Определение № 177 от 10.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1757/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от С. Г. Г. касационна жалба срещу решение № 492 от 07.12.2012 г. по гр. д. № 759/2012 г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 6560/2010 г. на Добрички районен съд. С това решение е уважен предявения от П. Ж. К. иск за делба на съсобствен недвижим имот, съставляващ земеделска земя с площ от 79.999 дка, заснета с № 020014 в плана за земеразделяне, възстановен на наследниците на М. С. М.. Касационният довод е за необоснованост и незаконосъобразност на извода, че част от наследниците не са направили отказ от наследството на М., поради което неправилно съдът е допуснал извършване на делбата между всички наследници на този наследодател. В изложението към касационната жалба се иска допускане на касационна проверка по разрешените от съда въпроса: кои са наследниците на общия наследодател и какво е получил всеки от тях от наследодателя и каква е била неговата пряка и непосредствена воля. В мотивите се поддържа, че наследодателят е разпределил приживе притежаваната от него земеделска земя, в съответствие с която воля част от наследниците са направили откази от останалото наследство, които не са зачетени от съда. Ответникът по касация К. С. намира същата за неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима. Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното: От фактическа страна е установено, че описаният земеделски имот е бил възстановен по реда на З. на наследниците на М. С. М., конституирани като страни по делото. Въз основа на решението на ОСЗ през 1995 г. съсобствениците са се снабдили с констативен нот. акт за собственост № 98, т. ХХІV, по н. д. № 5999/1995 г. Установено е, че наследодателят е починал през 1983 г. и е оставил за наследници седем деца, както и че страните по делото са техни наследници. Квотите в съсобствеността съдът е определил при съобразяване разпоредбите на чл. 5-9 ЗН и по размерът им страните не спорят. Ответницата по иска, сега касаторка, дъщеря на починалата П. М. Д. и внучка на общия наследодател, е представила декларации – пълномощни, изготвени дъщери и единия син на общия наследодател: К. М. М., П. М. Д., Мира М. К., Е. М. П. и С. М. С., и е поддържала, че в тях е формирана воля за отказване от наследството на М. М. в полза на брат им К. М. С.. Съдът е намерил, че представените писмени декларации-пълномощни, не представляват откази от наследство, тъй като не са вписани в особената книга, водена в Добрички районен съд за отказите от наследството. В тях се съдържат волеизявления, че се отказват от възстановените земи и упълномощават брат им К. да разполага с полагащото им се наследство като го стопанисва и се разпорежда с него. Така изразеното сочи на това, че наследството е било прието преди съставянето на декларациите. След като е намерил, че не са налице валидни откази от наследство, съдът е определил квотите на съделителите при спазване разпоредбите на ЗН. В изложението към касационната жалба не е формулиран правен въпрос, решен от съда и обусловил правния извод за обема на правата на страните в съсобствеността. Поставеният въпрос „защо се е наложило изготвянето на тези откази” също не е решаван от съда. Той е анализирал правното значение на писмените доказателства и в съответствие на закона е намерил, че тези части писмени документи не съставляват отказ от наследство по смисъла на чл. 39 ЗН, поради което и не са основания за изменение правата на наследниците в съсобствеността. Разрешеният от съда въпрос е за това спазено ли е изискването за валидност на отказа от наследство, а не за това кое е наложило съставянето на декларациите. Поставените въпроси в изложението към касационната жалба не обуславят общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което не е налице основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.