Определение № 871 от 04.10.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. М. А. срещу решение № 566 от 28.10.2009 г. по в.гр.д.№ 571 от 2009 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 69 от 24.04.2009 г. по гр.д.№ 304 от 2005 г. на Балчишкия районен съд за отхвърляне на предявения от касаторката срещу Община Б., Държавата, представляване от М. и С. на филмовите дейци иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху следния недвижим имот: дворно място с площ от 503 кв.м., ведно с построената в него къща, находящо се в гр.Б., ул.”П.Яворов” № 10, представляващо ПИ с идентификатор № 02508.86.16 по кадастралната карта на гр.Б. /УПИ XV в кв.110 по ПУП на града/, както и срещу определение № 548 от 10.11.2009 г. по същото дело, с което е оставена без разглеждане молбата на касаторката за допълване на горепосоченото решение. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закони и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Касаторката счита, че в противоречие с практиката на ВКС /по-конкретно с Тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998 г. по т.гр.д.№ 1 от 1998 г. на ОСГК на ВКС/ са решен въпросите: върху кои имоти се възстановява правото на собственост по силата на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ и какъв е режимът за наследяване на тези имоти. Противоречиво бил решаван от съдилищата въпросът дали актът за смърт доказва кои са родителите на едно лице. Като решение, на което обжалваното решение противоречи по този въпрос, се сочи представеното по делото решение на Градския съд на Б., 6-ти район. Според касаторката, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси: 1. Съществува ли международния договор между България и Р., на който се позовава съдът, 2. Дали приложените към делото неподписани вербални ноти имат доказателствена стойност на такъв международен договор, 3.Дали този международен договор, ако е бил сключен такъв, нарушава Конституцията на РБ или не, дали е в сила, дали е част от вътрешното право и дали има приоритет пред ЗВСВОНИ, 4. Дали процесният имот е бил придобит от Б. държава съгласно горепосочения международен договор. Ответниците Община Б. и Държавата чрез М. не вземат становище по жалбата. Пълномощникът на С. на филмовите дейци в България оспорва жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от касаторката иск за собственост на имот, бивша собственост на М. Канчиков, въззивният съд е приел, че представените по делото актове за смърт не доказват кои са родителите на починалите лица и че, дори и да се приемат за доказателство, ищцата не е наследник на М. Канчиков, тъй като е наследник от VI степен, а съгласно чл.8, ал.4 от Закона за наследството /редакция към датата на смъртта на наследодателя Канчиков през 1959 г., която се прилага в случая съгласно чл.89, ал.2 от Кодекса за международно частно право и чл.66, б.”б” от румънския Закон относно урегулиране на отношенията на частно международно право/ наследници на Канчиков са само наследниците до IV степен. Горепосоченото решение е постановено в съответствие, а не в противоречие с посоченото от касаторката Тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998 г. по т.гр.д.№ 1 от 1998 г. на ОСГК на ВКС. В това тълкувателно решение, както и в обжалваното решение, е прието, че кръгът на законните наследници на бивши собственици на имоти, които се реституират, се определя към момента на смъртта на наследодателя /в случая към 1959 г./, с изключение на случаите, в които наследодателят е имал „последващ съпруг” по смисъла на чл.9а от ЗН. А съгласно действащата към 1959 г. редакция на чл.8, ал.4 от Закона за наследството, който се прилага в настоящия случай съгласно чл.89, ал.2 от КМЧП и чл.66, б.”б” от румънския Закон относно урегулиране на отношенията на частно международно право, приет на 04.02.1991 г., ако румънският гражданин М. Канчиков не е оставил наследници от 1, 2 и 3 ред, той се наследява от наследниците му по съребрена линия само до IV степен. А в случая към 1959 г. такъв наследник на М. Канчиков е бил само П. Полцер, починал през 1968 г., но не и ищцата по делото, която се явява наследник от VI степен. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на това решение. Както е прието в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице това основание следва един и същ правен въпрос да е решен по различен начин в практиката на гражданските съдилища в РБ. А в случая касаторката не е посочила решение на български граждански съд, в което посочения от нея правен въпрос за доказателственото значение на издадените в Р. актове за смърт да е решен по начин, различен от този в обжалваното решение. Евентуалното противоречие между решение на български съд и решение на румънски съд не може да е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като съгласно чл.124 от Закона за съдебната власт българският ВКС е компетентен да уеднаквява практиката само на българските граждански съдилища, но не и на съдилищата на други държави. Независимо от горното, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице противоречие по посочения процесуалноправен въпрос, тъй като на практика въззивният съд е зачел доказателственото значение на актовете за смърт, но е отхвърлил иска за собственост на друго основание- тъй като ищцата като роднина по съребрена линия от VI степен не е наследник на М. Канчиков, съгласно чл.8, ал.4 от българския ЗН. По въпроса за кръга наследници по чл.8, ал.4 от ЗН при т.нар. новооткрито наследство не е налице основанието за допускане на касационно основание и по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.г.р.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК, това основание е налице, когато по даден въпрос липсва правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е неясна или непълна, поради което се налага да бъде тълкувана, или когато поради променено законодателство или обществени отношения се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. В случая по въпроса към кой момент се определя кръгът от наследници на лице, чийто имоти се реституират, има вече постановена задължителна практика на ВКС /горепосоченото Тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998 г. по гр.д.№ 1 от 1998 г. на ОСГК на ВКС/, а след постановяването на това тълкувателно решение не са настъпили промени в законодателството или в обществените отношения, които да налагат промяна на това тълкуване. Останалите посочени в изложението на касаторката по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правни въпроси /1. Съществува ли международния договор между България и Р., на който се позовава съдът, 2. Дали приложените към делото неподписани вербални ноти имат доказателствена стойност на такъв международен договор, 3.Дали този международен договор, ако е бил сключен такъв, нарушава Конституцията на РБ или не, дали е в сила, дали е част от вътрешното право и дали има приоритет пред ЗВСВОНИ, 4. Дали процесният имот е бил придобит от Б. държава съгласно горепосочения международен договор/ не са въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, които биха могли да обосноват допускането на касационно обжалване поради следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК е въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело, тоест който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това конкретно дело. В настоящия случай горепосочените въпроси не са обусловили правните изводи на съда за неоснователност на предявения иск за собственост- мотивът, поради който този иск е отхвърлен е, че съгласно действащата към 1959 г. редакция на чл.8, ал.4 от Закона за наследството ищцата не е наследник на бившия собственик на имота М. Канчиков. Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд не следва да се допуска. Неоснователна е и като такава следва да бъде оставена без уважение и жалбата в частта й, имаща характер на частна жалба, срещу определението на Добричкия окръжен съд от 10.11.2009 г., с което е оставена без разглеждане молбата на касаторката за допълване на постановеното от Добричкия ОС въззивно решение чрез произнасяне в мотивите на решението и по други посочени от касаторката въпроси, касаещи спора. Действително въззивният съд не се е произнесъл по тези въпроси /относно това, дали между България и Р. е имало сключена спогодба за уреждане на правото на собственост на българските граждани върху имоти, намиращи се в С. Д. и на румънските граждани, намиращи се в Ю. Д. и оставащи след Крайовската спогодба в пределите на България, но това е така, тъй като съдът е счел иска за собственост за неоснователен на друго основание- поради това, че ищцата въобще не е наследник на бившия собственик на процесния имот М. Канчиков. Същевременно още с решението от 28.10.2009 г., като е оставил в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска, въззивният съд се е произнесъл по целия предмет на делото /разрешил е въведения като предмет на делото спор за собственост по чл.108 от ЗС/, поради което няма основание да се иска допълване на решението му. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия