Определение № 60147 от 29.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4127/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ж. И. Д. срещу определение № 1335 от 13.04.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 576 от 2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 260847 от 21.01.2021 г. на Варненския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 11697 от 2020 г. поради недопустимост на предявения иск.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставени са следните правни въпроси:

1. Непроизнасянето по заявени възражения за нищожност на придобивното основание, които са обуславящи за легитимацията на ответника като собственик на наследствения имот, представлява ли нарушение по чл.12 и чл.235 ГПК ?

2. Какво е съдържанието на мотивите към съдебното решение ?

3. Следва ли съдът да се произнесе по всички доводи и оплаквания във въззивната жалба или само по някои от тях съгласно правомощията му по чл.269 ГПК и съгласно установеното диспозитивно начало в чл.6, ал.2 ГПК ?

4. Следва ли съдът да се произнесе по въпроси, които са предмет на оплаквания както във въззивната жалба, така и в исковата молба ?

5. Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за прогласяване нищожност на договори с невъзможен предмет при твърдение за нарушение нормата на чл.192 ЗТСУ (отм.) ?

6. Има ли значение за допустимост на исковата претенция за нищожност на договорите при твърдение за приложен КЗП за изграждане като ново строителство на пететажна жилищна сграда с идентификатор .....и самостоятелен обект с идентификатор ......(предмет на защита на наследствено право на собственост), одобрен със заповед № 32 от 01.02.1983 г. на Председателя на Общински народен съвет- Варна за имот пл.№ ... в кв...., 8-ми п.р. на [населено място] при съобразяването на обстоятелствата, че със сила на пресъдено нещо са установени правата на ДП „БСТ“ върху имот с идентификатор ....(предмет на защита по гр.д. № 1654 от 1995 г. на ВРС) ?

7. Може ли правата на „Спортния тотализатор при БСФС“, а не БСТ, установени със сила на пресъдено нещо за имот с идентификатор ....(идентичен с имот пл.№ ... в кв...., 8-ми п.р. на [населено място]) по гр.д.№ 1654 от 1995 г. на Варненския РС, да се приемат за установени права на ответника ДП „БСТ“, създаден едва на 04.06.1999 г. със закон от Народното събрание, в пететажна жилищна сграда с идентификатор ....и самостоятелен обект с идентификатор ....(предмет на защита на наследствено право на собственост), одобрен със заповед № 32 от 01.02.1983 г. на Председателя на Общински народен съвет- Варна за имот пл.№ ... в кв..., 8-ми п.р. на [населено място] ?

8. Правилен ли е изводът за процесния имот, индивидуализиран от ищцата, че върху същия със сила на пресъдено нещо са установени правата на БСТ на основание процесните договори в производството по гр.д.№ 1654 от 1995 г. на Варненския РС, без да се назначи съдебно-техническа експертиза за установяване идентичност на имоти, сгради и самостоятелни обекти в тях ?

9. Дадените от ОСГТК на ВКС разяснения в Тълкувателно решение № 8 от 2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. изпълнени ли са в настоящия случай при направени твърдения от ищцата за наличие на притежавано от нея право върху същия обект, чието пораждане (упражняване) би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна ?

10. Допустимо ли е за пететажна жилищна сграда с идентификатор ....и самостоятелен обект с идентификатор ....(предмет на защита на наследствено право на собственост) да съществуват едновременно две правни състояния- един път частна собственост на гражданин по протокол на приемателна комисия от 1987 г., а друг път държавна собственост по процесните договори и ако не, допустим ли е искът за прогласяване нищожност на процесните договори ?

11. Законосъобразно ли е прието от въззивния съд, че държавно предприятие, създадено със специален закон на 04.07.1999 г. има своя собственост, за която се легитимира с договори за строителство, по които не е било страна, като се отчете, че предприятието не е съществувало към 22.08.1984 г. и към 15.02.1989 г. ?

12. Може ли юридическо лице (държавно предприятие), което не е страна по договори от 1984 г. и 1989 г., да придобие право на собственост върху самостоятелен обект в сграда, предмет на протокол на приемателна комисия от 26.08.1987 г., въз основа на същите договори, ако не притежава право на собственост върху терена или право на строеж върху терена, върху който сградата е построена ?

13. След като ДП „БСТ“ е създадено със специален закон на 04.07.1999 г., идентично ли е с юридическото лице „Спортен тотализатор при БСФС“, създадено със съдебно решение на 18.09.1957 г., поделението на което пък е страна по процесните договори и страна по решението по гр.д.№ 1654 от 1995 г. на Варненския РС?

По първия въпрос се твърди противоречие на обжалваното определение с ППВС № 7 от 1965 г., ППВС № 1 от 1985 г., ППВС № 1 от 1953 г.; по втория въпрос- с т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС и решение № 63 от 17.07.2015 г. по т.д.№ 674 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т. о.; по третия и четвъртия въпрос- с т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Не се излагат доводи за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищца по делото, което е прекратено/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за прекратяване на делото. Съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, този акт подлежи на касационно обжалване при наличие на някое от посочените в чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК основания за това.

В случая не са налице сочените в частната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания за допускане на касационното обжалване на определението на Варненския окръжен съд поради следното: За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че ищцата Ж. И. Д. е предявила претенции за прогласяване нищожността на договор за групов строеж от 22.08.1984 г. и на договор за доброволна делба от 15.02.1989 г. и за приемане на установено, че ответникът Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ не е собственик на самостоятелен обект тото пункт, въведен в експлоатация с протокол от 26.08.1987 г. Съдът е посочил, че в подадената искова молба Ж. Д. е изложила твърдения за недействителност на сключения договор за групов строеж поради нарушение на чл.192 от ЗТСУ (отм.), тъй като една от страните по договора- Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ не е получила право на строеж и не е собственик на идеални части от дворното място, върху което е изградена сградата. Поради това е твърдяла, че и сключеният впоследствие договор за доброволна делба от 15.02.1989 г. е нищожен. ДП „БСТ“ не е придобило право на собственост на обект в изградената сграда и по приращение. Ищцата е обосновала интереса си от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост с възможността да претендира обезщетение за вреди от БСТ и принципала му- държавата.

Въззивният съд е установил, че е налице влязло в сила решение № 436 от 02.08.1994 г., постановено по гр.д.№ 1034 от 1993 г. по описа на ВКС, с което по реда на надзора са отменени влезли в сила решения от 11.03.1993 г. по гр.д.№ 102 от 1993 г. по описа на Варненския окръжен съд и от 06.01.1993 г. по гр.д.№ 2126 от 1992 г. по описа на Варненския районен съд и е отхвърлен предявен от И. И., Д. И., Ж. Д. и М. Ж. срещу Районна дирекция „Български спортен тотализатор“ иск за собственост върху магазин с площ от 22, 41 кв. м., ведно със сервизни помещения, находящ се на партерен етаж в сграда в [населено място], [улица], имот с пл.№ ... в кв..... по плана на [населено място]. Производството по гр.д.№ 2126 от 1992 г. е било образувано по иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от изброените лица, относно собствеността на посочения магазин, като ищците И. са основавали правото си на собственост на договор, обективиран в нотариален акт № .... г., а Ж. Д. и М. Ж.- на основание учредено в тяхна полза право на строеж по чл.56, ал.2 и ал.3 ЗТСУ (отм.). Ответникът е твърдял, че е придобил право на собственост върху същия обект въз основа на договор за покупка на недвижим имот, чрез ОбНС по ЗСГ, обективиран в нотариален акт № ...

С влязло в сила решение, постановено на 10.01.1997 по гр.д.№ 1654 от 1995 г. по описа на Варненския районен съд, Д. И., И. И., Ж. Д. и М. Ж. са осъдени да предадат на БСТ владението върху собствения на БСТ недвижим имот, представляващ горепосочения магазин, на основание чл.108 ЗС. В производството по делото ищецът БСТ е твърдял, че е придобил право на собственост върху имота въз основа на договор за покупка на недвижим имот, чрез ОбНС по ЗСГ, обективиран в нотариален акт № .... г., договор за групов строеж от 22.08.1984 г. и договор за доброволна делба от 15.02.1989 г.

При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че между ищцата Ж. Д. и посочения от нея ответник ДП „Български спортен тотализатор“ е налице влязло в сила решение по отношение на обстоятелствата, че ответникът Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ е собственик на процесния имот на твърдяното по гр.д.№ 1654 от 1995 г. основание, както и че ищцата и нейните наследодатели не са придобили права върху имота на твърдените от тях основания- нотариален акт № .... г. и учредено право на строеж по реда на чл. 56 ЗТСУ (отм.), поради което и за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за отричане на правата на ответника. Въззивният съд е взел предвид, че в производството по гр.д.№ 1654 от 1995 г. Ж. Д. е участвала като ответник и не е оспорила действителността на договора за групов строеж от 22.08.1984 г. и договора за доброволна делба от 15.02.1989 г., на които ищецът БСТ е основавал правата си и въз основа на които съдът е признал правото му на собственост. Така съдът е стигнал до извода, че спорът между страните е приключил с влязло в сила решение, което има преклудиращо действие спрямо всеки факт, въз основа на който ответниците по иска по гр.д.№1654 от 1995 г. /сред които е била и Ж. Д./ са могли да предявят възражение срещу иска. Непредявяването на съответните възражения в производството по гр.д.№ 1654 от 1995 г. от ответниците обуславя недопустимост на последващо производство за установяване на недействителност на посочените договори. Извода си за недопустимост на претенцията на ищцата въззивният съд е обосновал и с приетото в Тълкувателно решение № 8 от 2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, че правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането му /упражняването му/ би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна. В случая обаче спорът между страните по отношение на правото на собственост върху процесния имот е разрешен със сила на пресъдено нещо. Затова и Ж. Д. няма интерес от предявяването на отрицателния установителен иск.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение не са налице основания по чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението поради следното:

1. Първите четири поставени от касаторката въпроси са свързани със необходимото съдържание на мотивите на съдебното решение и със задължението на съда, преди да постанови решението си по съществото на спора, да се произнесе по всички наведени от страните доводи и възражения и да обсъди всички относими към спора доказателства. Тези въпроси не са правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са неотносими към настоящото дело, по което съдът не е постановил решение по съществото на спора, а е потвърдил определение на първоинстанционния съд за прекратяване на делото, в който случай съдът се произнася само относно наличието на процесуални пречки за разглеждане на делото, но не и по съществото на спора. Поради това тези въпроси не могат да обусловят допускане на касационното обжалване на определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото.

Независимо от горното, следва да се има предвид, че в мотивите на обжалваното определение въззивният състав се е произнесъл по възраженията в частната въззивна жалба относно наличието на сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността на процесния имот. Тези възражения са обсъдени в рамките на проверката за допустимост на предявените искове, която въззивният съд е извършил в образуваното частно производство.

2. Петият и шестият поставени въпроси също не са правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, по смисъла на това понятие, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са обусловили изводите на съда в обжалваното определение, потвърждаващо първоинстанционното определение за прекратяване на делото: Въззивният съд е приел, че предявените от ищцата искове за нищожност на двата договора /договора за групов строеж от 22.08.1984 г. и договора за доброволна делба от 15.02.1989 г./ са недопустими не защото се основават на твърдение за нарушение на нормата на чл.192 ЗТСУ /отм./ или на твърдение за приложен КЗП за изграждане на ново строителство, а защото възможността на ищцата Ж. Д. да се позовава на тази нищожност е преклудирана с влизане в сила на решението по гр.д.№ 1654 от 1995 г. на Варненския районен съд, по което дело същата е била страна и в което решение със сила на пресъдено нещо спрямо нея и останалите ответници е установено, че БСТ е собственик на процесния имот на основание именно тези договори.

3. Седмият и тринадесетият въпроси са свързани с по-общия въпрос за наличието на субективен идентитет между страните по гр.д.№ 1654 от 1995 г. на Варненския районен съд и по настоящото дело и по-конкретно за това дали посоченият като ответник по настоящото дело ДП „БСТ“ е идентичен правен субект или правоприемник на ищеца по гр.д.№ 1654 от 1995 г. БСТ. Този въпрос е относим към конкретното дело, но е разрешен в съответствие със закона и с практиката на ВКС по приложението на чл.298, ал.2 ГПК, доколкото е безспорно установено, че ДП „БСТ“ е правоприемник на Българския спортен тотализатор: съгласно пар.11 от ПЗР на Закона за хазарта от 1999 г. /отм./ новообразуваните Държавни предприятия „Български спортен тотализатор“ и „Държавна парично-предметна лотария“ приемат пасивите и активите на съществуващите до влизане в сила на този закон Български спортен тотализатор и Държавна парично-предметна лотария, а съгласно пар.3 от ПЗР на Закона за изменение на Закона за хазарта от 1999 г. /отм./, Обн. в ДВ бр.35 от 2011 г., Държавното предприятие „Държавна парично-предметна лотария“ се преобразува чрез вливане в Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“.

4. Осмият поставен въпрос е свързан с това дали е налице обективен идентитет на имота по двете дела /гр.д.№ 1654 от 1995 г. и настоящото дело/ и по-конкретно дали, когато има съмнение за идентичността на имотите- предмет на тези дела, съдът следва да назначи съдебно-техническа експертиза. По този въпрос няма противоречие между приетото в обжалваното определение и практиката на ВКС, нито е необходимо ВКС да се произнася по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като в конкретния случай няма и не е имало никакво съмнение, че предметът на гр.д.№ 1654 от 1995 г. на Варненския районен съд /магазин с площ от 22,41 кв.м., ведно със сервизни помещения, находящ се на партерния етаж на сградата в [населено място], [улица], придобит от БСТ на основание договор за групов строеж от 22.08.1984 г. и договор за доброволна делба от 15.02.1989 г./ е напълно идентичен с предмета по настоящото дело. Макар в исковата молба по настоящото дело обектът да е описан като тотопункт, а не магазин, беспорно е, че ищцата претендира за същия имот, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба описва тотопункта като обект, за който БСТ се легитимира като собственик на основание горепосочените договори за групов строеж и доброволна делба, а видно от тези два договора, Районната дирекция на Българския спортен тотализатор е станала собственик само на един обект в сградата на посочения адрес в [населено място].

5. Деветият въпрос е относим към делото, тъй като е обусловил изводите на съда в обжалваното определение, но по този въпрос няма противоречие между приетото от съда и посоченото Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с това тълкувателно решение съдът е приел, че предявеният от Ж. Д. отрицателен установителен иск за собственост е недопустим, тъй като със сила на пресъдено нещо между нея и ответника ДП „БСТ“ вече е установено, че тя не притежава вещни права върху този имот, нито очаква да придобие такива права.

6. Десетият, единадесетият и дванадесетият въпроси не могат да обусловят допускането на касационното обжалване на определението, тъй като не са свързани с мотивите на съда в обжалвания съдебен акт за прекратяване на делото поради недопустимост на исковете. Въпросите касаят основателността на предявените искове, а в обжалваното определение съдът не се е произнесъл по основателността на тези искове, а само по тяхната допустимост.

Не са налице и основания по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението на Варненския окръжен съд. Няма вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата.

Определението не е и очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закон /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Предвид на всичко гореизложено касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение