Определение № 123 от 19.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4290/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх.№ 1197 от 16.04.2014 г. на Е. М. М., представляван от адвокат Г. И. А. от САК срещу въззивно решение № 47 от 11.03.2014 г., постановено по в.гр.д. № 318/2013 г. на ОС – [населено място]. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК, като е насочена срещу решение по допускане на делбата. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на съществени процесуални правила по призоваването на касатора, както и е необосновано - основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК с довод, че въпросът за придобивната давност на основание чл.79 ЗС в първата фаза на делбата е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В срока по чл.287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по касация. По допускане на касационното обжалване съдът намира следното: С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 и сл. ГПК, е отменил решение на първата инстанция (№ 182 от 18.10.2013 г. по гр.д.№ 987/2011 г. по описа на РС – [населено място]), в частта, с която са определени квотите, при които е допуснато да се извърши съдебна делба на процесните по делото недвижими имоти. Въззивното производство е било образувано въз основа на депозирана въззивна жалба от страна на Е. М. М., в която същият е претендирал отхвърляне на иска за делба с довода, че притежава не само признатата му с решението на РС – [населено място] ½ идеална част от процесните имоти, а е техен едноличен собственик. Окръжният съд е приел, че претенцията за разликата над признатата на Е. М. М. ½ идеална част в съсобствеността е неоснователна, както и че действителните права на Е. М. М. не надхвърлят 4/12 ид.части. Така мотивиран, при отсъствието на въззивна жалба от останалите страни в производството и без да отчете правилото на чл.271, ал.1, изр.2 ГПК, с решението си окръжният съд е признал право на участие при извършването на делбата и в полза на брата и сестрата на настоящия касатор (О. М. Х. и М. М. А.), по отношение на които иска за делба е бил отхвърлен с първоинстанционното решение. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери неговата допустимост при условията на чл.281, т.2 ГПК и т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, доколкото не е била подадена въззивна жалба срещу решението в частта му, с която иска за делба е бил отхвърлен по отношение на О. М. Х. и М. М. А.. При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи внасяне на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 50 лв. По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия