Определение № 1649 от 31.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2622/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 60 от 10.03.2025г. постановено по гр.д. № 653/2024г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решение № 502 от 05.08.2024г. по гр.д. № 3131/2023г. на Врачански районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове от Й. П. М. против П. И. Д. и К. Г. Ц. над уважения размер от 583,15лв. до пълния предявен размер от 5147лв. за всеки от ответниците поотделно, представляваща 1/3 от пазарната стойност на направени разноски за необходим ремонт на покривната конструкция на масивна жилищна сграда. Касационната жалба е подадена от Й. П. М. чрез пълномощника адв. Л. Я.. Изложени са съображения неправилност. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1/ длъжен ли е съдът да прецени достоверността на показанията на всички свидетели, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото /позовава се на противоречие с решение № 118 от 11.01.2021г. по гр.д. № 665/2020г. на ВКС, II г.о./; 2/ длъжен ли е съдът да обсъжда заедно с другите доказателства по делото заключението на вещото лице; следва ли да го съпостави с показанията на свидетел по отношение обем извършени СМР /позовава се на противоречие с решение № 14 от 02.03.2022г. по гр.д. № 997/2021г. на ВКС, III г.о.; 3/допустимо ли е при преценка на доказателствата за установяване на обем извършен СМР, съдът без да съпостави и анализира подробно доказателствата и да не кредитира свидетелски показания на извършилото СМР лице и вместо това да кредитира показания на свидетел на ремонта само за няколко минути от голямо разстояние и заключение на на вещо лице, без задача да установи обем извършена работа-въпрос, който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност. В писмения си отговор ответниците П. И. Д. и К. Г. Ц. оспорват жалбата и наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Исковете са основани на твърденията, че страните са собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в [населено място], [улица], като всеки притежава по 1/3 ид.ч. от общите части. Ищецът излага, че сградата е стара и покривът й се е нуждаел от ремонт; в периода от м. 12.2021г. до м. 06.2023г. по негова инициатива са организирани няколко общи събрания на етажната собственост относно състоянието на покрива и необходимостта от предприемане на действия за ремонт, но ответниците не са се явили на събранията. През месец 10.2022г. вследствие на проливни дъждове и разместени керемиди по покрива на сградата, имотът на ищеца е бил повреден. Поради липса на интерес от страна на ответниците, на 27.09.2023г. ищецът сключил договор с Й. Г. А. за ремонт на покрива, като крайната цена, която е заплатил за ремонта е 15 440 лв. Изпратил на ответниците покани за доброволно плащане, с които ги уведомил за извършения ремонт и направените плащания, но те останали без последствие. Поради това ищецът претендира от ответниците по 5147лв., представляващи 1/3 част от стойността на ремонта на покрива по договора от 27.09.2023г. Ответниците П. И. Д. и К. Г. Ц. оспорват иска в възражения, че депозираните от ищеца документи в по-голямата си част са изготвени лично и едностранно от него, поради което са негодни. Твърдят, че по сигнал на ищеца до Община Враца е извършен оглед от експертна комисия, която е дала заключение, че не е налице необходимост от ремонт, поправяне или заздравяване на покрива на жилищната сграда. Считат, че договорът за изработка е сключен без знанието и съгласието им, поради което не е обвързващ за тях, както и че извършеното отразяване на заплатени суми не съответства на представения разходен касов ордер. Първоинстанционният съд е уважил частично исковите претенции, като всеки от ответниците П. И. Д. и К. Г. Ц. е осъден да заплати на ищеца Й. П. М. по 583,15 лв., представляваща 1/3 от пазарната стойност на сторените разноски за необходим ремонт на покрива на масивна жилищна сграда с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], находяща се в поземлен имот ***, с адрес на имота: [населено място], [улица], ведно със законната лихва, считано от 01.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част до пълния им предявен размер исковите претенции са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Именно срещу отхвърлителната част е насочена въззивната жалба на ищеца. Въззивният съд е намерил за безспорно, че страните са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда - етажна собственост, находяща се на адрес: [населено място], [улица], като ответникът К. Г. Ц. е собственик на първия етаж, ответницата П. И. Д. е собственик на втория етаж, а ищецът Й. П. М. е собственик на третия етаж от сградата. Приложени са 3 бр. протоколи от 20.12.2021г., 28.12.2022г. и 30.06.2023г. за проведени общи събрания на етажните собственици на жилищната сграда, подписани само от Й. П. М.. Представено е заверено копие от жалба вх.№ 179500- 6407/04.07.2022г., от която е видно, че ищецът е сигнализирал РУ-Враца с оплаквания от поведението на съседа му К. Г. Ц. и отказ на същия да бъде ремонтирана неговата част от покривната конструкция на триетажна кооперация. Приложено е Постановление от 31.08.2022г. на прокурор при РП-Враца, видно от което е отказано образуване на досъдебно производство и преписката е прекратена. От заверено копие от експертна оценка на техническото състояние на сградата, която е изготвена на 06.05.2022г. от самия ищец, както и технически доклад за обследване на съществуващ строеж, изготвен през м.08.2022 г. от инж.Е. М. по възлагане от Й. М., е посочено, че при извършения оглед на покрива от специалист е констатирано, че дървените греди са нападнати от дървояди и са частично прогнили, че са налице недопустими деформации от силови въздействия и провисване и по ръбовете на гредите са налице явни признаци от развитие на гнилостни процеси. Тези констатации са дали основание да се направи оценка, че покривната конструкция не е в добро състояние и не притежава необходимата носимоспособност, поради което е необходим основен ремонт на съществуващия покрив. На 19.04.2023 г. Й. М. е подал сигнал до кмета на Община Враца, в който посочва, че от силните ветрове и проливните дъждове са нанесени сериозни повреди на покривната конструкция на сградата, изразяващи се в разрушена замазка, разместени, счупени и липсващи цигли и капаци, прогнили капандури и множество течове. Прави оплаквания, че останалите етажни собственици не оказват съдействие за отстраняване на повредите и дори се укриват, а съседът му К. Ц. не осигурява достъп до повредените участъци от собственото си таванско помещение.Иска да бъде разпоредено извършване на спешен ремонт на покрива на основание чл.49 ЗУЕС и чл.195 и чл.196 ЗУТ. Приложено е експертно заключение от 06.10.2023г. по заведена щета № 11128882300829/05.10.2023г. по описа на "ДЗИ Общо застраховане" АД и количествено-стойностна сметка, от която се установява, че вещо лице на застрахователя е констатирало, че вследствие на проливни дъждове и разместени керемиди по покрива на сградата са намокрени стени и тавани в кухня, трапезария и баня в жилището на ищеца на третия, последен етаж от сградата, както и тавана на стълбището, като за отстраняване на вредите му е определено обезщетение в размер на 874,01 лв. Представен е Договор за изработка, сключен на 27.09.2023г. между Й. П. М. и Й. Г. А., по силата на който ищецът е възложил ремонт на покрива на жилищната сграда, като в него са договорени следните видове строително-монтажни работи/СМР/: сваляне на счупени цигли и капаци и складиране в контейнер за отпадъци; демонтиране на повредени подпорни летви и мертеци; подмяна на демонтираните елементи с нови; пренареждане на годните елементи; замазване с варо-циментов разтвор на капаци; почистване на работната площадка и извозване на отпадъците. Цената която е договорена е за демонтаж и монтаж на елементите от покривната конструкция, в т.ч. и материалите - 60 лв./кв.м. покривна площ; замазването на капаците, в т.ч. и материалите, е 20 лв./л.м., а доставката на нови материали, почистването и извозването на отпадъците за сметка на изпълнителя. В края на договора изпълнителят е удостоверил, че на 27.09.2023г. е получил 600 лв., на 29.09.2023 г. 14 400 лв. и 440 лв. /общо 15 440 лв./. Представено е заверено копие от разходен касов ордер от 28.09.2023г., според който Й. Г. А. е получил от ищеца 5000лв. за ремонт на покрива на сградата. Приложена е и покана за доброволно плащане и известия за доставяне, с които ищецът е поканил ответниците да заплатят по 5146лв. за извършения ремонт на покрива на сградата, като ответникът Ц. е получил поканата на 06.10.2023г., а ответницата Д. - на 08.11.2023г. Ответникът от своя страна е представил писмо от 18.04.2022г. от Община Враца, в което се посочва, че във връзка с постъпила молба от 22.02.2022 г. от Й. П. М., съдържаща искане за назначаване на експертна комисия, която да извърши оценка на състоянието на покрива на жилищната сграда, е извършена проверка на място от служители на Община Враца, като при направения оглед не е констатирана необходимост от ремонт, поправяне и заздравяване на покрива на жилищната сграда. Пред районния съд са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В. В. М. - съпруга на ищеца, М. С. З., А. Т. Н. и Й. Г. А., последният разпитан по делегация. Първата свидетелка разказва за проблемите с течовете от покрива и че съпругът й намерил майстори, с които се разбрали да направят ремонт на най-спешните неща; ремонтът започнал в понеделник и продължил няколко дни - до петък, като за започване на ремонта дали 5000лв., които свидетелката предоставила на съпруга си. В последния ден на ремонта платили още 10 000лв., като свидетелката изтеглила 6 000 от банка, 2000 от банкомат, а останалите имала в наличност; тя ги дала на съпруга си, който платил на майсторите. Свидетелят Й. А. е извършил ремонта. Той обяснява, че сключил договор с Й. и той му платил уговореното; направили обшивка и боядисали целия покрив - над 200 квадрата; уговорената цена била 60 лв. на квадрат; разтурили целия покрив и сложили нови капаци и нови цигли, като пренаредили и стари керемиди, сложили нови летви, а където имало разместени ги оправили, измазали капаци, боядисали комини, почистили старите улуци. Свидетелката З. разказва, че пред септември 2023г. отишла да закара багаж на П. Д. и видяла, че на покрива има трима майстори и правят някакъв ремонт. Свидетел Н. обяснява, че П. не била в града по време на ремонта и го помолила да отиде да види. От шосето той видял, че покривът е разкрит около 2-3 квадрата и двама човека работят; след два дни било покрито. Приети са две технически експертизи - една пред първата инстанция и повторна такава във въззивното производство. Според втората експертиза на покрива е извършен частичен ремонт, включващ следните СМР: демонтиране на 4 бр. капандури; демонтиране на керемиди, доставки и монтиране на нови керемиди към билото на южната и западната страна на сградата с площ 7,40 кв.м.; демонтиране на летвена скара и монтиране на нова такава на площ 7,40 кв.м.; пренареждане на стари керемиди и поставяне такива на мястото на закритите капандури - 10,00 кв.м., в което се включва разкриване на покрив, почистване, наковаване на летви, при което старата летвена скара не се демонтира, а се подсилва с нова, нареждане на керемиди; демонтиране на стари капаци - 8,00 кв.м.; доставка, монтиране и подмазване на нови капаци - 8,00 кв.м.; частично подмазване на стари капаци - 32,00 кв.м.; постно боядисване на комини над покрив - 9,60 кв.м.; сваляне на отпадъци от демонтиран покрив - 7,40 кв.м. В заключението е посочено, че строителните работи не включват ремонт на конструкцията на самия покрив - носещи греди, ребра, носещи колони и др. Вещото лице е дало заключение, че пазарната стойност на ремонта на покрива възлиза на 1 782,31лв. Пояснено е, че за извеждане стойността на ремонтните работи е използван Справочник за цените в строителството бр. 115 от м.10.2023г., в който се обобщават действителните цени на СМР за над 400 строежа в цялата страна, че за отделните позиции, които липсват в Справочника, са използвани цени на СРР на фирми от района с начислена печалба и ДДС. При тази фактическа обстановка съдът е приел, че претенцията касае разпределение на разходите за ремонт на общи части между отделните собственици на обекти в сграда - етажна собственост. Посочил е, че според правилото на чл.41 ЗС всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите части, и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание. Съдът е извършил разграничение между необходимите и полезните разноски, установено в правната теория и съдебната практика, а с приемането на ЗУЕС - и по законодателен ред. Необходимите разноски са свързани с неотложни ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние, годно за тяхното предназначение. С § 1, т.8 и т.9 от ДР на ЗУЕС се дефинират понятието "необходим ремонт" като дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея, както и понятието "неотложен ремонт" като дейност за предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане на околната среда и на близкостоящи сгради. Основен признак на полезните разноски /подобренията/ е, че чрез тях се увеличава стойността на сградата при преустройства и ремонт на общите части, като § 1, т.12 от ДР на ЗУЕС добавя и отрицателни признаци на изключване, а именно - да не са нормативно предвидени и да са извън разходите за необходим, неотложен ремонт и основно обновяване. В случая е приел, че представените по делото протоколи от 20.12.2021г., 28.12.2022г. и 30.06.2023г., жалби и сигнали до РУ-Враца и Община Враца, както и експертната оценка от 06.05.2022г. представляват частни свидетелстващи документи, които са съставени и подписани от самия ищец и удостоверяват изгодни за него факти, поради което нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. Относно техническия доклад от инж. М. пък е приел, че представлява експертно заключение, което не е събрано по реда на ГПК, поради което не е годно доказателствено средство в рамките на настоящето съдебно производство. Приел е, че е била образувана застрахователна щета през 2023г., в рамките на която е извършена проверка, констатирано е наличието на течове от покрива на сградата и наводняване на тавани и стени на третия етаж, който е собственост на ищеца и е определено застрахователно обезщетение. Като в този смисъл са и показанията на св.В. М., които при обсъждане в условията на чл.172 ГПК съдът ги е кредитирал, въпреки близката й връзка с ищеца и заинтересоваността й от изхода на делото, тъй като се подкрепят и от писмени доказателства, касаещи застрахователната преписка. От тук въззивният съд е направил извод, че ищецът е извършил ремонт на покрива, който е бил необходим, предвид влошеното състояние на същия, при което и извършените в тази връзка разходи представляват именно необходими разноски - такива, които са свързани със запазването на вещта по смисъла на § 1, т.8 ДР на ЗУЕС. По отношение становището на Община Враца, че не е бил необходим ремонт на покрива, изразено в писмо от 18.04.2022 г., въззивният съд е отбелязал, че то е изготвено година и половина преди извършването на ремонта от ищеца, т.е. заключението на тази комисия не е актуално към датата на извършване на ремонта. Така че изводът, че направеният от ищеца ремонт на обща част е бил необходим, не е разколебан. За извършването на такива необходими разноски по поддържането на общата част не е необходимо съгласието на останалите съсобственици. Когато без решение на общото събрание собственик е извършил със собствени средства необходим ремонт на общите части на сградата, той разполага с иск срещу останалите собственици, като за възникването на това вземане е без значение дали останалите етажни собственици предварително са отказали да участват във финансирането на необходимия ремонт и дали са се противопоставили на извършването му. Приел е за безспорно, че ищецът е възложили и заплатил ремонта на покрива. Уговорената и платена от него цена 15 440 лв. не кореспондира с приложеното заверено копие от разходен касов ордер от 28.09.2023г., в което е посочено, че изпълнителят Й. Г. А. е получил от ищеца сумата от 5000лв. за ремонт на покрива на сградата, както и с показанията на свидетелката М., която също твърди, че преди започването на ремонта е дала на съпруга си сумата 5000 лв., която той е предоставил на майсторите. Намерил е, че дори и да бъде прието за установено, че ищецът е заплатил отразената в договора сума за ремонт на покрива от 15 440лв., доколкото същата надвишава значително пазарната цена на извършените СМР, определена в приблизително еднакъв размер от изслушаните по делото две технически експертизи, то ответниците дължат съответната на техните идеални части стойност до размера на пазарните цени, а не по реално извършените от ищеца разходи. От събраните по делото доказателства, въззивният съд е посочил, че не е установено да е извършено препокриване на целия покрив, както е твърдял ищецът. В самия договор за изработка са посочени конкретните видове СМР, предмет на същия и сред тях липсва задължение на пренареждане на целия покрив. На следващо място, при анализ на събраните гласни доказателства също е посочил, че не може да бъде направен категоричен извод за извършването на такива ремонтни работи. Констатирал е, че в показанията на св. М. не се говори за такъв вид дейност, а се посочва единствено, че е трябвало да се оправят най-спешните неща. Свидетелят Н. пък е заявил, че е видял, че само част от покрива е разкрита. Единствено свидетелят А., който е извършил ремонта, е обяснил, че е извършил пренареждане на стари керемиди и смяна с нови, както и че всичко е пренареждано. Установил е, че тези показания не кореспондират с останалите събрани доказателства, поради което и не могат да бъдат безрезервно възприети. При всичките тези съображения, е намерил, че не следва да бъде уважено искането на въззивника за приемането на справедлива пазарна стойност на ремонта в размер 5 787,71 лв. Между заключенията на вещите лица, изслушани пред двете съдебни инстанции е намерил, че е налице незначителна разлика в определената пазарна оценка на извършените СМР /32,85 лв./, която въззивникът не е поискал да му бъде присъдена. Поради това въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно решение, в частта, в която са отхвърлени исковите претенции над размер от по 583,15 лв. за всеки от ответниците. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение намира, че такива са налице. От значение за изхода на спора са вторият и третият правни въпроси, които се свеждат до преценката на доказателства, касаещи обема на извършените строително-монтажни работи и по-конкретно: а/ за задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства, като го съпостави с показанията на свидетелите; б/ за задължението на съда да анализира събраните свидетелски показания и да обоснове защо кредитира едни, а не кредитира други (в случая защо не е кредитирал показанията на свидетеля, извършил ремонта, а е кредитирал тези на свидетел, който еднократно, мимоходом и отдалече е видял какво се ремонтира). По първата част на въпроса следва да се прецени съответствието с посоченото от касатора решение № 14 от 02.03.2022г. по гр.д. № 997/2021г. на ВКС, III г.о. а по втората част на въпроса - практиката по соченото от касатора Решение № 118 от 11.01.2021г. по гр.д. № 665/2020г. на ІІ г.о. и служебно известните на съда: Решение № 136 от 10.03.2025г. по гр.д. № 2981/2024г. на І г.о., Решение № 121 от 04.03.2025г. по гр.д. № 2601/2023г. на ІІ г.о., Решение № 247 от 21.12.2023г. по гр.д. № 4508/2022г. на ІІ г.о. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.