Определение № 4589 от 14.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3398/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 6131/24.06.2025 г. на Л. В. Ж. срещу определение № 255 от 09.06.2025 г. по в. ч. гр. д. № 165/2025 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 241/09.04.2025 г. по гр. д. № 537/2024 г. на Сливенски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима (просрочена) подадената от жалбоподателката молба за възстановяване на срока за депозиране на отговор на исковата молба по горецитираното гражданско дело. В подадената частна жалба са изложени оплаквания за неправилност на атакуваното определение поради нарушения на процесуалния закон. Жалбоподателката счита, че съдът неправилно е приел за начало на срока по чл. 64, ал. 3 ГПК датата, на която е получила призовка за насроченото първо съдебно заседание, защото към този момент все още са съществували пречките, поради които страната е била в невъзможност да спази срока по чл.131, ал.1 ГПК. Поддържа, че с получената на 22.01.2025 г. призовка за насроченото първо съдебно заседание на 03.02.2025 г. не е получила посочения в нея като приложение съдебен акт – определение № 32/16.01.2025 г. по гр. д. № 537/2024 г. на Сливенски окръжен съд, с който съдът е счел, че е уведомена, че е пропуснала срока по чл. 131 ГПК за отговор на исковата молба. Смята, че релевантната дата за начало на срока по чл. 64, ал. 3 ГПК е 03.02.2025 г., когато нейният процесуален представител е подал заявление за достъп до електронното съдебно дело. По гореизложените съображения намира, че подадената от нея молба за възстановяване на срок не е просрочена и следва да бъде разгледана по същество. Моли атакуваното определение да бъде отменено като неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване Л. В. Ж. навежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Следва ли да се откаже разглеждане на молба за възстановяване на срок на основание чл. 64, ал. 3 ГПК, ако особените непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее и поради които обстоятелства е пропуснат срока, чието възстановяване се иска, все още съществуват към момента на съобщаването за пропускане на срока?“ и 2. „При фактическо неприлагане към призовката на описан в нея съдебен акт, в който се съдържа констатация за пропускане на процесуален срок, от кога започва да тече срока за подаване на молба за възстановяването на пропуснатия срок? В такъв случай може ли да се приеме, че срокът по чл. 64, ал. 3 ГПК започва да тече от датата на предоставяне на електронен достъп до електронното дело в ЕПЕП на страната или нейния пълномощник?“, считайки, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по частната жалба - В. Д. В. подава писмен отговор в законоустановения срок, в който застъпва становище за отсъствие на основанията за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на частната жалба. Претендира сторените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд. За да постанови обжалваното определение № 255/09.06.2025 г. по в. ч. гр. д. № 165/2025 г., Бургаски апелативен съд е приел, че препис от исковата молба е връчен на Л. В. Ж. на 27.11.2024 г. с указания, че ако не подаде отговор в едномесечния преклузивен срок, губи възможността да направи това по-късно. Посочил е, че с определение № 32/16.01.2025 г. по гр. д. № 537/2024 г., първоинстанционният Сливенски окръжен съд е приел, че отговор на исковата молба не е депозиран в законоустановения срок и е изготвил проекто-доклад по делото. Съобразил е, че съобщение за насрочване на първото открито съдебно заседание, ведно с препис от цитираното определение, е изпратено и връчено лично на настоящата жалбоподателка Ж. на 22.01.2025 г., а молбата й за възстановяване на срока за отговор на исковата молба е подадена на 11.02.2025 г.. Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че с получаването на определението за насрочване на първото заседание, съдържащо проекто-доклада по делото, в което е посочено, че отговор на исковата молба не е подаден от ответната страна и срокът за това процесуално действие е изтекъл, ответницата е уведомена за пропускането на срока за отговор, поради което от тази дата – 22.01.2025 г. е започнал да тече едноседмичният срок по чл. чл. 64, ал. 3 ГПК, като същият е изтекъл преди подаването на молбата за възстановяване на срока. Посочил е в допълнение, че от представения по делото амбулаторен лист № 1117/20.12.2024 г. за наличие на заболяване „остро гнойно възпаление на средното ухо и затруднено равновесие“ на ответницата Ж., с препоръчана терапия в домашни условия и постелен режим, не може да бъде направен извод за продължителността на това състояние, за да може да бъде съотнесена с продължителността на пропуснатия срок. По горепосочените съображения подадената молба за възстановяване на срока за отговор на исковата молба е приета за просрочена, при което е потвърдено първоинстанционнто определение, произнесено в този смисъл. По наличието на основанията за допускане на касационно обжалване по частна касационна жалба, настоящият съдебен състав намира следното: Първият поставен въпрос от частната жалбоподателка не е от значение за изхода на процесуалния спор – предмет на частната жалба, тъй като от съдържанието на обжалвания акт не се установява да е обсъждана описаната във въпроса хипотеза. По настоящото дело не е установено, че твърдяните особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК са съществували към момента на съобщаването за пропускането на срока. Въззивният съд е приел за установено, че ответницата е уведомена за изтичането на срока по чл. 131 ГПК на 22.01.2025 г. с връчването на препис от определение № 32/16.01.2025 г. по гр. д. № 537/2024 г. на Сливенски окръжен съд. Следователно срокът по чл. 64, ал. 3 ГПК е изтекъл на 29.01.2025 г.. Обсъдил е представеното от ответницата доказателство - амбулаторен лист № 1117/20.12.2024 г. (на л. 70 от гр. д. № 537/2024 г. на Сливенски окръжен съд), от който се установява, че на тази дата на Ж. е поставена диагноза „остро гнойно възпаление на средното ухо и затруднено равновесие“. По делото обаче е счел, че не е доказано, че здравословното състояние на ответницата е продължило да е влошено месец по-късно, в релевантния период от 22.01.2025 г. до 29.01.2025 г., който е от значение за подаване на молбата за възстановяване на пропуснатия срок. Посочил е, че такива доказателства не са представени по делото. С оглед горепосочените решаващи правни съображения на въззивния съд в атакуваното определение, първият въпрос като необсъждан в последното, не е в състояние да обоснове допускане на касационно обжалване поради неосъществено общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставеният втори въпрос също не е обуславящ за изхода на настоящия процесуален спор, т.е. спрямо не е налице кумулативно изискуемото от чл. 280, ал. 1 ГПК общо основание за допускане на касационния контрол. Това е така, тъй като и спрямо него не е установено за настъпило в атакуваното определение наведеното в същия обстоятелство – неприлагане към получената на 22.01.2025 г. от настоящата жалбоподателка призовка за призоваване за първото съдебно заседание на препис от определение № 32/16.01.2025 г. по гр. д. № 537/2024 г. на Сливенски окръжен съд. Видно е от мотивите на обжалваното определение, че решаващият съд е приел, че съобщение за призоваване за първото открито съдебно заседание, находящо се на л. 39 от гр. д. № 537/2024 г. на Сливенски окръжен съд, ведно с препис от цитираното определение, е получено лично от жалбоподателката на 22.01.2025 г.. Последната не е оспорила удостовереното в горепосоченото съобщение обстоятелство, че към него са били приложени индивидуализираните в него приложения, вкл. определението по чл. 140 ГПК. Такива оплаквания не са наведени с подадената молба за възстановяване на срока, нито са разгледани от въззивния съд с обжалваното определение. От изложеното следва, че не са налице основания за допускане на исканото касационно обжалване. Насрещната страна по настоящата частна жалба - В. Д. В. е направил своевременно искане за присъждане на сторените разноски за процесуално представителство в размер на 400 лв., които следва да му бъдат присъдени като реално извършени на основание чл. 67 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение