Определение № 2366 от 03.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1388/2023 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба на М. В. С. срещу решение №575 от 09.08.2022г. по в.т.д. №226/2022г. на Софийски апелативен съд, ТО. С него след като е отменил изцяло решение №6 от 26.10.2021г. по т д. №56/ 2020г. на Видински окръжен съд, въззивният съд е отхвърлил предявените от М. В. С. срещу „Елит Петрол“ АД /н./ искове с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, за признаване съществуване на вземане в общ размер на 133 000,76 лв., от които: 102 000 лв., представляващи неизплатени възнаграждения на член на Съвета на директорите, и 31 000,76лв., представляващи законна лихва за забава върху сумата на главницата за периода 08.05.2015г. - 08.05.2018г., както и законна лихва върху главницата от 102 000лв., считано от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност - 08.05.2018г. до окончателно плащане. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилни изводите на съда, че вземанията, предмет на спора, са погасени по давност към момента на предявяването им в производството по несъстоятелност на 12.07.2018г. Оспорва възприетото от съда становище, че решенията на съвета на директорите от 20.01.2009г. и от 24.10.2011г. не са породили целените правни последици, тъй като са взети от некомпетентен орган. Излага съображения, че доколкото в ТЗ изрично е посочено, че ОСА има правомощия да взема единствено и само решения, по въпроси посочени в закона или в устава, то в настоящия случай решения относно отлагане на изплащането на възнагражденията на членовете на СД не могат и няма как да бъдат взети от „Петрол“ АД, като едноличен собственик на капитала на „Елит Петрол“ АД /н./, тъй като то не е компетентно да вземе такова решение. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът поставя като обуславящи изхода на спора въпросите: 1/ От компетенцията на съвета на директорите /СД/ ли е да взема решение за отлагане на изплащането на собствените си възнаграждения, при условие, че размерът им е определен от едноличния собственик на капитала?; 2/Запазват ли своите действия взетите решения от СД за отлагане на изплащане на възнагражденията на членовете на СД, в случай на предсрочно освобождаване на член на СД?; 3/ Прието решение за отложено плащане на възнагражденията на членовете на СД за конкретен момент има ли действие по отношение на освободен след взимане на решението член на СД? По всички поставени въпроси се позовава на допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба „Елит Петрол“ АД /н./ не изразява становище. Синдикът на „Елит Петрол“ АД /н./ Р. В. Р. не изразява становище по касационната жалба Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да отмени първоинстанционното решение решаващият състав на САС е приел че предявените искове са допустими, тъй като са налице процесуалните предпоставки за надлежното им упражняване: предявяване на процесните вземания в срока по чл.688 от ТЗ; включването на процесните вземания в списък на неприети вземания от синдика на несъстоятелното дружество ответник; в срока по чл.690, ал.1 от ТЗ, вр. с чл. 62, ал.2 от ГПК и чл.621 от ТЗ, срещу списъка на неприетите вземания е постъпило възражение от ищеца; с определение по чл.692 от ТЗ възражението на ищеца е оставено без уважение; в срока по чл.694, ал.6 от ТЗ ищецът е предявил исковете по чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ. Приел е за безспорно между страните, че ищецът М. В. С. е бил член на съвета на директорите на „Елит Петрол“ АД в периода от 23.10.2008г. - 25.07.2014г., при уговореното месечно възнаграждение в размер на 1 500 лв., което не му е било заплащано; а на 25.07.2014г. на извънредно общо събрание на акционерите на „Елит Петрол“ АД било прието решение за освобождаване на ищеца като член на съвета на директорите на „Елит Петрол“ АД. Въззивният съд е изложил съображения, че изпълнението на повтарящото се задължение за плащане на възнаграждение на член на съвета на директорите следва да се определи, като периодично плащане, по смисъла на чл. 111, б.„в“ от ЗЗД, вр. с ТР №3/2011г. по тълк. д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС: единен правопораждащ факт - сключения неформален договор с характеристика на мандатен, падеж, настъпващ ежемесечно, съгласно уговореното и при изначално договорен, непроменлив в случая размер на всяко помесечно възнаграждение. С оглед обстоятелството, че ищецът е предявил вземането си с молба с вх.№2251 от 12.07.2018г. и с оглед своевременно направеното с отговора на исковата молба и поддържано с въззивната жалба възражение за изтекла погасителна давност, въззивният съд е стигнал до извода, че предявените искове са погасени по давност – към момента на предявяването на вземанията е изтекла предвидената в закона тригодишна давност по чл. 111, б.„в“ от ЗЗД. Счел е за неоснователни доводите на ищеца, че давностният срок за процесните вземания не е изтекъл, предвид решенията на съвета на директорите от 20.01.2009г. и от 24.10.2011г., отразени в протоколи от същите дати, с които изплащането на възнагражденията на членовете на директорите е било отложено до 23.10.2016г. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първият въпрос, поставен от жалбоподателя в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК е включен в предмета на спора, доколкото в мотивите си съдът е приел, че размерът на възнаграждението, което членовете на съвета на директорите на акционерно дружество имат право да получават през периода на осъществяване на възложените им функции, се определя от общото събрание с решението по чл.221, т.5 от ТЗ. Направил е извод, че всички въпроси, свързани с възнаграждението на членовете на съвета на директорите, се решават от общото събрание на дружеството, предвид възложената му компетентност от закона, съответно решенията на съвета на директорите, с които е отложено изплъщането на възнагражденията, не са породили целените правни последици, тъй като не са взети от компетентен орган. По отношение на поставения въпрос обаче не е установена общата предпоставка за достъп до касация. Изводът на въззивния съд за това, че процесните вземания не са погасени по давност, не е обусловен само от преценката за липса на компетентност на съвета на директорите на акционерното дружество да приема решения за отлагане на изплащането на възнагражденията на своите членове. Съдът е приел също така, че дори ако решенията на съвета на директорите 20.01.2009г. и от 24.10.2011г., с които е отложено изплащането на възнагражденията на членовете му, са породили целените правни последици, то след 25.07.2014г. /когато извънредно общо събрание на акционерите на „Елит Петрол“ АД е приело решение за освобождаване на М. В. С. като член на съвета на директорите на дружеството/, тези решения не могат да намерят приложение в мандатното правоотношение между дружеството и ищеца, тъй като от този момент мандатът на последния е прекратен и дружеството следва да му изплати дължимите към момента възнаграждения. Съответно поставеният материалноправен въпрос не може да обоснове наличието на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 от ГПК, доколкото допускането на въззивното решение до касация по поставения въпрос не би обусловило различен изход на производството. В тази насока са и задължителните разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда и за изхода по конкретното дело. По поставения въпрос не е обоснована и допълнителната предпоставка за достъп до касационно обжалване. Досежно отношенията между акционерното дружество и членовете на неговите управителни органи, последователна и непротиворечива е практиката на ВКС, че мандатното правоотношение с членовете на съвета на директорите възниква от решението на общото събрание на акционерите по чл.221, т.4 и т.5 от ТЗ, с което се определя и размерът на възнаграждението, като сключването на писмен договор и отделното уговаряне на възнаграждение е факултативна възможност по чл.244 ал.7 от ТЗ /в този смисъл решение №255/26.03.2013г. по т.д.№145/2012г. на ВКС, II т.о., решение №108/08.10.2015г. по т.д.№2263/2014г. на ВКС, II т.о., решение №212/10.03.2008г. по т.д.№814/2007г. на ВКС, ТК и други/. Приемайки, че решението на учредителното събрание на „Елит Петрол“ ЕАД от 21.10.2008г. е породило задължение за дружеството за заплащане на месечно възнаграждение на членовете на СД и при липсата на констатация за сключени споразумения по реда на чл.244 ал.7 от ТЗ, с които да е уговорена по съгласие на страните промяна на падежа на задължението, въззивният съд е процедирал в съответствие с практиката на ВКС. Вторият и третият въпрос в изложението са относими към предмета на спора, доколкото касаят изводите на въззивния съд, че дори ако решенията на съвета на директорите от 20.01.2009г. и от 24.10.2011г., с които е отложено изплащането на възнагражденията на членовете на съвета, са породили целените правни последици, то не пораждат действие спрямо ищеца за периода след 25.07.2014г. когато извънредно общо събрание на акционерите на „Елит Петрол“ АД е приело решение за освобождаването му като член на съвета на директорите на дружеството. Въззивният съд е аргументирал тази теза, като се е позовал на приетото в решенията на СД от 20.01.2009г. и от 24.10.2011г, че с тях е отложено изплащането на възнагражденията – „не по - късно от датата на изтичане на мандата“ или „съобразно мандата“, с оглед на което е стигнал до извода, че крайният момент, до който е следвало да бъдат изплатени възнагражденията на ищеца е прекратяването на неговия мандат, което в случая е осъществено с решението от 25.07.2014г. По поставения въпрос обаче не е обоснована допълнителната предпоставка за достъп до касация. Съгласно т.4 от ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК намира приложение в случаите, когато е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд, както и когато е създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или е налице непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или на осъвремяване с оглед промяна в законодателството или в обществените условия. В случая не е обоснована някоя от посочените форми на основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото отговорът на поставения въпрос е предпоставен не от принципно тълкуване на разпоредбите на Търговския закон, регламентиращи правомощията на съвета на директорите на акционерното дружество и правата и задълженията на неговите членове, а от преценката на съдържанието на решенията, приети от съвета на директорите на 20.01.2009г. и на 24.10.2011г. относно предвидения в тях краен срок за изплащане на възнагражденията и на последиците им за страните в настоящото производство с оглед останалите приети за осъществени факти по делото. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. На ответника по касационната жалба не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото няма направено искане за това и не са представени доказателства за извършването им. Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд