Определение № 76 от 25.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 393/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 120977/20.10.2014 г. на С. О. Г. срещу определение № 20285 от 06.10.2014 г. на Софийския градски съд по ч. гр. д. № 11153/2014 г., с което е оставено без уважение искането му по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по подадена от него въззивна частна жалба срещу разпореждане № 80 от 06.11.2013 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 60535/2012 г. за връщане на исковата му молба при условията на чл. 129, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като прецени данните по делото, намира следното: Частната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице с активна процесуална легитимация срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В настоящето производство ВКС действа като въззивна инстанция, като за валидността и допустимостта на атакувания акт следи служебно. Обстоятелствата по делото са следните: Жалбоподателят е предявил осъдителни искове срещу [фирма] общо за сумата 597.85 лв. С няколко последователни разпореждания районният съд дал на ищеца указания да конкретизира свои искания в исковата молба, включително основанието и размера на претендираните вреди. Приемайки, че те не са изпълнени, с разпореждане № 80 от 06.11.2013 г. съдът върнал исковата молба. Недоволен, ищецът е подал частна жалба № 1046290/16.12.2013 г., в която има искане за освобождаване от държавна такса по нея. С определение от 10.03.2014г. първоинстанционният съд оставил без уважение искането. По жалба срещу него е образувано ч. гр. д. № 5806/2014 г. на Софийския градски съд, който с определение № 14851/16.07.2014 г. потвърдил първоинстанционното определение. Срещу това определение е подадена частна касационна жалба и с определение № 681/24.09.2014 г. по ч. гр. д. № 4815/2014 г. състав на ВКС, ІІІ-то г. о., я оставил без разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 4 ГПК. Това определение също е обжалвано и е потвърдено с определение № 859/01.12.2014 г. по ч. гр. д. № 6721/2014 г. на ВКС, ІІІ-то г. о. С обжалваното сега определение градският съд, без да съобрази, че вече има произнасяне по искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, инкорпорирано в частна жалба № 1046290/16.12.2013 г., е приел, че с оглед на имущественото и гражданското си състояние, страната може да поеме заплащането на държавната такса за частната жалба в размер на 15 лева и отказал да я освободи от нея. При тези данни обжалваното определение се явява недопустимо. Софийският градски съд се е произнесъл по искане за освобождаване от държавна такса, направено във връзка с подсъдна нему частна жалба срещу разпореждане на първата инстанция за връщане на исковата молба, но по това искане вече има произнасяне с влязъл в сила съдебен акт. При сравняване на данните в декларациите във връзка с искането по чл. 83, ал. 2 ГПК от 04.03.2014 г. и 01.10.2014 г., се установява незначително различие единствено в получаваните доходи - молителят е получавал пенсия в размер на 340.99 лева, понастоящем - 350.20 лева, а съпругата му - 274.48 лева, сега 231.89 лева. С оглед на тези данни не може да се приеме, че е налице промяна в обстоятелствата, налагаща повторно разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса. Това второ произнасяне, обективирано в определение № 20285 от 06.10.2014 г., се явява без предмет, а оттук - недопустимо и следва да бъде обезсилено. Делото следва да се изпрати на въззивния съд за произнасяне по частна жалба № 1046290/16.12.2013 г. в частта й срещу разпореждането за връщане на исковата молба. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.