Определение № 749 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4818/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Т. К. като майка и законен представител на детето Т. Г., родено на 01.04.2011 г., подадена от пълномощника и адвокат Б. А., срещу определение №1888 от 25.06.2014 г. по ч. гр.дело №1435/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение №7428 от 20.05.2014 г. по гр. дело №4446/2014 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното определение производството по молбата и за промяна на името на детето е прекратено като недопустимо. Варненският окръжен съд е приел, че молбата за добавяне на бащино име Р. на детето е недопустима. Това е така, защото по реда на чл.19 ЗГР промяна може да се извърши само на съществуващи имена - собствено, бащино и фамилно, но не и чрез добавяне на бащино име към съществуващите имена. Жалбоподателката излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправния въпрос за това дали е допустима молба за добавяне по реда на чл.19 ЗГР на бащино име на дете, български гражданин, родено в чужбина, за което в съставения акт за раждане са вписани само собствено и фамилно име. Този въпрос се решава противоречиво от съдилищата. Представени са две съдебни решения. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата. Повдигнатият въпрос обуславя изхода на делото и се решава противоречиво от съдилищата, както се установява от представените съдебни решения. Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. Съобразно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗГР името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане. Оттук следва, че името на българските граждани се състои от три части. В случаите, при които българският гражданин не е роден на територията на Република България и името му се състои от две части – собствено и фамилно, молбата му по реда на чл.19 ЗГР за добавяне и на бащино име е допустима. Ето защо обжалваното определение и оставеното в сила с него първоинстанционно определение следва да бъдат отменени и делото да се върне на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.