Определение № 575 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2661/2020 г.

Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Веселка Боева като пълномощник на С. Х. Б. и Х. А. Б., срещу въззивно решение № 1551 от 20.12.2019 г., постановено по гр. д. № 1994/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. В изложението към подадената касационна жалба жалбоподателите са въвели твърдения за недопустимост на обжалваното въззивно решение поради наличието на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК – висящо дело за делба. Посочили са, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: 1. следва ли за уважаването на иск по чл.109 ЗС да е установено, че ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, както и че същото създава пречки за използването на собствения на ищеца имот, по-големи от обикновените; 2. създава ли пречка за упражняване правото на собственост на ищеца само по себе си изграждането на обект в съсобствен имот или следва да се установи конкретно с какво същият пречи на неговото упражняване; 3. при разпределено фактическо ползване, когато сградите, чието премахване се иска, са построени в ползваната от ответника част, следва ли да се установи от ищеца с какво конкретно се пречи на упражняването на правото му на собственост; от значение ли е разпределението на ползването между страните, съществуващо от момента на построяване на сградите. Поддържа се противоречие със следната задължителна практика на ВКС: тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, т.3, решение № 139 от 10.01.2020 г. по гр. д. № 4222/2018 г., второ г. о.; решение № 23 от 09.04.2014 г. по гр. д. № 5465/2013 г., второ г. о.; решение № 299 от 15.06.2010 г. по гр. д. № 500/2009 г., второ г. о. и решение № 33/06.04.2010 г. по гр. д. № 27/2009 г. на второ г. о. Ответниците по касация И. Н. Р., П. П. Т., Б. П. Т. и М. А. Т., чрез процесуалния си представител, считат, че касационно обжалване не следва да се допуска. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното: В исковата молба на И. Н. Р. е посочено, че страните са съсобственици на УПИ * в кв.53 по плана на [населено място], [община], в който незаконно са били построени следните сгради: сграда на едно ниво-гаражно помещение, две стаи и навес, пристройка към собствената на ответниците стопанска сграда, кокошарници, както и ограда. Изложени са твърдения за наличието на пречки за използване на дворното място – площта под сградите. В първото съдебно заседание след връщане на делото за ново разглеждане от районния съд, такива пречки се сочат и по отношение ползването на жилищната сграда /изградената пристройка е долепена до нея/, както и на северната част на стопанската сграда – собственост на ищцата и ответниците П. Т., Б. Т. и М. Т.. Ответниците С. Х. Б. и Х. А. Б. оспорват исковете. В защитата си сочат, че процесните постройки и ограда са съществували към момента на закупуване на дворното място. Останалите ответници считат, че исковете са основателни. По делото е установено, че ответницата С. Б. притежава 1/2 ид. ч. от дворното място и е индивидуален собственик на южната част на стопанската сграда /същата ги е получила по дарение от родителите си Х. и Н. Б./. Видно от нотариален акт № 83/1998 г. за покупко-продажба на недвижим имот, Х. Б. е придобил правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от УПИ *, заедно с правото на надстрояване на втори жилищен етаж на съществуващата жилищна сграда /същото не е реализирано/ и южната част от построената стопанска сграда. Ищцата /заедно с починалия си съпруг/ е придобила 9/10 ид. ч. от 1/2 ид. ч. /нотариален акт № 45 от 1992 г. за покупко-продажба/, заедно с първия етаж от жилищната сграда и пристройка към нея /баня и кухненска ниша/, както и северната част на стопанската сграда. Другата 1/10 ид. ч. от описаната 1/2 ид. ч. от дворното място, е била притежавана от М. Т., чиито наследници са ответниците П. Т., Б. Т. и М. Т.. В производството пред районния съд е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, като в приложение № 1 към същата с жълт цвят са отразени заснетите в плана сгради: жилищна сграда на един етаж, пристройка към същата /баня и кухненска ниша/, външна тоалетна. Стопанската сграда, описана в документите за собственост, е обозначена с цифри 7,8,9,10. В югоизточната част на дворното място е построена масивна сграда на едно ниво, състояща се от гараж, стопанска сграда с две помещения и коридор, както и навес /означена графично по цифри 19,18,16,13,14,15,17,19/. Между жилищната сграда и южната част на стопанската сграда е изградена пристройка по цифри 2,3,4,5,6,7,2. Съществува и стопанска постройка – дървена барака в югозападната част на дворното място /по цифри 21,22,23,24,25/. Направена е и вътрешна ограда от бетонни колове и градинска мрежа в два участъка: по цифри 5,11,12, с дължина 17,20 м. и височина 1,50 м. и по цифри 1,24,25, с дължина 22,20 м. и височина 1,50 м. От събраните гласни доказателства се установява, че сградите и оградата са били построени след закупуването на имота от Х. Б. /свидетелите М. и Ф./, както и че ищцата ползва северната част от дворното място, а касаторите - южната. С първоинстанционното решение исковете са били уважени в частта за премахване на пристройката към жилищната сграда и на оградата по цифри 1,24 с дължина 20 м. и отхвърлени по отношение на останалите сгради и оградата по цифри 5,11,12. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстационното решение, в частта, с която са били отхвърлени исковете за премахване на масивна сграда на едно ниво в югоизточната част на дворното място, стопанска постройка в югозападната му част и ограда в участъка по цифри 5,11,12, като ответниците С. Х. Б. и Х. А. Б. са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на И. Н. Р. да упражнява правото си на собственост върху 6/10 ид. ч. от имота, като премахнат описаните по-горе сгради и ограда. Решението е потвърдено в частта, с която исковете срещу касаторите са уважени. Въззивният съд е приел, че постройките представляват незаконни строежи. Липсва съгласие на останалите съсобственици за тяхното изграждане. Решаващите изводи, че същите създават пречки по-големи от обикновените за упражняване правата на ищцата, са свързани с намаляване площта на терена, който може да се ползва от нея с площта под сградите /общо 135 кв. м./. Оградите също препятстват фактическото ползване на имота, предвид липсата на неговото реално разпределение между страните. Не се разкрива вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо като постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск - висящ преюдициален спор, който да е от значение за правилното решаване на настоящия. Основание за спиране по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато правните последици на решението по другото дело, следва да бъдат зачетени при постановяване на решението по висящия процес. Решението по допускане на делба не е преюдициално по отношение на настоящия спор, тъй като установяване съществуването на съсобственост /нейното наличие не се оспорва в процеса/ и на правата в нея, не са релевантни за субективното право да се иска преустановяване на неоснователното въздействие върху имота. Налице е поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените в изложението първи и втори въпрос. Същите са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и са от значение за изхода на делото, като обобщени и уточнени от настоящия състав на ВКС съобразно правомощията му по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, могат да бъдат формулирани по следния начин: необходимо ли е за уважаването на иск по чл.109 ЗС да се докаже, че действията на ответниците, изразяващи се в извършено незаконно строителство в съсобствения имот и завземането по този начин на по-голяма част от дворното място, пречат на ищцата да упражнява правата си в него. Следва да се извърши преценка за разрешаването на обуславящия изхода на делото въпрос в съответствие с установената трайна практика на ВКС, включително с ТР № 4/06.11.2017 г. по тълкувателно дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, т.3 от същото. Жалбоподателите дължат внасяне на държавна такса в размер на 25 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси/ по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение