Определение № 2340 от 09.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 483/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Обжалвано е решение от 24.10.2024 г. по в.гр. д. № 1698/2024 г. на АС - София, с което е уважен частично иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Жалбоподателят – Прокуратура на Република България, чрез процесуалнвия си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси които са постановени в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване. Жалбоподателят Г. Ц. Г., чрез процесуалния си представител също поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: Въззивният съд, както е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратура на Република България да заплати на Г. Ц. Г. обезщетение за неимуществени вреди от 12 000 лв. за претърпените болки и страдания причинени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 194, ал.4, пр.2 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал.2 НК, по което подсъдимия Г. Г. е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 21719/2017 г. на РС – София, въззивният съд е осъдил Прокуратура на Република България да заплати на ищеца сумата в размер на 2525, 57 лв. лихва за забава върху главницата за периода 27.01.2021 г. до 16.02.2023 г. Като е потвърдил решението в останалата му част е отхвърлил предявения иск за разликата до 90 000 лв. - главница и за сумата до 18 800 лв. – лихва за забава за главницата за периода 27.01.2021 г. по 16.02.2023 г. Установено е, че с постановление от 09.04.2016 г по ДП № 3383, ЗМК 512/2016 г по описа на РУП-СДВР, по пр. пр. № 8751/2016 г. по описа на СРП ищецът Г. Г. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 198, ал. 4, пр. 2, вр. чл. 20, чл. 2, вр. ал. 1 НК. Установено е също така, че с постановление от същата дата на прокурор при СРП ищецът е задържан за срок от 72 часа, считано от предявяването на постановлението за повдигане на обвинението, а впоследствие с протоколно определение от 19.04.2016 г. по ВХЧД № 1796/2016 г на СГС спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, която изтърпява до 09.06.2016 г. Установено е също така, че въз основа на внесен обвинителен акт ищецът е бил предаден на съд, и е образувано НОХД № 21719/2017 г по описа на РС – София и с присъда от 12.09.2019 г, постановена по НОХД № 21719/2017 г по описа на РС – София, е оправдан по повдигнатото му обвинение, като така постановената оправдателна присъда е била потвърдена решение № 260048/27.01.2021 г. постановено по ВНОХД № 2184/2020 г. по описа на СГС, което е окончателно. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, свързани с воденото срещу него наказателно производство. Приел е, че от свидетелските показания се установява, че ищецът е бил притеснен и се тревожел, че ще бъде осъден на наказание "лишаване от свобода", не можел да спи, затворил се, притеснявал се от мнението на околните, ограничил социалните си контакти, преживявал всичко трудно. Съдът е взел предвид, че към към момента на повдигане на обвинението ищецът е бил на 40г., както и че наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” е с продължителност от месец и три седмици, че обвинението, повдигнато на ищеца по чл.198, ал.4 вр. ал.1 НК се явява тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, както и обстоятелството, че ищецът не е бил осъждан за престъпления или други правонарушения. За да определи размера на дължимото заместващо обезщететение за претърпените неимуществени вреди е съобразена и продължителността на наказателното производство в неговата досъдебна и съдебна фаза - 5 години и 7 месец. Въззивният съд е приел, че размера на дължимото се от Прокуратурата на РБ обезщетение по чл.2, т.3 ЗОДОВ възлиза на сумата от 12 000 лв. Въззивният съд е приел, че върху определеното обезщетение ответникът дължи лихва за забава от влизане в сила на оправдателната присъда - 27.01.2021г до окончателното изплащане на сумите. Съдът е приел, че за периода от 27.01.2021г до 16.02.2023г дължимата се лихва за забава върху главницата е 2525,57 лв. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят Прокуратура на Република България,чрез процесуалния си представител, е поставил за разглеждане въпросите: за задължението на съда при определяне размера на обезщетението за неимущестените вреди претърпени от незаконно наказателно преследване да направи преценка на всички конкретни обстоятелства от значение за приложение принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД и за това какво се включва в съдържанието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че е налице противоречие с практиката на ВКС обективирана в т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и в противоречие с казуалната практика по приложението на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, вр. чл. 52 ЗЗД. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят Г. Ц. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, както и за критериите, които следва да съобрази съда при приложение принципа за „справедливост“ при определяне обезщетението за неимуществени вреди претърпени от незаконно наказателно преследване. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на противоречие с казуална практика на ВКС по приложението на чл.235 ГПК и чл.52 ЗЗД. Настоящият състав намира, че е следва да се допусне касационно обжалване по поставения и от двамата жалбоподатели въпрос /уточнен при предпоставките на ТД№1/2009г. ОСГТК на ВКС/: за задължението на съда при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от незаконно наказателно преследване, да направи преценка на всички конкретни обстоятелства от значение за приложение принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД, на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът