Определение № 110 от 24.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 664/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 510 от 14.04.2010 год. по гр.д.№ 590/2010 год. на П. окръжен съд с която е потвърдено решението от 11.12.2009 год. по гр.д.№ 3615/2009 год. на П. районен съд. С това решение са били отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ и с чл.86 ал.1 ЗЗД. Поради това, че не са били посочени основания за допускане на касационно обжалване, касационната жалба е била оставена без движение. В допълнително представена с оглед указанията на съда молба на [фирма] (имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 предл.1 ГПК) не се сочи, коя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК се подържа. Правен въпрос не е формулиран. Процесуалният представител на касатора е посочил, че „Безспорно най-важния въпрос за разрешаването на правния спор е този за размера на договорената продажна цена, както и дали тя е била заплатена”. Всъщност, възпроизведени са доводите по касационната жалба относно оспорването на съставената от [фирма] фактура, както и твърдението, че не са обсъдени гласните доказателства и неправилно е преценена фактическата обстановка. Представени са: Решение на ВС на Н. от 1958 год., с която съдът се е произнесъл по приложимостта на чл.133 б.”д” ГПК; Определение по чл.288 ГПК с което състав на ІІ т.о. на ВКС не е допуснал касационен контрол; Влязло в сила решение на В. окръжен съд, постановено по иск по чл.19 ал.3 ЗЗД. В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма] е изразил становище, че липсват основания за допускане на касационен контрол. Изразил е и евентуалното становище, че жалбата е неоснователна. Поискал е присъждане на разноски, без обаче да са представени доказателства за направени такива. Становището, че не е налице което и да е от основанията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол се основава на следното: Обективно съединените главни претенции с които ищецът [фирма] е сезирал първоинстанционният съд са с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ вр.чл.318 ТЗ. Паричните вземания на ищцовото дружество срещу се основават на издадена от него данъчна за 9600 лв. - обща стойност (с ДДС) на 1 бр. бетонобъркачка. Предявена е и акцесорна претенция с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 1034.25 лв. – обезщетение за забава при плащането на фактурата от датата на падежа и до депозиране на ИМ. Между страните няма сключен договор за търговска продажба в изпълнение на който да биха била издадена фактурата. Ответникът не е оспорил наличието на договор. Противопоставил е възражението, че този договор всъщност е за съоръжение на стойност 24000 лв., състоящо се от бетонобъркачка, количка, силоз, шнек, 10 бр. колички, лента и кантар, което той е заплатил авансово с 2 бр. разходни касови ордера. Ищецът е оспорил е подписите на РКО. Неоспореното заключение на назначената по делото графологична експертиза е, че подписите за „броил сумата” и „получил сумата” са на законните представители на двете дружества. Съставената от ищеца фактура, на която се основава искането е отразена в счетоводството на ищеца, но не и в това на ответника. Съгласно ТР № 1/2010 год., за да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, произнасянето на въззивния съд по обуславящия правен въпрос следва да в противоречие със задължителната практика на ВС на Н., ВС на РБ и на ВКС, каквито съдебни актове не са. Становището на състава на ПдОС е, че е останало недоказано ищцовото твърдение за наличието на непогасено задължение именно по представената фактура. Приел е за доказано твърдението на ответника, че доставената стока е била заплатена изцяло и съдържанието на двата РКО не е опровергано. Както бе посочено по-горе, правен въпрос не е формулиран, а и произнасянето на съдилищата се основава изцяло на доказаност на фактите и обстоятелствата по делото. Дори тази преценка да е неправилна, това би съставлявало основание по чл.281 т.3 ГПК, но не и по чл.280 ал.1 ГПК. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.