Определение № 115 от 24.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1089/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Кооперация „Земеделска кооперация нов път“, с Житница, община Калояново и касационна жалба на Н. Т. М. и двете жалби подадени чрез пълномощника на страните по тях– адв. И. Д. против решение № 78 от 28.02.2020 г. по гр.д. № 633/2019г. на Пловдивски апелативен съд Ответникът по касация не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, подадено общо от касаторите, чрез пълномощника им – адв. И. Д. в резултат на проведено и по двете жалби производство по чл.285 ГПК, са интерпретирани подробно мотивите на обжалваното решение. Заявени са основанията по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, като по първото основание е поставен въпросът – „За задължението на въззивния съд при наличие на неясен и противоречив петитум, да даде указания за отстраняване нередовностите на ИМ, за да обезпечи постановяването на допустим съдебен акт.„ Страната е твърдяла, че ищецът бил заявил два отделни петитума на исковата си молба, като „ съюза „ респективно“ не давал яснота как следвало да се „считат предявени исковете“. Страната е поддържала още, че по това възражение, направено още пред първостепенния съд, не било взето отношение, а съдилищата разгледали нередовна искова молба. Касаторите са разгледали практиката на ВКС – тълкувателна и казуална относно необходимото съдържанието на обстоятелствената част и петитума на исковата молба и изискването за яснота на последния. Въз основа на тези общи бележки по практиката на ВКС, страната е направила извод, че съставът на ПАС бил длъжен да остави исковата молба без движение, доколкото в нея били заявени два петитума а нямало яснота в какво съотношение били исковете. Поставен е въпросът - „ Нищожен ли е записът на заповед, при условие, че падежът в него е уговорен неясно и по начин, който буди съмнение и дава основание за различно тълкуване волята на издателя, т.е. уговорен е по начин различен от предвидения в чл.486,ал.1 ТЗ“. Буквално са възпроизведени оплакванията за неправилност, направени в касационните жалби. Касаторите са поддържали основание по чл.280, ал.2 ГПК, като са уточнили хипотезата в нормата – „очевидна неправилност“. Същите, позовавайки се на определения на ВКС са дали определение на понятието „очевидна неправилност“ и в заключение са поддържали, че с оглед това искат настоящият състав да приеме, че били налице „ тези пороци “ и решението било очевидно неправилно. Други доводи не са развити. Касаторите не обосновават довод за допускане на решението до касационно обжалване. Твърдението за недопустимост на съдебния акт съставлява въведено основание по чл.280, ал.2, предл.2-ро ГПК, поради което същото следва да бъде разгледано и без да са налице условията по чл.280, ал.1 ГПК. Страната е въвела довод за недопустимост на сезирането, поради нередовност на исковата молба, изразяваща се в наличие на „ два петитума “. Доводът е фактически и правно несъстоятелен, тъй като петитумът е един - искане да бъде признато за установено между страните, че ответниците дължат на ищеца суми по запис на заповед, която дължимост е предмет на издадената заповед по чл.417 ГПК. Т.е. петитумът е пределно ясен – предявен е установителен иск по чл.422 ГПК, съставляващ съдебна фаза на инициирано производство по чл.417 ГПК, чийто петитум по принцип е лимитиран от заявлението на ищеца в заповедното производство. Или въззивното решение е допустим акт, с оглед редовност на сезирането, тъй като обстоятелствената част и петитума на исковата молба са съответни и ясни, а и съответни на заявлението по чл.417 ГПК. Следователно, съдилищата са валидно сезирани, като на това основание решението на въззивния съд не е недопустимо. Поставеният въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал. 1 ГПК, съобразно приетата дефинитивност на общото основание с ТРОСГТК № 1 /09г. т.1, тъй като не е свързан с решаващите мотиви на състава, а изцяло е поставен в контекста на защитната теза на страната, съдържателно изразена като твърдения, неустановени по спора. Съдът е развил конкретни подробни мотиви, с оглед приетото от него за това, че менителничния ефект е редовен от външна страна. По отношение на тези ясни мотиви, основаващи се на установеното от фактическа страна, касаторите не обосновават релевантност на въпроса си. Оплакването за неправилност на акта, поради несъгласие с мотивите на въззивния съд е ирелевантно и не се разглежда в тази фаза на производството. Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него чрез възпроизвеждане на дадено от състави на ВКС определение на самото основание. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение