Определение № 270 от 27.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4375/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „УУД Дизайн“ ЕООД,чрез процесуалния представител адв.Ю.Р., против въззивно решение № 4437/ 18.06.2019 г. по гр.д.№ 7776/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 205293/ 31.08.2017 г. по гр.д.№ 79210/2015 г. по описа на Софийски районен съд,с което „УУД Дизайн“ЕООД е осъдено да заплати на С. С. А. Р. на основание чл.232,ал.2 ЗЗД сумата 4967,47 евро,представляваща наемна цена за периода 01.05.2014 г.- 13.05.2015 г.по договор за наем от 12.04.2014 год.,ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 17.12.2015 г. до погасяване на задължението и на основание чл.92,ал.1 ЗЗД сумата 400 евро неустойка по чл.6.3 от договора за наем,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.12.2015 год. до окончателното изплащане на сумата,като за разликата до пълния предявен размер от 745,61 евро искът е отхвърлен.Присъдени са и разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието почл.280,ал.1,т.1 ГПК по следния въпрос – Допустимо ли е съдът да постанови решение,без да обсъди всички искания,възражения и доводи на страните,които имат значение за акта му по съществото на правния спор, и без да извърши преценка на доказателствата,така както го задължава чл.12 ГПК.Сочи и основанието по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване с твърдения, че интерпретацията на доказателствата по делото е неправилна,което е довело и до неправилни правни изводи. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация С. С. А. Р., подаден чрез пълномощника му адв.Св.З., в който се поддържа, че касационната жалба е недопустима на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК тъй като спорът е търговски и цената на иска е под 20 000 лв.Освен това не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество въззивното решение е правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване. Обжалваното въззивно решение е постановено по гражданско, а не по търговско дело - независимо от обстоятелството, че то е било разгледано от състав на гражданската колегия на СГС. Предмет на процесния договор за наем не е бил търговски по предназначението си обект, независимо,че наемателят „УУД Дизайн“ ЕООД е търговец по смисъла на чл.1,ал.2,т.1 ТЗ. От друга страна, разпоредбата на чл.229,ал.1 in fine ЗЗД не оставя съмнение, че договорът за наем може да има естеството и на търговска сделка, а такава, според чл.286,ал.1 ТЗ е тази, сключена от търговец и свързана с упражняваното от него занятие. Ето защо и съгласно чл.287 ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон, а по аргумент от чл.365,т.1 ГПК търговско е всяко дело, заведено по иск с предмет право или правно отношение, породени или отнасящи се до търговска сделка, вкл. сключването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, както и последиците от прекратяването й. Въззивният съд е обсъдил в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства и е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение,но независимо от това и във връзка с доводите във възивната жалба е изложил и собствени мотиви.Посочил е,че е безспорно между страните сключването на процесния договор за наем ,предаването на имота за ползване от ответното дружество,незаплащане на дължимата наемна цена и договорения депозит от 400 евро,както и прекратяването на процесния договор на 13.05.2015 г.Отчитайки тежеста на доказване на ответното дружество съдът е приел,че не е проведено пълно и главно доказване за извършване на договорените ремонтни дейности,а от признанията му и заключението на приетата техническа експертиза е приел,че част от договорените ремонтни дейност са демонтирани.Възражението на ответното дружество за прихващане е приел за преклудирано на основание чл.133 ГПК,предвид датата на подаване на писменния отговор на исковата молба.Освен това е посочил,че размерът на вземането на ответното дружество е спорен между страните,базирайки се на отразеното в споразумението от 13.05.2015 г.,поради което не са налице и предпоставките на чл.103 ЗЗД за извършването му. Соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2,предл.3 ГПК не е налице. Очевидната неправилност /наред с евентуалната нищожност или недопустимост/ е самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без допускането на касация да е обусловено от формулирането на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и от наличието на някой от селективните критерии по чл.280, ал.1, т.т. 1-3 ГПК. Макар законът да не прави разлика между очевидната неправилност и неправилността на решението като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, разграничаването на двете понятия е от значение за точното прилагане на разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Освен изложеното следва да бъде посочено ,че за да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото решението "очевидно" съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/,разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ар.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280, ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.. Като очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Напротив, изводите на съда,че възражението за прихващане е преклудирано,предвид датата на подаване на отговора на исковата молба изцяло съответстват на събраните по делото доказателства и процесуалния закон. При заявено позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът следва да изложи обосновани съображения кои изводи на въззивната инстанция са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Поставеният въпрос е неотносим към решаващия извод на въззивната инстанция за преклудиране на възражението за прихващане.Той има общотеоретичен характер и е зададен, генерализирайки правомощията на въззивната инстанция за преценка на събраните доказателства. Иска се касационният съд да даде правен отговор на въпрос, който многократно е бил предмет на обсъждане както в теорията, така и в съдебната практика, а и законодателят ясно е регламентирал задълженията на въззивния съд да извърши собствена обоснована преценка на събраните доказателства и да се произнесе с мотивиран съдебен акт, което задължение е съобразено от въззивния съд. Формулираният въпрос изразява единствено несъгласието на касатора с правните изводи на съда, обективирани в решението ,поради което притежава правната характеристика на касационно основание - оплакване по същество на спора, което не подлежи на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Липсата на поставен въпрос с предвиденото в закона съдържание е достатъчно основание за недопускане на касационна проверка, без да се преценява дали са налице допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Разноски не се претендират от ответника по касация. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,