Определение № 6064 от 30.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 581/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С. Д., чрез адв. К. К., срещу решение № 1161 от 18. 10. 2023 г. по в.гр.д.№ 1323/2023 г. на Варненския окръжен съд, IV състав, с което е потвърдено решение № 616 от 27. 02. 2023 г. по гр.д. № 6248/2022 г. на ВРС, 49 състав, отхвърлящо предявения от Д. С. Д. против В. Е. Х. и Х. Р. Х. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че ответниците не са собственици на 229/599 ид.ч. от реална част с площ от 229 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място],[жк], СО „М.“, целият с площ от 571 кв.м., с номер по предходен план ***, която реална част е нанесена със зелен цвят на скицата на лист 151 от гр. д. № 8271/2006 г. на ВРС, 10 с-в, и по скица № 15-471795/3. 05. 2022 г. на СГКК Варна, и след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлено искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 34/31. 05. 2017 г., том I, рег. № 2150, дело № 131/2017 г. на нотариус В. П., рег. № 205. Твърди се неправилност на извода на въззивния съд, че придобивна давност за имоти, включени в територия по параграф 4 ПЗР ЗСПЗЗ, по отношение на правоимащите по ЗСПЗЗ, би могъл да започне да тече преди приключване на процедурата по възстановяване на собствеността с влязло в сила решение по пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ. Твърди се, че този извод противоречи на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и на решение № 4/11. 03. 1998 г. по к.д. № 16/1997 г. на КС. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и уважаване на предявения отрицателен установителен иск. Подаден е отговор на касационната жалба от ответниците В. Е. Х. и Х. Р. Х., чрез пълномощника им адв. Н. Б., с който се поддържа липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба. Твърди се, че придобивен давностен срок по отношение на имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ, тече от индивидуализацията на имота като обект на собственост, каквато индивидуализация има, ако имотът е описан по кадастрален план, по плана на новообразуваните имоти или по друг план – в случая от одобряване на плана на новообразуваните имоти през 2004 г. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: Въззивният съд е приел, че е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, тъй като ищците твърдят че в тяхна полза е постановено решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, признаващо правото им на възстановяване на собствеността върху процесния имот, попадащ в територия по параграф 4 ПЗР ЗСПЗЗ, че има влязъл в сила ПНИ, но реституционната процедура не е приключила, тъй като предстои издаване на заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. Ищецът бил уведомен, че такава ще бъде издадена след като по съдебен ред се отмени нотариалният акт от 2017 г., признаващ ответниците за собственици по давност на процесния имот. От фактическа страна е прието за доказано, че ищецът Д. С. Д. е наследник по закон на Г. П. Д., починал на 27.11.1948 г. С решение № 745 от 11.10.2000 г. на ПК – Варна, издадено въз основа на заявление вх. № 30183/25.11.1991г., в полза на наследниците на Г. П. Д. е признато право на възстановяване на собствеността в съществуващи стари реални граници на имоти, сред които и лозе от 8.000дка, находящо се в терен по пар. 4 на кв. В., м. „Под М.“, нанесено като имот пл. № ***по плана на стари имотни граници на местност „М.“. Планът на новообразуваните имоти за местността е одобрен със заповед № РД-1-7706-432/15.12.2003г., обн. ДВ бр.24/23.04.2004г. и влязла в сила относно процесния имот, предвид липсата на твърдения от страните и данни по делото за обжалването му в тази част. С влязло в сила на 1. 11. 2010 г. решение №435/19.02.2009г. по гр.дело №827182006г. по описа на ВРС, е прието за установено, по предявен иск от наследниците на Г. П. Д., сред които и настоящият ищец Д. С. Д., против настоящите ответници В. Е. Х. и Х. Р. Х., че В. Е. Х. и Х. Р. Х. не са собственици на спорната реална част с площ от 229кв.м. от ПИ ***, находящ се в [населено място], местност „Под М." при граници на реалната част: имот №***, имот №***, останалата част на имот №*** и път повдигната в сив фон на скицата, подписана от съда и представляваща неразделна част от решението (л. 16-18 от дело на ВРС). Прието е, че не са били налице предпоставките на пар. 4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ за придобиване на собствеността върху процесния имот от ответниците, тъй като върху същия не е изградена постройка, отговаряща на критериите по пар. 1в ДР ППЗСПЗЗ, и не е спазено изискването незастроеният имот да е на разстояние не по-малко от 30 км. от градовете с население над 300 хиляди жители и на не по-малко от 10 км. от крайбрежната морска ивица, а имотът отстои на 8325 кв.м. от центъра на [населено място] и на 11050 м. от бреговата ивица на Черно море. За неоснователно е прието и заявеното от ответниците евентуално придобивно основание – давност, тъй като съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ придобивният давностен срок е започнал да тече на 21. 11. 1997 г. и е спрял да тече с предявяване на иска на 6. 11. 2006 г. По делото е бил представен и констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот №83/29. 03. 2005 г., с който В. Х. и Х. Х. са признати за собственици на процесния имот на основание приключила процедура по параграф 4б ПЗР ЗСПЗЗ, съгласно Заповед № 1982/21.12.2004г. издадена на основание параграф 4к ал.7 на кмета на Община Варна. След влизане в сила на решението ответниците В. и Х. Х. се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност №34/31. 05. 2017 г., том I, рег.№2150, дело №131/2017г. по описа на нотариус В. П.. Със заповед № Г-279/12.07.2016г.на кмета на Община Варна е одобрен ПУП - План за регулация и застрояване за кв.***по плана на СО"М.", [населено място], с приложена графична част. Въз основа на заключението на съдебнотехническата експертиза е прието за установено, че имот пл. № ***по КП/1977 г. на местност „Под М.“, кв. В., относно който е признато на наследниците на Г. П. Д. право на възстановяване на собствеността с решение №745/11.10.2000г. на ПК В., описан като лозе от 8 дка, е идентичен с имот пл. № ***по плана на стари имотни граници на местност „М.", като това е отразено и в раздел II, т.1 на решението на ПК. Разликата в площта между 8 дка и 7.867 дка се е получила след анкетирането на старите собственици и изготвянето на плана на стари имотни граници, съгл. чл.18ж. ал.5.1.1 ППЗСПЗЗ. Процесният имот се включва в имот пл. № ***по плана на старите имотни граници на местност „М.“, в новообразуван имот № ***в кадастрален район ***по ПНИ на СО „М.“, в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 571 кв.м. по КККР, в УПИ ***, в кв. ***по ПУП - ПРЗ на СО „М.", одобрен със заповед №279/12.07.2016г. на кмета на Община Варна, като с влизане в сила на ПРЗ са му отнети 29 кв.м. заради уличната регулация, на основание чл.16. ал.1 от ЗУТ. Спорната реална част от 229 кв.м. не е нанесена като самостоятелен поземлен имот. Същата не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ. Въз основа на показанията на свидетелката Т. Б. Е. е прието за установено, че същата живее в един вход с ответниците и ги познава от 1981 г. Знае техния имот в местност „М.", с площ 600 кв.м. който имали от 1984г. Мястото било празно, хавра, сега имало овошки, лозе, кладенец, ток, реализирани от ответниците. Не знае някой да ги е гонил от това място. Преди ходела много редовно в имота, последно била там през лятото на 2022 г. Ищеца не е ангажирал доказателства за опровергаване на посочените по-горе свидетелски показания. От правна страна въззивният съд е приел предявения иск за неоснователен, тъй като е доказано заявеното от ответника придобивно основание – давност, изтекла от 1. 11. 2010 г. (влизане в сила на решението по предходното дело) до 17. 05. 2022 г. (предявяване на иска). За неоснователен е приет доводът на ищеца, че до завършване на реституционната процедура на ищците с издаване на заповед на кмета по пар. 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ, ответниците не са могли да придобият имота по давност. Прието е, че когато имотът е индивидуализиран по кадастрален или друг план с граници и съседи, с номер по план на земите, включени в пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, то същият е индивидуализиран в достатъчна степен, тъй като номерът на плана предопределя границите на имота. Съдържа се позоваване на практика на ВКС - решение № 260/2011 г. по гр. д. І118/2011 г., ІІ г. о., в което се приема, че решенията на органа на земеделска реституция, с които се възстановява собственост върху имоти в терен по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени до изменението на закона обн. ДВ бр. 69/1999 г., в които имотът е индивидуализиран по кадастрален или друг план с граници и съседи, са достатъчни за установяване правото на собственост върху съответните имоти. Затова в случая от значение е дали в решението на ПК имотът лозе от 8 дка е индивидуализиран в достатъчна степен като обект на собственост или това е станало от влизане в сила на ПНИ през 2004 г. Прието е, че с реституционното решение не са описани граници на подлежащия на реституция имот, поради което същият не е индивидуализиран като обект на собственост. Това е станало с одобряване на ПНИ през 2003 г., откогато е започнал да тече и придобивният давностен срок в полза на ищците. Дори да се приеме, че с предявяване на отрицателния установителен иск придобивният давностен срок, текъл в полза на ответниците, е прекъснат, то от влизане в сила на предходното решение на 1. 11. 2010 г. до предявяване на настоящия иск през 2022 г. са изтекли повече от десет години, през които имотът е владян от ответниците и е придобит от същите по давност. Приета е за неоснователна и претенцията по чл. 537, ар. 2 ГПК за отмяна на издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка от 2017 г., тъй като отмяната на акта винаги е последица от изхода на делото по предявения иск за собственост. Настоящият състав намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касатора въпрос, а именно: кой е началният момент, от който тече придобивна давност в полза на лица, владеещи недвижим имот, попадащ в терен по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, по отношение на който реституционната процедура по ЗСПЗЗ е висяща, тъй като има постановено решение на ПК – Варна по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, но не е издадена заповед на кмета по пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ. Изводите на въззивния съд по така поставения въпрос противоречат на практиката на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, според които по отношение на имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ и находящи се в терен по пар. 4 ПРЗ ЗСПЗЗ, придобивна давност не тече до приключване на реституционната процедура със заповед по пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ, което разбиране изхожда от принципа, че срещу този, който не може да се защити чрез иск за собственост, давност не тече. Практиката касае случаи, при които реституционното решение по чл. 14 ЗСПЗЗ е постановено след изменението на ЗСПЗЗ ДВ, бр. 68/30. 07. 1999 г., когато е приета нормата на пар. 4к ПЗР ЗСПЗЗ., какъвто е и настоящият случай. В този смисъл са посочените от касатора решения на ВКС: решение № 50054 от 01. 08. 2023 г. по гр. д. № 3138/2022 г., 1 г.о., решение № 66 от 26. 04. 2013 г. по гр. д. № 603/2012 г., 2 г.о., решение № 50093 от 13. 01. 2023 г. по гр. д. № 4423/2021 г., 2 г.о. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,