Определение № 1073 от 05.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 199/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от М. В. П. и Д. П. П., и двамата чрез адв.Д.М. срещу определение №2993/17.07.2024г., постановено по ч.гр.д. №2198/2024г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което е възобновено производството и е потвърдено определение №260373/12.04.2022г., постановено по гр.д. №2190/2018г. по описа на Районен съд- Варна. С първоинстанционното определение е оставено без уважение искането на М. В. П. и Д. П. П. с правно основание чл.64 ГПК за възстановяване на срока за обжалване на разпореждане №276427/02.07.2021г., с което е върната частна жалба №268873/04.02.2021г. Частните жалбоподатели твърдят, че определението е нищожно, недопустимо и неправилно- постановено в нарушение на закона и необосновано. Твърдят, че е недопустимо, тъй като въпросът за привличане на трето лице помагач е решен след даване под по същество на спора. Поддържат, че е неправилно, тъй като не им е било съобщено за възобновяването на производството и не им е даден срок за искания и защита; не са съобразени доказателствата по делото, не била взета предвид пандемичната обстановка, не са им дадени указания за представяне на доказателства; не им било съобщено за назначаване на експертиза. Допускането на касационно обжалване обосновава с предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Поддържат, че въззивният съд е постановил очевидно неправилно определение, тъй като не били призовани и молбата им не е разгледана в открито съдебно заседание- основание за допускане до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Сочат, че въззивният съд се е произнесъл по следния правен въпрос- „Следва ли съдът след възобновяване на производството по съдебно дело и насрочването му за разглеждане по същество да призове страната за открито съдебно заседание?“, като считат, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът „Банка ДСК“ АД оспорва частната касационна жалба, като излага доводи за липса на основания за допускане на въззивното определение до касационен контрол. Частната касационна жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК. С обжалваното определение е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането на основание чл.64 ГПК на М. В. П. и Д. П. П. за възстановяване на срока за обжалване на разпореждане, с което е върната частната им жалба срещу друго разпореждане, с което е върната частната им жалба срещу определението, с което е оставено без уважение искането им за привличане на трето лице помагач. Въззивният съд приема, че в първоинстнационното производство молителите не са се явили в открито съдебно заседание, не са довели поискания свидетел и не са внесли депозит на допуснатата съдебно-графологична експертиза. Предвид изложеното счита, че не са представени доказателства за ползван от процесуалния представител на жалбоподателите адв.М. отпуск, нито се установяват твърденията им, че съобщението за връчване на разпореждане №276427/02.07.2021г. е получено не от адв. М. /посочен като получател/, от трето неизвестно лице. Решаващият състав намира, че нито се твърдят, нито се установява обстоятелства от посочените в чл.64, ал.2 ГПК- особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Счита, че изложените в молба от 15.12.2021г. и в частната жалба допълнителни основания за възстановяване на срока са наведени след изтичане на срока по чл.64, ал.3 ГПК и не следва да се обсъждат, като излага и евентуални мотиви, че твърденията за епидемична обстановка са бланкетни и не са подкрепени с доказателства. Обжалваното определение е валидно и допустимо, като няма основания да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за вероятна недопустимост. Изложените от жалбоподателите твърдения относно допуснати съществени процесуални нарушения в производството по привличане на трето лице помагач са неотносими към настоящото производство по чл.64 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Поставеният от частните касационни жалбоподатели въпрос не отговаря на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол, тъй като не съответства на мотивите на въззивния съд, респ. не се явява обуславящ за изхода на производството. Въззивният съд не е насрочвал и разглеждал частната жалба в открито съдебно заседание, респективно не е бил длъжен да призовава страните за открито съдебно заседание, още по-малко да им дава указания за представяне на доказателства. Молбата за възстановяване на срока по чл.64, ал.2 ГПК се разглежда в открито съдебно заседание, но определението на първоинстанционния съд, с което се отказва възстановяването на срока подлежи на обжалване с частна жалба. Частната жалба се разглежда по реда на чл.274 и сл. ГПК- в закрито заседание, освен ако въззивният съд прецени за необходимо, че следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание. Само в този случай при спиране на частното производство и последващото му възобновяване, съдът следва да призове страните за насроченото открито съдебно заседание. По изложените съображения настоящият състав приема, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В настоящия случай определението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика Мотивиран от горното, Върховният касационен съд