Определение № 357 от 14.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3615/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 7590/07.08.2019 година, подадена от Х. А. А., срещу решение № 278/11.07.2019 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 354/2019 година. С обжалваното решение съставът на Окръжен Хасково е определил режим на лични отношения между бащата С. Г. И. и малолетното му дете Г. С. И., родено на 16.01.2017 година, както следва: всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, за времето от 09. 00 часа в петък до 16. 00 часа в неделя, с преспивания при бащата в петък и събота вечерта, като вземането на детето да става от дома на майката, със задължението бащата да връща детето след изтичане на определеното време. При невъзможност да се осъществи контакт в тези дни поради работния график на С. Г. И., последният се задължава да уведоми за това майката в началото на всеки текущ месец, както и да я уведоми, че ще взема детето и кога през делнични дни от следващата седмица за времето от 09. 00 часа в първия му почивен ден до 16. 00 часа във втория му почивен ден с преспиване. През лятото-два пъти от по десет последователни дни с преспивания при бащата, които дни не съвпадат с годишния отпуск на майката, като вземането на детето от бащата ще става от дома на майката, със задължението бащата да връща детето след изтичане на определеното време-от 09. 00 часа на първия ден до 18. 00 часа на последния ден. Всяка четна година бащата ще прекарва с детето личните празници на детето (рожден и имен ден) от 18. 00 часа, като вземането на детето от бащата да става от дома на майката с преспиване, със задължение бащата да връща детето в дома на майката до 18. 00 часа на следващия ден. Всяка нечетна година бащата ще прекарва с детето Коледните и Новогодишните празници за времето от 09. 00 часа на 24-ти декември до 18. 00 часа на 25-ти декември и от 09. 00 часа на 31-ви декември до 18. 00 часа на 01-ви януари на следващата година с преспиване, като вземането на детето от бащата да става от дома на майката, със задължение бащата да връща детето след изтичане на определеното време. Всяка четна година бащата ще прекарва с детето Великденските празници (почивни дни) за времето от 09. 00 часа на първия празничен ден до 18. 00 часа на последния празничен ден, с преспивания при бащата, като вземането на детето от бащата да става от дома на майката, със задължение бащата да връща детето след изтичане на определеното време. В касационната си жалба Х. А. А. излага доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост. Твърди се, че решението не е съобразено с ниската възраст на детето, както и че то вече посещавало детска градина. Трябвало да пътува 80.00 километра, като по време на пътуването ставало нервно, защото не можело да се движи. Сочи се, че детето се връщало нервно, неспокойно и неспано. Месечният режим бил твърде неопределен и това можело да доведе до объркване и невъзможност за изпълнение. Направено е искане за неговата отмяна и постановяването на ново, с което режимът на лични отношения на С. Г. И., с малолетното му дете Г. С. И. да бъде ограничен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката твърди, че са налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Ответникът по касационната жалба С. Г. И. не е подал отговор на същата като не изразил становище по допустимостта и основателността й. Касационната жалба е подадена в предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е частично допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: При постановяване на обжалваното решение съставът на Окръжен съд Хасково е приел, че по делото е безспорно, че упражняването на родителските права върху детето Г. С. И. са предоставени на майката Х. А. А., като е определено местоживеенето на детето да бъде в [населено място]. Също така било безспорно, че С. Г. И. живее в [населено място], което било на разстояние около 65 километра от [населено място], както и това, че работи на смени с продължителност от 12.00 часа. Само веднъж в месеца почивните дни от работния му график съвпадали с почивните дни от седмицата-събота и неделя, което създавало затруднения при осъществяване на режима на личните отношения. Представеният по делото социален доклад установявал, че и двамата родители имали нужния капацитет за отглеждането и възпитанието на детето, към което били силно привързани, като им е била дадена препоръка да поддържат добри отношения помежду си, за да не влияят негативно върху психиката на детето. От заключението на изслушаната съдебно-психологическа експертиза се установявало, че детето Г. С. И. било привързано към майка си, но имало силна емоционална връзка с бащата. Вещото лице препоръчвало детето да прекарва достатъчно време и с двамата си родители, като прекъсването на връзката с когото и да е от тях би имало негативни последици за психичното и личностното му израстване. Вещото лице било категорично, че ако ролите на двамата значими мъже в живота на детето-бащата и мъжът, с когото майката съжителствала на съпружеско начала и когото детето наричало „тати Г.” не бъдат определени точно още в тази възраст това можело са доведе до емоционално поведенчески проблеми на детето за в бъдеще. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. И. К. е поискала решението на Окръжен съд Хасково да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса за това задължен ли е съда при определяне на мерките за лични отношения на детето с другия родител, който не упражнява родителските права да направи съвкупна преценка на всички правнорелевантни обстоятелства, относими към конкретния случай и да следи служебно за интересите на детето. Твърди се, че по този въпрос обжалваното въззивно решение противоречи на т. ІV от ППВС № 1/12.11.1974 година по гр. д. № 3/1974 година, решение № 331/01.11.2013 година, постановено по гр. д. № 2181/2013 година, решение № 385/23.01.1994 година, постановено по гр. д. № 2537/2013 година и решение № 152/20.02.2018 година, постановено по гр. д. № 4184/2017 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Така поставения от Х. А. А. в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правен въпрос е съществен, включен е в предмета на делото и е обусловил изводите на състава на Окръжен съд Хасково при постановяване на обжалваното решение. Въззивният съд се е съобразил с установената практика, че при определяне на режима на личните отношения на детето, с родителя, на който не е предоставено упражняването на родителските права съдът трябва да вземе предвид всички обстоятелства на конкретния случай, които са от значение за интересите на децата, като въз основа на това определи подходящи лични отношения между родителите и децата, като това може да стане не само чрез свиждания, но и чрез по-продължителен личен контакт с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Взето е предвид, че при за определяне на мерките за лични отношения са от значение и следва да бъдат взети предвид изброените в т. ІІ от ППВС № 1/12.11.1974 година обстоятелства, които след приемането на действащия към момента СК са нормативно закрепени в чл. 59, ал. 4 от СК, като прецени всички тях, с оглед на интересите на детето. При това преценката на са съда трябва да бъде извършена въз основа на всички обстоятелства в тяхната съвкупност, а не само на някои от тях, като се има предвид и това, че изброяването им не е изчерпателно, а примерно и трябва да бъде извършвана с оглед на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ЗЗакрД. Определените мерки трябва да бъдат преди всичко в интерес на децата. Чрез тях трябва да се осигури възможност на децата да общуват максимално пълноценно и с двамата си родители. Желанието на децата, както и това на родителите за съдържанието и начина на упражняване на личните отношения не са задължителни за съда. Техните становища и искания, както и установеното по делото поведение се обсъждат от съда и се вземат предвид в съвкупност с всички останали релевантни обстоятелства по делото, като водещ е интересът на децата. Определените мерки трябва да са такива, че да предоставят възможно най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между децата и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. По начало поддържането на личните отношения между децата и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, по начало трябва да става в неговото местожителство или местопребиваване в зависимост от това, къде живее родителят, който упражнява родителските права. Това не изключва възможността поддържането на личните отношения да става на друго място, извън местожителството или местопребиваването на детето. Когато родителите живеят в различни населени места, при определяне на режима на лични отношения, съдът следва да извърши преценка и за това как ще се отрази на здравето и общото благополучие на детето твърде честото му пътуване и смяна на обичайните условия на живот. В такъв случай режима на личните отношения трябва да бъде определен като се отчита възрастта на детето, разстоянието което трябва да се изминава и възможността за адаптация при честа смяна не само на дома, но и на населеното място. Обжалваното решение на Окръжен съд Хасково не е постановено в противоречие с посочената от Х. А. А. съдебна практика и не следва да бъде допускано до касационно обжалване по посочения по-горе въпрос. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 278/11.07.2019 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 354/2019 година по подадената срещу него от Х. А. А., касационна жалба с вх. № 7590/07.08.2019 година и такова не трябва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение