Определение № 3104 от 26.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1738/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ЕЛЕКТРОХОЛД ТРЕЙД“ ЕАД чрез процесуалния му пълномощник – адв. П. И., срещу решение № 180/19.03.2024г., постановено по в.т.д. № 60/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 261049/02.07.2021 г. по т.д. № 1737/2019 г. на СГС, и вместо това е обявен за относително недействителен по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „Енергийна Финансова Група“ АД /в несъстоятелност/, на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, договор за цесия от 21.06.2018 г., сключен между „Енергийна финансова група“АД /н./ и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, с който „Енергийна финансова група“ АД е прехвърлила вземанията си към „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, на обща стойност 2 857 237, 41 лева, и е осъдил „Електрохолд България“ ЕАД да върне в масата на несъстоятелността на „Енергийна Финансова Група“АД /в несъстоятелност/, сумата от 700 000 лв.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон и е приел, че престациите са нееквивалентни, отчитайки неопределеното време за събиране на вземанията и липсата на уговорена лихва. Поддържа, че аргументът за лихвите е несъстоятелен, тъй като макар вземанията да са лихвоносни, дружеството никога не било начислявало или събирало лихви. С оглед липсата на доказателства за фактическо олихвяване, счита че са неотносими разсъжденията на САС относно отлагателните условия. Счита, че е неправилно решението и в частта по осъдителния иск, тъй като не е получил пари, а вземания, и е осъден да върне актив, различен от получения. По изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и отхвърляне на исковете.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност, и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следния въпрос: „Как следва да се установява еквивалентността на насрещни престации / в случая вземания и задължения/, които се извършват с разлика във времето?“; за който сочи разрешаване в противоречие с опр. № 250/11.05.2021г. по т.д. № 1627/2020г., 1 т.о. на ВКС.

В допълнително изложение от 24.04.2024г. касаторът доразвива доводите си за очевидна неправилност на въззивното решение и поставя следните допълнителни въпроси:

1. „Необходимо ли е при преценка за еквивалентност на насрещни престации / в случая вземания и задължения/, при които даденото и полученото са с еднакъв или сходен размер, и които се извършват с разлика във времето, съдът да ползва експертното становище на специалист в съответната област?“, като сочи разрешаването му в противоречие с решение № 346/19.02.2018г. по гр.д. № 619/2017г., 4 г.о. на ВКС;

2. „Следва ли съдът да мотивира изводите си за значително надвишаване на даденото по атакуваната сделка в сравнение с полученото по нея като основание за успешното провеждане на отменителен иск по чл. 647, т.3 ТЗ?“, за който се сочи разрешаване в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в реш. 106/31.05.2013г. по т.д. № 388/2012г., 2 т.о. и реш. №107/14.11.2011г. по т.д. №742/2010г., 1 т.о.

Ответникът по касационната жалба – синдикът на „Енергийна Финансова Група“ АД /в несъстоятелност/ - М. Н., е подал писмен отговор чрез процесуалния си представител – адв. Л., в който я оспорва по подробно изложените доводи и претендира да не бъде допускано касационно обжалване на решението. Подал е и допълнителен отговор от 19.06.2024г., към който прилага и списък на претендираните разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника - „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД, е подало писмен отговор на касационната жалба от 15.05.2024г. чрез пълномощника си – адв. Д., в който оспорва същата и претендира да не бъде допускано касационно обжалване по изложените съображения.

Третото лице - помагач на страната на ищеца - „АЕЦ Козлодуй“ЕАД, също оспорва жалбата като неоснователна в подадения на 22.05.2024г. чрез процесуалния си пълномощник – адв. Ц. отговор по подробно изложените доводи, както и посочените в подадения допълнителен отговор от 25.06.2024г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е сезиран с иск, предявен от синдика на „Енергийна Финансова Група“ АД, срещу „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД и „Енергийна Финансова Група“ АД, за обявяване за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Енергийна Финансова Група“ АД на договор за цесия, сключен на 21.06.2018 г., между „Енергийна Финансова Група“ АД и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ, и в съотношение на евентуалност, в случай на отхвърляне на тази претенция за прогласяване на договор за цесия от 21.06.2018 г. за относително недействителен на основание чл. 135 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ, както и за осъждане на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД да заплати по сметка на масата на несъстоятелността на „Енергийна Финансова Група“ АД сумата 700 000,00 лева, представляваща равностойността на събраните вземания, на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ.

Апелативният съд е приел, че е безспорно, че на 21.06.2018 г. е сключен договор, по силата на който „Енергийна Финансова Група“ АД като цедент, е прехвърлил на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД в качеството му на цесионер, вземанията си към „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД на обща стойност 2 857 237, 41 лева, формирани от вземания по фактура № [ЕГН] от 31.01.2018 г. в размер на 773 230,20 лева; по фактура № [ЕГН] от 28.02.2018 г. в размер на 712 990,32 лева; по фактура № [ЕГН] от 31.03.2018 г. в размер на 788 661,88 лева и по фактура № [ЕГН] от 30.04.2018 г. в размер на 582 355,01 лева., заедно с всички акцесорни права и принадлежности. В клаузата на чл. 1.1 б.Б е посочено, че цедентът е изключителен собственик на цедираните вземания, но има особен залог по смисъла на ЗОЗ, учреден в полза на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, върху всички настоящи и бъдещи вземания на цедента от длъжника по споразумение от 31.07.2015 г. и Меморандум от 24.11.2016 г. за доставка на електрическа енергия между цедента и длъжника, който особен залог е вписан в ЦРОЗ по партидата на цедента с № 2017122101851 – първоначално вписване на договор за залог. В клаузата на чл. 4 страните са се съгласили, че събирането от страна на цесионера изцяло или отчасти на цедираните вземания се счита за автоматично съответно погасяване на задълженията на „Енергийна финансова група“, като главницата на задълженията се намалява с такава сума, каквато част от главницата на цедираните вземания е събрал цесионерът. Съдът е счел, че видно от приложението към договора за цесия, цедираните вземания са с произход неплатена цена на електрическа енергия, доставена от цедента и получена от длъжника - „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД през м. януари – април 2018г. по силата на споразумение за доставка и приемане на електроенергия от 31.07.2015 г., а общият им размер възлиза на сумата от 2 857 237,41 лева.

САС е приел, че с решение № 1764/28.08.2018 г. по т.д. № 1907/2017 г., VI-2 състав, по описа на СГС е открито производство по несъстоятелност спрямо „Енергийна Финансова Група" АД, с начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2015г., като решението е вписано в търговския регистър 31.08.2018 г. Счел е, че съгласно списъка на приетите в производството по несъстоятелност спрямо „Енергийна Финансова Група“ АД вземания, „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД е предявило вземания в размер на 2 857 237,41 лева, като те включени в одобрения от съда списък на приетите вземания.

Въззивният съд е приел, че не може да се сподели извода на първоинстанционния съд, че процесният договор за цесия от 21.06.2018 г. е сключен в разрез с императивната норма на чл.17, ал. 3 ЗОЗ, което го прави нищожен. Счел е, че въпреки горепосочената забранителна норма, сключването на разпоредителна сделка, или повторното залагане на вземането без такова съгласие, не води до недействителност/нищожност на разпоредителните/обременителните действия на залогодателя, а само до липса на противопоставимост. САС е посочил, че тълкуването на нормите на чл. 8 ЗОЗ и чл. 17 ЗОЗ следва да бъде като обща към специална, правилото на общата да се приложи и към специалната, и затова макар да предвижда изрична забрана за разпореждане при недадено съгласие от заложния кредитор, нормата на чл.17, ал. 3 ЗОЗ не означава, че липсата на такова съгласие да води до нищожност на разпореждането, нито изрично отрича приложението на общите правила на чл. 8, ал.3 и ал.4 по отношение залога на вземане. С оглед горното съдът е счел, че договорът за цесия е валиден и е произвел правно действие, противно на приетото от СГС.

Въззивният съд по отношение на преценката относно еквивалентостта на престациите в хипотезата на чл. 647, ал.1, т.3 ТЗ е приел, че формално към момента на сключване на процесния договор за цесия дължимите престации са напълно еквивалентни - задълженията на длъжника „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД към цедента „ЕФГ“АД /н./, посочени в приложение № 1 към договора, са в размер на 2 857 237,41 лв., в какъвто размер са и задълженията на „ЕФГ“АД към „ЧЕЗ Трейд България“ЕАД, посочени в приложение № 2 към договора. САС е приел, че тази равностойност е фиктивна и не държи сметка за спецификите на договора за цесия, уговорките в който променят съществено реалната стойност на престациите. Въззивният съд е счел, че следва да се отчете уговорката плащането на цената по договора от страна на цесионера, чрез прихващане, да се отнесе само за погасяването на дължимата от цедента главница от паричното му задължение, и най-вече това, че е отложено за неопределено време - без краен срок и без какъвто и да е друг модалитет, като е изцяло предоставено в зависимост от волята на цесионера да събере вземането, без да е уговорена лихва при така значителното по размер отложено плащане, което е противно на разпоредбата на чл. 294 от ТЗ, че между търговци се дължи лихва. САС е счел, че уговореният начин на плащане води до значително обезценяване на „полученото“ от цедента. Въззивният съд е приел, че при разсроченост, каквато е уговорена, част от номиналната стойност на дължимото се явява цената на парите във времето и сделката се явява вид финансираща операция. Счел е, че за определяне справедливата стойност на цената следва да се извади стойността на финансиращата операция или цената на финансирането, каквато се явява лихвата, изчислена съобразно подходящ лихвен процент, измерващ цената на парите за времето на отсрочване на дължимото плащане. САС е приел, че след като в случая времето на отсрочване на дължимото плащане /чрез прихващане/ от страна на цесионера не е определено изначално, вкл. не е кумулирано с каквато и да е възнаградителна лихва, то следва, че при всички случаи със сключената разпоредителна сделка цедентът се е лишил от присъщ и справедлив приход за неопределен период от време, с който той обективно е намалил ликвидността си и уврежда кредиторите си. САС е приел, че само за главницата по фактура №[ЕИК] /първата посочена в приложение № 1 към договора за цесия/ в размер на 773 230,20 лв., за периода от датата на падежа й - 15.02.2018 г. до изплащане й - 31.12.2018 г., лихвата изчислена по електронен калкулатор възлиза на 68 731,55 лв. и следователно за този кратък период, цедентът се е лишил от един сигурен и справедлив приход в посочения значителен размер, единствено поради отсрочване на дължимото изпълнение, като вместо плащане на цена по договора от страна на цесионера, е уговорено бъдещо прихващане, без обезпечаването му по какъвто и да е начин, вкл. без да е кумулирано с възнаградителна лихва. С оглед на горното САС е счел, че насрещните уговорени престации са значително нееквивалентни, защото тази на договарялия с търговеца с открито производство по несъстоятелност цесионер е неопределена, без краен срок за изпълнение, и без каквато и да е санкция за забава по отношение на същото, и при съобразяване, че паричното вземане, предмет на цесията е лихвоносно - без да е уговорена каквато и да е възнаградителна лихва при отсрочена насрещна престация. С оглед горното въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на предявения отменителен иск по чл. 647, ал.1, т.3 ТЗ за признаване на процесния договор за цесия за относително недействителен по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „ЕФГ“ АД. Апелативният съд е приел, че следва да се уважи и предявения обусловен иск за връщане на даденото по договора за цесия в масата на несъстоятелността по чл. 649, ал. 2 ТЗ. САС е посочил, че искът е основателен до размер на 700 000 лв. - така, както е претендирана сумата съобразно диспозитивното начало, независимо че изслушаната счетоводна експертиза е установила длъжникът по договора за цесия да е платил на цесионера изцяло задължението по първата от фактурите в приложение № 1 към договора в размер на 773 230,20 лв. С оглед горното въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, като вместо това е прогласил относителната недействителност на договора за цесия и осъдил „Електрохолд България“ ЕАД да върне в масата на несъстоятелността на „Енергийна Финансова Група“АД /в несъстоятелност/, сумата от 700 000 лв., като е присъдил и направените разноски.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос.

Първият поставен от касатора въпрос – как следва да се установява еквивалентността на насрещни престации, които се извършват с разлика във времето, е свързан с изводите на въззивния съд, че отлагането на насрещната престация на цесионера, която вместо плащане на цена за полученото вземане, е евентуално погасяване на друго насрещно задължение, в неопределен срок, следва да бъде съобразено, поради което отговаря на общия критерий по чл. 280, ал.1 от ГПК, но не е налице допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, на който се позовава касаторът. Въпросът не е разрешен от въззивния съд противно на практиката на ВКС, а съгласно същата. Както се приема в постановеното решение №117/23.03.2020г. по т.д.№3192/2018г., 1 т.о. на ВКС, при потоци, възникващи в различни времеви периоди, се налага да се направи сравнителна корекция и при разсрочено плащане, част от номиналната стойност на дължимото се явява цената на парите във времето. Посочено е че такава сделка е една финансираща операция и се налага да се съобрази лихвата, измерваща цената на парите във времето на отсрочване, като нормата на дисконтиране е специфична във всеки конкретен случай. В процесното решение съставът на ВКС е приел, че разсрочването на една престация е своеобразно финансиране на длъжника по същата, а когато не е договорена кумулативно лихва, е на практика безвъзмездно финансиране. С тази практика въззивният съд се е съобразил, като е приел, че уговарянето, че се прехвърля вземането по процесните фактури, дължимо от длъжника, ведно с всички акцесорни вземания и модалитети, включително и законна лихва за забава, тъй като по характер такава се дължи между търговци, но при насрещна престация, изразяваща се в това, че само със събраната главница и то при неопределен бъдещ период ще бъде погасено друго лихвоносно вземане, но само в частта за главницата, без да бъде уговорено дисконтиране и отчитане на евентуалната натрупана от забавата лихва, създава нееквивалентност. С оглед горното не може да се приеме, че отговорът на поставения въпрос, даден от въззивния съд, е в противоречие с практиката на ВКС, а напротив в съответствие със същата. Цитираното от жалбоподателя определение по т.д. № 1627/2020г., 2 т.о., е постановено по реда на чл. 288 ГПК, и не представлява практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК съгласно приетото в ТР №1/19.02.2020г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. То не може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване, като следва да се отбележи, че и сочената част от касатора съставлява изложение на мотивите на въззивния съд, а не отговор на правен въпрос от ВКС. С оглед горното не е обосновано наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и така поставеният въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Вторият поставен въпрос относно това дали при преценка на еквивалентността на насрещните престации, извършвани с разлика във времето, съдът следва да ползва експертното становище на специалист в съответната област, не може да обуслови допускането на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като макар да е процесуален и свързан с доводите на касатора за това дали съдът има задължение служебно да назначи експертиза при необходимост от специални знания, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и не отговаря на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Въззивният съд е задължен да назначи експертиза, дори и без искане на страните, когато има необходимост от специални знания на вещо лице. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение №754/15.11.2010г. по гр.д.№1399/2010г. на ВКС, 4 г.о., решение № 149/30.11.2017г. по т.д.№ 268/2017г.,1 т.о., решение № 50019/26.06.2024г. по т.д.№ 938/2022г., 2 т.о. и мн.др., съдът може да установява размер на законна лихва по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на електронен калкулатор за законна лихва и това не съставлява дейност, изискваща специални знания. С горното въззивният съд се е съобразил, като е изчислил законната лихва върху главница по една от фактурите за посочения период с помощта на електронен калкулатор за лихви, а съпоставянето по размер на получените числа също не изисква специални знания и необходимост от назначаване на експертиза. Следователно въззивният съд не е действал противно на сочената практика, тъй като тя изисква назначаване на експертиза по реда на чл. 195 ГПК само при необходимост от специални познания, а и възприетото от САС касае само част от мотивите му защо отложената във времето насрещна престация не се явява евкивалентна. Предвид горното не е налице допълнителният селективен критерий за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, на който се позовава касаторът.

Последният поставен въпрос, дали съдът е задължен да мотивира изводите си за значително надвишаване на даденото в сравнение с полученото по атакуваната сделка, също не може да обуслови допускане до касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, включително и сочената от касатора. САС е изложил подробни мотиви защо счита, че въпросният договор уврежда кредиторите, като е посочил, че уговорката вместо плащане на цена по договора от страна на цесионера, на бъдещо прихващане в неопределен времеви период и без обезпечаването му по какъвто и да е начин, без да е кумулирано с отчитане на стойността на парите във времето, каквато се явява лихвата за забава, води до значително обезценяване на „полученото“ от цедента. Противно на твърденията на касатора изводите на въззивния съд са мотивирани, а това, че не съответстват на поддържаната от жалбоподателя теза, не означава, че е процедирано в нарушение на практиката на ВКС. Решаващите изводи на въззивния съд за изхода на спора не биха се повлияли от по-подробно излагане на мотиви по нееквивалентността, с оглед на което не се установява поддържаното допълнително селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

ВКС намира, че не е налице вероятност въззивното решение да е невалидно или недопустимо, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК. Не е налице и поддържаната от касатора очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, като квалифицирана форма на неправилност, която да е обусловена от толкова тежко нарушение на закона, на общовалиден правен принцип и/или на правилата на формалната логика, или от толкова явно видна необоснованост на решението, че да може да бъде пряко установена при обикновен негов прочит и без нарочен задълбочен анализ на мотивите му. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предполага въззивният акт да е постановен при особено тежко нарушение на закона и съответният порок да може да бъде установен пряко от същия, без да се налага обсъждане на мотивите му. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона, и/или от нарушаване на правилата на формалната логика, но не може да бъде установена само въз основа на акта, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд при евентуално допускане на касационно обжалване, а в случая тези предпоставки не са налице.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

Предвид изхода на спора разноски не се следват на касатора. От ответниците и третите лица – помагачи претенция за присъждане на разноски е заявена единствено от несъстоятелния длъжник чрез синдика, като е представен договор за представителство и процесуална защита за упълномощения адвокат - О. Л., в който е уговорено възнаграждение в размер на 5000 лв., както и преводно нареждане от „Юробанк България“ АД от 22.03.2024г. за заплащането на сумата по банков път. С оглед горното направените разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.

Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.