Определение № 60352 от 05.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1832/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Р. М. от [населено място] срещу определение № 260199 от 08.06.2021 г. по в. т. д. № 723/2020 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на същия за изменение на постановеното по делото решение № 260047 от 02.03.2021 г. чрез присъждане на разноски в негова полза за разликата над 796.15 лв. до 2 122.28 лв., както и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на пълномощника му адвокат М. И. Д. от САК в размер на сумата 2 541.18 лв. Частният жалбоподател счита въззивното определение за неправилно. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че в случая е недопустимо да бъдат присъдени разноски за първата инстанция, тъй като не е изпълнена процедурата по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното от нея решение в частта за разноските. Според частния жалбоподател, доколкото предявеният от него иск е бил изцяло отхвърлен от първостепенния съд, то не е било налице основание за отправяне на искане по чл. 248 ГПК за присъждане на разноски, а такива се дължат с оглед променения правен резултат във въззивното производство. Ответникът – „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] – оспорва частната жалба и моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 16.08.2021 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт. С оглед изричните указания в т. 24 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд за допълване или изменение на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, т. е. разглеждането на частната жалба не е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК. Поради това, не подлежат на обсъждане поставените от частния жалбоподател въпроси за допускане на касационното обжалване и заявеното от ответника становище в тази връзка. За да остави без уважение искането на въззивника (ищец) за присъждане на разноски за първоинстанционното производство, въззивният съд е приел, че доколкото не е изпълнена процедурата по чл. 248, ал. 1 ГПК, същият не е компетентен да се произнася по въпроса за дължимостта на разноски за това производство. Решаващият състав е изразил становището, че пропускът на страната да упражни правото си да иска изменение на решението в частта за разноските не може да бъде саниран с въззивната жалба дори и тогава, когато изцяло се обжалва постановеното решение. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. Не може да бъде споделено становището на частния жалбоподател, че поради цялостното отхвърляне на предявения от него иск, подаването на молба по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските е било безпредметно. Безспорно, при изцяло отхвърлена претенция, на ищеца не се дължат разноски. В случая обаче следва да се отчете обстоятелството, че за част от претендираната сума (за 50 000 лв.) искът е счетен за основателен, но е отхвърлен поради това, че сумата е платена от ответника в хода на процеса. Следователно, за тази част от претенцията на ищеца са дължими разноски и подаването на молба по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК за присъждането им не е било „безпредметно“. Доколкото обаче такава молба не е била подадена, въпросът за дължимостта на разноски за първоинстанционното производство за посочената част от претенцията не може да бъде обсъждан от въззивната инстанция. Съгласно императивната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК, изменението на съдебното решение в частта за разноските се извършва от съда, който го е постановил, по изрична молба на страната. Изпълнението на тази процедура не може да бъде заместено от подаването на въззивна жалба дори и в хипотезата на цялостно обжалване на първоинстанционния акт, както правилно (и в пълно съответствие с практиката на ВКС) е преценил и въззивният съд. Поради изложенrтe съображения частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение