Определение № 670 от 13.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 1332/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д. от [населено място] срещу определение № 4936 от 19.04.2023 г. по в. ч. гр. д. № 9287/2022 г. на Софийски градски съд, VI-Ж състав, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав разпореждане № 20038087 от 26.05.2022 г. по гр. д. № 34947/2020 г. С първоинстанционния акт е върната като нередовна подадената от М. Д. Д. искова молба с вх. № 40076 от 27.03.2017 г. и е прекратено производството по образуваното въз основа на нея дело. Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение по съображения, че е изпълнил дадените му указания. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдението, че атакуваното определение е постановено от незаконен състав, доколкото съдията-докладчик в първоинстанционното производство не си е направил отвод за разглеждане на спора, а е следвало да си направи такъв, тъй като вече се е отвеждал по други дела на същата страна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да потвърди постановеното от първоинстанционния съд разпореждане за връщане на подадената от настоящия частен касатор искова молба, въззивният съд е споделил крайния извод на Софийски районен съд, че въпреки изрично дадените му указания ищецът не е доказал правния си интерес от предявяване на исковете за имуществени и неимуществени вреди срещу ответника „ДЗИ – Общо Застраховане“ АД. Приел е, че изложените в исковата молба обстоятелства не са относими към действия на ЧСИ С. Г., представляващи виновно неизпълнение на професионалните му задължения и поради това същите на обосновават отговорност на ответника по застраховка „Професионална отговорност“. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Достатъчно основание за това е липсата на поставен въпрос, по отношение на който да бъде преценявано наличието на поддържаното от частния касатор основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, формулирането на конкретен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос е задължение на самия касатор, като същият не може да бъде извеждан служебно от ВКС от изложените в жалбата или в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обстоятелства. Що се отнася до твърдението, че обжалваният акт е постановен от незаконен състав поради неотвеждането на първоинстанционния съдия, респ. на членовете на въззивния състав, същото не обосновава нищожност или недопустимост на атакуваното определение. Следователно, касационното обжалване не може да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение