. от имота по наследство от баща си П. П./ в случая се касае за смесена съсобственост, което е пречка за възлагането на имота по реда на чл.349, ал.2 ГПК. Посоченото от касаторите Тълкувателно решение № 6 от 2013г. на ОСГК на ВКС не може да обуслови допускане на касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд, тъй като приетото в него е напълно неотносимо към настоящото дело: Частта от Тълкувателното решение, на което се основат касаторите, касае начина на доказване на отрицателните фактически твърдения и разпределението на доказателствената тежест за доказване на тези фактически твърдения. Това ТР няма нищо общо с решаващите мотиви на въззивния съд в обжалваното решение на Русенския окръжен съд за отхвърляне на претенцията по чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на делбения имот, които не са свързани с недоказаност на отрицателни фактически твърдения, а с наличието на смесена съсобственост върху делбения имот, което е пречка за възлагане по реда на чл.349, ал.2 ГПК. Няма противоречие между обжалваното решение и решение № 148 от 07.04.2010 г. по гр.д.№ 437 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., в което е прието, че разглежданите в т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС хипотези на смесена /комбинирана/ съсобственост нямат предвид случаи, при които собствеността на имота е била еднородна и се е подчинявала на режима на съпружеската имуществена общност, а след смъртта на единия съпруг наследниците са извършили помежду си разпоредителни сделки, в резултат на които имотът е запазил наследствения си характер и за двамата съделители и в съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица. По настоящото дело не е налице такава хипотеза. Безспорно доказано е прехвърляне на 1/2 ид.ч. от имота от самия наследодател П. П. в полза на касаторите в режим на СИО, тоест възникване на съсобственост между наследодателя и касаторите още приживе на наследодателя, при което придобитата от касаторите в режим на СИО 1/2 ид.ч. от имота няма наследствен характер. Поради това безспорно е, че съсобствеността между касаторите и наследниците на П. П. е възникнала въз основа на повече от един юридически факт: сделка с наследодателя и последващо наследяване. Посоченото решение № 506 от 08.07.2005 г. по гр.д.№ 217 от 2005 г. на ВКС, ГК, I г.о. не може да обуслови допускане на касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд, тъй като приетото в него също е напълно неотносимо към настоящото дело: Решението на ВКС касае случай на заявени претенции по чл.288, ал.2 и ал.3 ГПК /отм./, аналогични на претенциите по чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК, като в него съдът се е произнесъл по въпроса какво е съотношението между тези две претенции /счетено е, че наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл.288, ал.2 ГПК /отм./ изключва разглеждането на евентуалните претенции по чл.288, ал.3 ГПК /отм./. По делото, по което е постановено това решение на ВКС, обаче не е стоял за разглеждане, поради което и няма произнасяне по съществения за настоящото дело въпрос: кога е налице смесена съсобственост, която е пречка за възлагане по реда на чл.349, ал.2 ГПК. Не е налице и посоченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, посоченият от касатора правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато за разрешаването му липсва правна уредба или тя е непълна /поради което се налага прилагането на правото или на закона по аналогия/; когато приложимата към конкретния правен спор правна норма е неясна /поради което се налага нейното тълкуване/ или когато поради промяна в законодателството или обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на правната норма. В конкретния случай не сме изправени пред такава хипотеза. По поставения въпрос има задължителна практика на ВКС /посоченото от касаторите Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС/, от постановяването на която не са настъпили такива промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика на ВКС. Няма основание и за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд на основание чл.280, ал.2 ГПК: Няма вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за делба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на ГПК, в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд не следва да се допуска. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 200 лв., съгласно представените към отговора списък за разноски, адвокатско пълномощно от 23.05.2023 г., договор за правна помощ от 23.05.2023 г. и фактура за извършено плащане от 11.06.2023 г. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение