Определение № 738 от 17.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 363/2025 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Н. А. Н., чрез адв. К. Д., срещу определение № 1240 от 15.11.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 846/2024 г. по описа на Окръжен съд – Русе /РОС/, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 3412 от 30.08.2024 г., постановено по гр. д. № 4867/2024 г. по описа на Русенски районен съд /РРС/. С последното като е прието за основателно направеното от ответника възражение за местна неподсъдност на спора на РРС е прекратил производството по делото и е изпратил същото на Районен съд Габрово /ГРС/. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя следните въпроси:1/ „Какъв е характерът на внесената от директора – ищец гаранция и как чрез нея се ангажира имуществената му отговорност към предприятието, като директор на поделението „ДЛС“ Дунав – Русе Тази гаранция част ли е от договора за управление и представлява ли изпълнение, респективно неизпълнение на договора за управление ?“ и 2/“ налице ли са процесуални пречки спорът да се разгледа в РРС, тъй като спорното правоотношение е възникнало в гр.Русе при упражняване на стопанска дейност от ТП“ДЛС“ Русе, което е поделение на Северноцентрално държавно предприятие със седалище и адрес на управление в гр.Габрово? В чл.27 от Договора за възлагане на управление е договорено, че споровете между страните, възникнали при изпълнението му се отнасят до съответния компетентен съд в гр.Габрово. Удържането на гаранцията включва ли „изпълнението на договора?““. Поддържа се наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди, че произнасянето на съда е в противоречие със съдебната практика. Касаторът не се позовава на конкретна такава, нито обосновава в какво се състои противоречието. Ответната по жалбата страна - Северноцентрално държавно предприятие, в писмен отговор, подаден чрез адв.Н. М., взема становище за липса на основания за достъп до касация, както и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., като прецени данните по делото, приема, че независимо, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, същата е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на обжалване, а с оглед изменението на ал. 3 на чл. 280 ГПК /ДВ, бр. 50/2015 г., предишна ал. 2, ДВ, бр. 86/2017 г. / за граждански дела, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. В конкретния случай обжалваното определение е постановено по въззивно гражданско дело. Цената на предявения от Н. А. Н. против Северноцентрално държавно предприятие иск е 1790,60лв. Поради това, че цената на предявения иск е под въведения с разпоредбата на чл. 280, ал. 3 /преди ал. 2/ ГПК минимален обжалваем размер за касационно обжалване по граждански дела, въззивното решение не би подлежало на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Следователно не подлежи на касационно обжалване и постановеното от въззивния съд определение – предмет на настоящата частна касационна жалба на основание чл. 274, ал. 4 ГПК. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че частната касационна жалба е недопустима, поради което трябва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на спора, разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III-то г.о.,