Определение № 328 от 19.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 181/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано по касационната жалба вх. № 9389/08.11.2019 год. на ЕТ “Ангел Янков„ със седалище и адрес на управление [населено място], представляван от А. К. Я. и заявена чрез процесуалния му представител адв. Н. А. Н. – САК срещу въззивно Решение № 319 от 20.09.2019 год., постановено по гр.В.д. № 266/2019 год. на СОС.

С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си по чл. 258 и сл.ГПК като въззивна инстанция, е потвърдил Решение № 26 от 11.02.2019 год. по гр.д.№ 702/2018 год. на РС- Ихтиман, с което е отхвърлен предявения иск на ЕТ “Ангел Янков“ срещу ЕТ “Иван Петров - ВИП“ [населено място], И. В. П. и М. П. П. с правно основание чл. 108 ЗС иск за признаване правото на собственост и предаване владението на следния недвижим имот: реална част с площ от 53 кв.м. от недвижим имот УПИ в кв. 71 по Застроително разрешение и ЧИЗРП по плана на [населено място], която част е заключена между дворищно-регулационната линия на УПИ и УПИ и изградената преградна стена в двора на УПИ и съществуващата преградна стена в сграда „Авточасти “.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който не е предмет на делото, респ. че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т.2 и т.3 ГПК.

Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК с доводи, че въззивния съд се е произнесъл извън заявения от страните предмет на делото.

Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи, че отговорът на въпросите:

1/ Може ли съдът сам да определи границите на един имот при наличието на договор ( писмено доказателство ), в който те са определени;

2/ Може ли съдът при спор за реална част от имот да промени границите на целия имот, а и на други имоти;

3/ при отмяна на регулационния план, по който са извършени продажби на обособени части от общинско предприятие, съставляващи сгради и дворни места /земя/ в един общ имот, каква съсобственост възниква между отделните купувачи, - в идеални части или в реални части, съответстващи на закупените земи;

4/ как в хипотезата на отменена регулация може да се определи границата между съседни имоти при условие, че е прието за безспорно, че преградната стена е изцяло изградена в имота на ищеца;

5/ допустимо ли е определяне на границите на реална част от имот да бъдат извършени по уличнорегулационна линия, създадена с отменен план;

6/ има ли правно значение обяснителната записка по геодезично заснемане досежно границите на имотите и наличието на спор между страните ? Изисква произнасяне от страна на касационния съд тъй като по посочените въпроси не е налице формирана съдебна практика.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците И. П. лично и в качеството му на ЕТ „Иван Петров – ВИП“ и М. П., чрез адвокат В. К. – САК, в който се излагат съображения, че не са налице визираните пороци на въззивното решение. Претендират се разноски, към отговора на касационната жалба е представен Договор за правна защита и съдействие от 27.11.2019 г./ лист 13 по делото /.

Съставът на ВКС - второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и като съобрази ограниченията на чл. 280, ал. 3 ГПК намира:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение по предявен и разгледан иск за собственост, поради което се явява процесуално допустима.

За да постанови решението си и потвърди решението по отхвърления иск по чл. 108 ЗС, въззивният съд, разглеждайки спора по същество е приел, че по делото не е установено ищецът да е придобил спорната част / заключена между съществуващата ограда и твърдяната регулационна граница между УПИ и УПИ , за които е установено, че няма одобрено частично изменение на ЗРП / на друго основание след сключването на договора за продажба от 23.04.1998 г.

Относно претендираната от ищеца част от имота, върху която попада част от сградата „Авточасти“, е прието, че разделителна граница между придобитите от страните части от бившата сграда „Авточасти” не може да се приеме дворищно - регулационната граница по ЧИЗРП от 1997 г., тъй като такова частично изменение на плана не е осъществено. Прието е, че всяка от страните е придобила реална част от тази сграда с определена площ и конструктивни характеристики съобразно описанието им в изготвените приватизационни оценки, въз основа на които са сключени договорите за продажба. Придобитите от страните части са фактически обособени като самостоятелни обекти за осъществяване на определени стопански дейности, което е в съответствие със смисъла на §2 от ДР на ЗППДОбП /отм./. Прието е, че разделителната линия между придобитите от всяка от страните части от тази сграда е по калканната стена, която разделя сградата на отделни помещения със самостоятелно функционално предназначение. От обяснителната записка към извършеното по молба на ищеца от 2002 г. заснемане на имота му се установява, че заснетата на място с геодезическото заснемане площ на така ограденият с процесната ограда имот на ищеца е 822 кв.м. / с 10 кв.м. повече от описаната в договора площ от 812 кв.м./. Като краен извод е прието, че ищецът реално ползва площ, каквато е закупил с договора за продажба.

След преценка на поставените правни въпроси и доводите на касатора, настоящият състав на касационния съд намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал.2 предл. второ ГПК по следните съображения:

Постановеното решение от въззивния съд е валидно и допустимо, не е налице визираната от касатора недопустимост на решението, доколкото съдът се е произнесъл в правомощията си на въззивна инстанция по заявения петиторен иск по отношение на реална част с площ от 53 кв.м. от недвижим имот УПИ ** в кв. 71 по Застроително разрешение и ЧИЗРП по плана на гр. К., която реална част е била надлежно индивидуализирана.

Съгласно разясненията на т. 4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за да бъде допуснато касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1. т.3 ГПК формулираният от касатора правен въпрос следва да е от значение за изхода по конкретно дело, да е разрешен в обжалваното въззивно решение и да е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

В случая формулираните от касатора въпроси, касаещи определянето на границите на недвижимите имоти, не могат да се приемат за правни въпроси, а за фактически такива. От друга страна е налице задължителна съдебна практика, установена със задължителните разяснения по т.4 ТР № 8/23.02.2016 г. г. на ОСГК на ВКС, според която „Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. В производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни.“

От изложеното следва, че въпроса за евентуални несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост, е фактически, а не правен въпрос. Предмет на доказване по делото ще са всички последователни регулационни промени, а въпросите ни изводите за прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, следва задължителните разрешения по ТР № 3 от 15.07.1993 г. на ОСГК на ВС и на ТР № 3 от 28.03.2011 г. на ОСГК на ВКС.

Следователно касационното производство не може да бъде допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК при наличието на задължителна съдебна практика на ВКС.

По направеното от ответниците по касацията И. П. в лично качество и в качеството му на ЕТ „Иван Петров - ВИП“ и М. П. искане за присъждане на разноски.

Настоящият състав намира, че искането е основателно, разноските в касационното производство следва да бъдат възстановени. Същите са дължими съгласно разпоредбите на чл. 81 ГПК и чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на делото - а именно изводите на касационния съд за недопускане на касационно обжалване. Същите следва да се присъдят в претендираният размер от 800 лв. (осемстотин лева) като доказани, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 810574 от 27.11.2019 г. /л. 13/, в който е записано, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено по уговорения в договора за правна защита и съдействие начин, а именно в брой.

По изложените съображения, ВКС - състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 288 ГПК, състав на Върховният касационен съд - второ отделение на гражданската колегия