Определение № 50358 от 26.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1496/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. С решение № 213 от 12.08.2021г. на Апелативен съд Велико Търново по в.т.д.№ 327/2020г. е потвърдено решението по т.д.№ 131/2018г. на ОС Русе. С първоинстанционното решение е признато за установено по реда на чл.439,ал.1 ГПК, че „Юробанк България“ АД не дължи на ответниците Н. Б. и Н. Б. сумата 23 668.42лв., ведно със законната лихва от 08.02.2017г., по изпълнително дело № 5003/2018г. на ДСИ при РС Русе, образувано въз основа обратен изпълнителен лист № 5338 от 20.10.2017г., издаден от Районен съд Русе съгласно решение № 187 от 26.11.2015г. по в.т.д.№ 292/2015г. на ОС Русе. Отхвърлен е отрицателният установителен иск за сумата 20 009.91лв. (разликата над уважената част от 23 688.42лв. до предявения размер 43 698.33лв.). Образувано е по касационна жалба на ищеца „Юробанк България“АД срещу въззивното решение в частта, с което е потвърдено решението на окръжния съд за отхвърляне на отрицателния установителен иск за сумата 14 497.52лв. Първоинстанционното решение в частта, с която отрицателният установителен иск е отхвърлен за разликата от 14 497.52лв. до 20 009.21лв. е влязло в сила като необжалвано с въззивна жалба от ищеца. Въззивното решение в частта за уважаването на отрицателния установителен иск на банката до размер на сумата 23 688.42 лв. е влязло в сила като необжалвано от ответниците. С касационната жалба се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да бъде прието, че банката не дължи на ответниците и сумата 14 497.52лв., ведно със законната лихва. Поддържа се, че в обжалваната част въззивното решение не е съобразено със събраните доказателства и е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Наведено е оплакване, че апелативният съд не е обосновал защо приема, че ответниците не дължат плащане на направените в изпълнителното производство разноски за принудителното събиране на задължението. Посочва се, че разноските в изпълнението са за сметка на длъжника, а ответниците са солидарно задължени като поръчители по договор за кредит и са длъжници в изпълнението, а сторените в хода на принудителното изпълнение разноски са за събиране на задължението. Касаторът въвежда и довод за неоснователно некредитиране на първото заключение на съдебно счетоводната експертиза с допълненията от 14.01.2020г. Излагат се подробни оплаквания срещу правилността на извода по въпроса дали е налице доброволно плащане от ответниците като длъжници в хода на изпълнителното производство. Поддържа се, че поради факта, че сумите са доброволно внесени от длъжника при спрян изпълнителен процес, те не подлежат на връщане, тъй като не е осъществена принуда при внасянето им и не е налице хипотезата начл.245,ал.3 ГПК. Касаторът счита, че плащайки по този начин ответниците доброволно са платили чуждо задължение по смисъла на чл.77 ЗЗД. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на касационното обжалване поради: Очевидна неправилност, аргументирана с довода, че макар по делото да са налице писмени доказателства, че за банката е възникнало вземане на разноски в изпълнението, които не са обсъдени от първоинстанционния съд, въззивната инстанция не засегнала това оплакване и в решението си не изложила мотиви защо тези разноски не са дължими от ответниците и съответно защо не подлежат на възстановяване от тях. Счита, че при така приложените доказателства и императивната норма на чл.79,ал.1 ГПК са игнорирани въведени от ищеца факти и правни доводи от значение за спора, което е тежък порок на решението, водещ до неговата очевидна неправилност поради нарушение на принципите на правовия ред и на основополагащите правила на гражданското съдопроизводство, а неспазването им препятства възможността на страната да упражни процесуалните си права и я лишава от справедлив процес; постановеното решение е contra legem, дерогиращо правилата за предоставяне на търсената от страната и дължимата от съда защита и съдействие. Според касатора решението е постановено в нарушение на правилата ва формалната логика и при явна необоснованост на фактическите изводи. Поставени са въпросите: 1/ „ Следва ли въззивният съд да изложи подробни мотиви, следва ли мотивите на въззивното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възраженията на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за основателни или неоснователни?“ Въведена е предпоставката по чл.280,ал.1,т.1,предл последно ГПК с позоваване на актове на ВКС. 2 / „Доброволно ли е плащането, извършено при спряно изпълнително производство по искане на взискателя? В случай, че отговорът на въпроса е положителен, може ли да се говори за плащане в полза на трето лице, ако платилият доброволно е страна в изпълнението, чието задължение е вече принудително събрано?“ Според касатора така формулираният въпрос е от значение за „точното прилагане на закона“. В писмен отговор ответниците оспорват наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Съдилищата са сезирани с иск, чрез който банката оспорва провежданото от ответниците-взискатели изпълнение по изп.дело № 5003/2018г. на ДСИ, образувано въз основа на обратен изпълнителен лист № 5338 от 20.10.2017г., издаден от РС Русе въз основа на решение № 187 от 26.11.2015г. по в.т.д.№ 292/2015г. на ОС Русе, с който „Юробанк България“ АД е осъдена да заплати на Н. и Н. Б. подлежаща на връщане сума от 43 698лв., събрана по изпълнително дело № 725/2014г., ведно със законна лихва от 08.02.2017г. Твърдението на ищеца е, че тези суми не подлежат на връщане - постъпили са по изпълнително дело № 725/2014г на ЧСИ В.М., образувано срещу ответниците въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и преди провеждането на установителния иск по реда на чл.422 ГПК, а в проведено по реда на чл.422 ГПК исково производство е установено съществуването на вземане на банката срещу Б.. В исковата молба са посочени постъпленията по изп. дело № 725/2014г., както и доводи, че в хода на изпълнението ответниците-длъжници са правили доброволни преводи, които не подлежат на връщане, тъй като обратен изпълнителен лист се издава само за суми, които са принудително събрани в хода на проведено изпълнение. Изложени са и обстоятелства, че в събраните от длъжниците Б. по изпълнителното дело суми са включени и разноски по изпълнението, които са дължими от тях. По делото е безспорно, че със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 17.06.2014г. на РС Русе ответниците са осъдени солидарно с други лица да заплатят на банката сумите 21 994.47лв. главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия плюс“ от 21.12.2006г. (с кредитополучател ЕТ“Л.-Л. Д.“, солидарен длъжник „Ландс“ЕООД, с поръчители Н. и Н. Б. и Л. Д.), договорна лихва, такси и разноски. С решението по гр.д.№ 7377/2014г. първоинстанционният Русенски ОС е отхвърлил предявения срещу Б. иск по реда на чл.422 ГПК, с оглед на което, в мотивите си е констатирал, че след влизане в сила на решението ще следва да се издаде обратен изпълнителен лист за принудително събраните от тях суми. С решението по в.т.д.№ 292/2015г. на ОС Русе това първоинстанционно решение е отменено в частта за отхвърляне на предявените срещу Б. искове за признаване на установено дължимост на сумата 12 000лв. главница по договора за банков кредит, ведно със законната лихва от 13.06.2014г. и разноски 545.88лв., вместо което установителният иск е уважен за тези суми. Решението е влязло в сила. Въз основа на издадено удостоверение от 23.01.2018г. по изп.дело № 725/2014г. за събрани суми от Б. и молба от последните, е издаден обратният изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело 5003/2018г., по което длъжникът „Юробанк България“ оспорва изпълнението. Въззивната инстанция била сезирана с жалби на двете страни - ответниците са поддържали, че на връщане от банката подлежи сумата 24 292.54лв., и са искали отмяна на решението и отхвърляне на отрицателния установителен иск за сумата 24 292.54лв., който според тях е основателен само до размер на 19 405.54лв. Ищецът е обжалвал решението за отхвърляне на отрицателния установителен иск до размер на 14 497.52лв., твърдейки, че дължи да възстанови на ответниците само сумата 5 512.39лв. Въззивната инстанция е приела, че фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, съобразени са всички събрани по делото доказателства и са формирани правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини съставът на апелативния съд е възприел изцяло очертаната фактическа обстановка по делото. Посочил е и, че правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни, поради което, с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК е препратила към мотивите на първоинстанционния съд. Съставът на апелативния съд е възприел и изводите на окръжния съд, че от значение за иска, предвиден като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, са само новонастъпили факти след постановяване на решението по отношение на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, а „Юробанк България“ АД като длъжник по изпълнението по обратния изпълнителен лист, е легитимиран да води иск по чл. 439 ГПК, тъй като счита, че не дължи връщане на сумата. Изложено е, че както първоначалният изпълнителен лист въз основа заповедта за изпълнение, така и обратният изпълнителен лист, не са били предшествани от исково производство, в което да се определи моментът на приключване на устните състезания като граничен момент за фактите, на които може да се основе искът по чл. 439 ГПК. Съобразено е, че заповедта за изпълнение е била изпълнявана предварително за сумата 21 994.47 лв. срещу всички солидарни длъжници, а с въззивното решение по иска по чл. 422 от ГПК е установено, че ответниците-поръчители дължат само 12 000лв. - главница плюс законна лихва и разноски 545.88лв.. Посочено е, че съдебно-икономическата експертиза по делото в заключение от 07.01.2020г. е установила, че от Н. Б. са събрани общо 8 274.34 лв., а от Н. Б.- 24 926.13 лв. Обсъдено е, че въз основа на решение № 187/26.11.2015г. по в. т. д. № 292/2015г. ОС Русе ответниците дължат на „Юробанк България“ АД общо 13 190.66 лв. (12 000лв.- главница, 644.78лв. - лихви, 545.88 лв. - разноски), а като длъжници по това изпълнително дело са внесли общо 33 200.57 лв. (24 926.23 лв. от Н. и 8 274.34 лв. от Н., при което надвнесената част е 20 009.91 лв.: 33 200.57 лв. минус 13 190.66 лв.). При констатацията, че заповедта за изпълнение е била изпълнявана предварително за сумата 21 994.47лв. срещу всички солидарни длъжници, а с влязлото в сила решение по реда на чл.422 ГПК е установено, че ответниците дължат 13 190.66лв., а над тези суми те нямат задължения, е счетено, че „Юробанк България“ АД трябва да им върне недължимо събраните в повече суми. Първоинстанционният съд е приел, че в настоящото производство не могат да се съобразяват съдебни разноски, които не са били присъдени със съдебно решение. Приел е и, че доброволно плащане означава директно плащане от длъжник на кредитор, а плащане от длъжника чрез съдия изпълнител в рамките на изпълнително дело не е доброволно плащане, макар и събраната сума да не е резултат на изпълнително действие. По тези съображения е обосновано, че предявеният иск от „Юробанк България“ АД по чл. 439 ГПК за установяване недължимост на сума по обратния изпълнителен лист е основателен за сумата 23688,42 лв. (43698.33 лв. минус 20009.91 лв.), а за сумата 20 009.91 лв. искът подлежи на отхвърляне, тъй като обратният изпълнителен лист е издаден правилно за тази недължимо надплатена сума. Въззивната инстанция е констатирала, че както в основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, така и в допълнителното, вещото лице, след извършена проверка на приложените по делото доказателства, документите при ЧСИ В.М. по изп.д. № 725/ 2014г. и на документите, находящи се в „Юробанк България“ АД, е установило, че внесените и събрани по посоченото изпълнително дело от длъжниците Б. са в общ размер 33 200.57 лв. Дала е отговор на наведените във въззивната жалба на ищеца оплаквания - че неправилно първоинстанционният съд не е съобразил приложените към делото доказателства и поради това неправилно е приел каква сума не се дължи на ответниците. Въззивната инстанция е счела, че окръжният съд е обсъдил и преценил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, включително изготвените по делото заключения на ССчЕ, въз основа на което е направил правилни изводи какви факти се установяват от тях. Апелативният съд е възприел като правилни формираните правни изводи относно частичната основателност на предявения отрицателен установителен иск. За неоснователно е счетено възражението, че ответниците са солидарно отговорни и за разноските в заповедното производство, които неправилно според въззивника първоинстанционният съд не е взел предвид. Изложени са съображения, че с решението по в.т.д.№ 292/2015г. на ОС Русе не са присъдени разноски за заповедното производство и не е налице изпълнителен титул за тях. Посочено е и, че „Юробанк България“ АД е имала процесуална възможност да иска допълване на решението по реда на чл.248 ГПК досежно тези разноски, но не е сторила това, поради което и не може да ги претендира в настоящото производство. Оплакванията на банката, че след спиране на изпълнителното производство Н. Б. е направила доброволно плащане по сметка на ЧСИ за сумата 10 714.09лв., с което плащане според този въззивник тя е изплатила доброволно задължението на другите задължени по кредита лица; че тези суми не подлежат на връщане като доброволно платени за погасяване на чуждо задължение, също са приети за неоснователни. Аргументирано е, че независимо дали изпълнителното производство е било спряно, то е висящо и по него е постъпило плащане от длъжницата, което не може да се счете за доброволно, след като е извършено по вече образувано производство за принудително изпълнение и то извън срока за доброволно изпълнение. Обосновано е, че фактът, че сумата не е събрана по някой от процесуалните способи на принудителното изпълнение, а е внесена от длъжницата, не променя характера на плащането - като такова, извършено в принудителното изпълнение; че доколкото е налице образувано изпълнително производство, в хода на което е постъпило плащане, не може да се говори за доброволно погасяване на задължение. Искането за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено: Не са налице предпоставките за директен достъп до касационен контрол. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване е налице в хипотези на видими груби нарушения на общите принципи на правото, на императивна материално-правна норма или на процесуални правила, гарантиращи правото на справедлив съдебен процес. Очевидната неправилност като общ критерий за селекция на касационната жалба се обуславя от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани без необходимост от анализ и преценка на доказателствата и фактическите и правни изводи на въззивния съд. Очевидната неправилност подлежи на обстойно и аргументирано обосноваване от касатора, а не на служебно установяване от касационната инстанция, а в случая доводите за очевидна неправилност са аргументирани с наличие на писмени доказателства (касаторът не посочва дори кои са те), че за банката е възникнало вземане на разноски в изпълнението, които обстоятелства не са преценени от въззивната инстанция. Извън обхвата на очевидната неправилност е хипотезата на необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към разрешаването на посочения от касатора въпрос за разноските, дължими в изпълнителното производство, не се установява порокът очевидна неправилност. Вторият въпрос не е правен, а е твърдение за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения, оплакване за неправилност, чиято преценка е извън настоящата фаза на производството пред ВКС. Същевременно това касационно оплакване не съответства на подробно изложените от въззивната инстанция правни аргументи по всяко едно от оплакванията на въззивника. Независимо от препращането по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния акт, съставът на апелативния съд е изложил собствени правни изводи и е разгледал по същество правния спор, разрешавайки го повторно в съответствие с разясненията в ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Отговорът на третия поставен въпрос се съдържа в т.13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. и мотивите към нея, а въззивното решение е съобразено с тази задължителна практика: Под „удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес” следва да се има предвид следното: а/ в изпълнителното производство са проведени изпълнителни действия, въз основа на които по сметката на съдебния изпълнител са постъпили суми, подлежащи на разпределение, включително и при плащане от длъжника по сметката на съдебния изпълнител, и б/ от така получените постъпления съдебният изпълнител е превел суми на взискателя - кредитор за удовлетворяване на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист. Фактите, относими към погасяване на задължението и взети предвид съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК от съда в исковото производство, са факти, свързани с доброволното погасяване на вземането от длъжника извън изпълнителното производство. Под „доброволно погасяване на вземането" се имат предвид плащания от длъжника на кредитора (без сумите първоначално да са постъпили по сметката на съдебния изпълнител), както и осъщественото погасяване чрез други погасителни способи - прихващане, даване вместо изпълнение, опрощаване. Обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК се издава за „връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение", в случая - получени въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК. За издаване на обратния изпълнителен лист е от значение дали в изпълнителното производство са събрани суми от длъжника, от които да е постъпило плащане на взискателя, както и дали тези суми подлежат на връщане предвид влязлото в сила решение за отхвърляне на установителния иск или на определението за прекратяване на производството по делото. Самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване по третия поставен въпрос е некоректно въведената допълнителна предпоставка, тъй като основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК съществува в своето единство, не се изчерпва с препратката - от значение за точното прилагане на закона, а паралелно с това приложното поле на това основание „от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото” следва да бъде надлежно обосновано от касатора. Касаторът следва да заплати на ответниците в касационното производство поисканите и доказаниразноски за изготвянето на отговора на касационната жалба - сумата 800лв. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.