Определение № 256 от 06.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 842/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Панагюрска медна компания” АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 770 от 10.03.2020 г. по ч.гр.д. № 138/2020 г. на Апелативен съд – София, ГО, първи състав, с което е потвърдено разпореждане от 20.11.2019 г. по т.д. № 2035/2019 г. на Софийски градски съд, ТО, седми състав, за връщане на подадена от частния касатор искова молба за прогласяване нищожността на сключено с ответника „Йонтех 2000” АД допълнително споразумение от 20.04.2016 г. поради липса на съгласие, евентуално поради привидност. Частният касатор поддържа доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното определение. Счита, че съдът неправилно е определил предмета на делото, т.к. с предявения иск се цели прогласяване нищожността на цялото допълнително споразумение от 20.04.2016 г., а не само на съдържащата се в него арбитражна клауза, което е видно и от уточнението на исковата молба. В жалбата се твърди, че съгл. чл.8, ал.1, изр.2 ЗМТА съдът е компетентен да се произнесе по спора и по същество да прецени: дали споразумението е действително и дали е валидна арбитражната клауза. Изразено е несъгласие със становището на апелативния съдебен състав за липса на правен интерес от предявения иск. Изтъкват се доводи, че при уважаване на предявения пред СГС иск се цели не само прекратяване на висящото арбитражно производство, а и отхвърляне на исковата претенция пред Арбитражния съд при ПСИРС, доколкото претендираните по арб.дело вземания произтичат от процесното споразумение. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Допустим ли е иск, предявен пред държавен съд, за обявяване нищожност на арбитражно споразумение и 2. По какъв начин съдът преценява дали арбитражното споразумение е нищожно в хипотезата на чл.8, ал.1, изр.2 ЗМТА. Следва ли съдът да се произнесе изрично по въпроса за нищожността преди да прекрати делото поради направено възражение от ответника в отговора на исковата молба. Следва ли, преди да се произнесе по този въпрос, съдът да даде ход на делото и да разгледа спора по същество. Допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по първия въпрос е основана на твърдяно противоречие с решение по т.д. № 2448/2015 г. на ВКС, първо т.о., а по въпрос № 2 се поддържа липса на практика на съдилищата и необходимост от тълкуване на чл.8, ал.1 ЗМТА, което ще спомогне за точното прилагане на закона. В постъпил по делото отговор от „Йонтех 2000” АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, се поддържат доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за правилност на атакуваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. За да потвърди постановеното от СГС разпореждане за връщане на исковата молба, по която е било образувано т.д. № 2035/2019 г., апелативният съд е приел, че пред Арбитражен съд при Сдружение „Професионално сдружение за извънсъдебно решаване на спорове” е предявен иск от „Йонтех 2000” АД срещу ищеца за изпълнение на поети с допълнително споразумение от 20.04.2016 г. задължения, като в арб.производство „Панагюрска медна компания” АД е заявило възражения за недействителност на споразумението, съдържащо и арбитражна клауза. В образуваното пред СГС исково производство „Панагюрска медна компания” АД е заявило самостоятелен иск за недействителност на същото допълнително споразумение и на арбитражната клауза. Отчитайки разпоредбите на чл.8, ал.1 и чл.19 ЗМТА, въззивният съдебен състав е приел, че компетентен да се произнесе по валидността на арб.клауза и съответно - по компетентността си, е първият сезиран орган, а именно - Арбитражният съд, и след като последният е сезиран със спор за материално право и за действителност на договора, пораждащ права и задължения, предмет на спора и съдържащ арбитражна клауза, със същия спор, между същите страни, не може да бъде сезиран и гражданския съд. В мотивите към атакуваното определение е отразено, че по въпроса, касаещ компетентността на арбитражния съд, правата на страните са защитени, с оглед възможността за предявяване на иск за отмяна по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. Въззивният съд се е позовал и на практика на ВКС в този смисъл – решение по т.д. № 2448/2015 г., I т.о. Изведен е извод за липса на правен интерес от така предявения иск, което обуславя неговата процесуална недопустимост. По тези съображения, САС е потвърдил разпореждането на първата инстанция. Настоящият касационен състав счита за неустановена основната предпоставка за допускане на касационно обжалване. Първият правен въпрос е некоректно формулиран, доколкото частният касатор не го е обвързал с наличието на висящ пред арбитражен съд спор по материалното правоотношение, основано на същото допълнително споразумение между страните, чиято действителност е предмет и на образуваното пред СГС исково производство. Крайните изводи на въззивния съдебен състав за недопустимост на иска са изведени именно въз основа на извършена преценка за предмета на по-рано заведеното арбитражно дело и на относими, в случая, разпоредби на ЗМТА. Тези изводи съответстват напълно и на цитираната практика на ВКС, в която е даден категоричен отговор за недопустимост на установителен иск за обявяване нищожност на арбитражна клауза, ако е налице висящ спор пред държавен или арбитражен съд. Само при липса на такъв спор, правният интерес се преценява в зависимост от конкретните обстоятелства. При обосноваване на поддържаната допълнителна селективна предпоставка, частният касатор се позовава само на част от тълкувателните мотиви към решението по т.д. № 2448/2015 г. на ВКС, в които са разгледани отделни хипотези, преди даване на отговор по поставения по това дело правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. Въпросите, поставени в т.2 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаещи разпоредбата на чл.8, ал.1, изр.2 ЗМТА, не удовлетворяват основния селективен критерий. Въззивният съдебен състав се е позовал на чл.8, ал.1 ЗМТА, предвид депозирания пред СГС отговор на исковата молба, в който ответното дружество се е позовало на арбитражното споразумение и на образуваното въз основа на него арб.дело пред Арбитражен съд при „Професионално сдружение за извънсъдебно решаване на спорове”. Апелативен съд – София не е преценявал визираните в чл.8, ал.1, изр.2 ЗМТА хипотези, при които, независимо от отвода за неподведомственост, сезираният съд не следва да прекратява образуваното исково производство, а именно: ако съдът намери, че арбитражното споразумение е нищожно, изгубило сила или не може да бъде приложено. От друга страна, предвидените в чл.8, ал.1 ЗМТА правомощия на съда: да прекрати образувано пред него търг.дело - при основателност на въведено от ответника възражение за компетентност на съответния арбитражен съд, основано на сключено арбитражно споразумение/арбитражна клауза, или да отхвърли това възражение в хипотезите по чл.8, ал.1, изр.2 ЗМТА, не са обвързани от наличието на вече висящо арбитражно дело /както е в случая/, имащо за предмет спор, произтичащ от/или основан на същото материално правоотношение. Неустановеността на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, не предпоставя произнасяне по поддържания от частния касатор допълнителен селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, още повече, че става въпрос за ясна норма и липсват данни за затруднения при прилагането й, или за противоречивото й, или неправилно прилагане от съдилищата. Предвид изложеното, искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение е изцяло неоснователно. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение