Определение № 108 от 22.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2918/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото – РПК „Паничище“ срещу въззивно решение № 260033 от 01.03.2021 г, постановено по в. гр. дело № 601/2020 г. на Окръжен съд - Кюстендил, с което е потвърдено решение № 260049 от 19.10.2020 г., постановено по гр. д. № 1158/2020 г. на Районен съд - Дупница, с което РПК „Паничище“ е осъдена да заплати на Е. Г. Д. сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди - болки, страдания, психо-емоционален шок и физически дискомфорт, в резултат на настъпила на 01.01.2020 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането - 01.01.2020 г. до окончателното плащане на задължението. Поддържа се, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Ответницата по касационната жалба – Е. Г. Д. не е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване въззивен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното въззивно решение е прието, че по време на изпълнение на трудовите си задължения ищцата е претърпяла трудова злополука, призната за такава с Разпореждане № 1 от 22.01.2020 г. на ТП на НОИ, [населено място], на основание чл. 60, ал. 1 от КСО. Безспорно по делото е наличието на претърпени от ищцата неимуществени вреди. Налице е и причинно-следствена връзка между злополуката и вредите. В следствие злополуката ищцата се е намирала в отпуск за временна неработоспособност за общо 171 календарни дни. Установената фрактура на лъчевата кост на дясна предмишница в областта на китката е довела до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник за дълъг период. Увреждането не е било възстановено, зарастването било неправилно, с деформация на нормалния анатомичен вид на костта, което е довело да притискане на меките тъкани, съдове и нерви. Не са налице и предпоставки за самостоятелно пълно възстановяване на ищцата от получената травма. Предвид интензитета на търпените болки и страдания, периодът, в който са търпени, както и прогнозата за липса на пълно възстановяване функциите на засегнатия крайник, съдът е приел, че със сумата от 6000 лв. ще бъдат компенсирани претърпените неимуществените вреди. По делото липсват доказателства за извършен инструктаж за безопасно полагане н труд на процесното работно място. Видно от т. 6 от длъжностната характеристика, връчена на ищцата на 04.11.2019 г., пекарят следва да спазва изискванията за хигиена за работното място. Ето защо действията й по измиване на пода в пекарната не могат да се възприемат като действия, сочещи на груба небрежност, още повече като се има предвид технологичният процес в помещения, в които се произвеждат хранителни продукти. Освен това съдът е приел, че отговорността на предприятието не може да бъде намалявана, тъй като няма данни работодателят да е провел точен инструктаж за техническите и технологичните правила, както и на правилата за безопасност на труда. В мотивите се посочва, че получаването на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 КТ и обезщетение от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди няма връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на ответника - РПК „Паничище“ е посочено касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и това по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Изложението не съдържа формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а доводи, свързани с правилността и обосноваността на обжалваното въззивно решение, които преповтарят съображенията, заявени със самата касационна жалба. Същите са основания за касиране по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. В настоящия случай приложеното към касационната жалба изложение на основанията за обжалване не отговаря на приетото с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС съдържание на касационната жалба, поради липса на ясно и точно формулирани материални или процесуалноправни въпроси. Във фазата на предварително селектиране на касационните жалби съдът дължи отговор на ясно и точно формулирани въпроси и е недопустимо да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид, защото такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на прокламирания в чл. 6 ГПК принцип на диспозитивното начало. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Относно твърдението за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК: Както е изяснено в мотивите на решение № 15 от 06.11.2018 г. по дело № 10/2018 г. на Конституционния съд на Република България, чрез законовия критерий "очевидна неправилност" се осигурява съчетанието между обществения интерес от справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор, като се разширяват предпоставките за достъп до върховната съдебна инстанция, т.е. предоставя се достъп до касационната инстанция и без поставен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от касатора, или е бил повдигнат въпрос, който не обуславя допускане по чл. 280, ал. 1 ГПК. При твърдения за "очевидна неправилност", съдът преценява съответствието на фактическите и правни изводи в обжалваното решение с основните начала на гражданския процес, утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд. Когато констатира нарушаване на правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона, нарушение на императивна правна норма или основни принципи, засягащи търсената от страните защита и съдействие, Върховният касационен съд следва да допусне касационно обжалване в изпълнение на конституционно вменените му задължения да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Постановено решение не е необосновано, нито е налице нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 281, т. 3 ГПК. Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи. Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване. Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, следователно въззивното решение не е очевидно неправилно и не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Сочените твърдения не визират тежки пороци на съдебното решение, а единствено отразяват несъгласието на касатора с формираните от съда изводи относно основателността на иска. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение