Решение № 1961 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12013/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл., във връзка с чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 45, ал. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет (ОбС) – гр. Казанлък, със седалище в гр. Казанлък, ул. "Розова долина" № 6, представляван от председателя – Н. Златанов, чрез адв. З. Йовчева от Адвокатска колегия (АК) – Стара Загора, срещу Решение № 3986/14.10.2025 г., постановено по адм. дело № 285/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Стара Загора, с което е отменено негово Решение № 399 по Протокол № 30/27.02.2025 г., обективиращо волеизявление за повторно приемане на Решение № 360 по Протокол № 28/30.01.2025 г. на ОбС – гр. Казанлък. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за законосъобразност на атакувания пред първостепенния съд общ административен акт. Развива съображения, че съдът е приложил буквално дефиницията за междуселищни автобусни линии, дадена в чл. 17, ал. 4, т. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и § 1, т. 49 от Допълнителните разпоредби (ДР) на същия закон, без да разгледа всички обстоятелства, наложили изменението на маршрутните разписания. Застъпва основна теза, че с оспореното решение са изменени маршрутните разписания на няколко градски линии, като към техния маршрут е добавена спирка в населено място близко до общинския център с цел оптимизация, по-голяма ефективност, постигане на по-добър синхрон и достъпност на всички граждани. В тази връзка твърди, че следва да се прави разлика между градски линии, които имат спирка в близко до общинския център населено място и междуселищни линии от общинската транспортна схема, а за да бъде спазено изискването на чл. 20, ал. 1 ЗАвтП е необходимо да бъде изцяло променено трасето на съответната градска линия, за да минава през автогарата. Поддържа становище, че обхванатите от оспореното решение автобусни линии от общинската транспортна схема, категорично са основни градски линии, с разширяването на които до съседното село не се променя техния статут, а само се допълва. В подкрепа на тезата си излага, че приетата от община Казанлък мярка за оптимизиране на обществения пътнически транспорт, цели създаване на благоприятни условия за ползването на обществен транспорт за ежедневни пътувания на гражданите с цел работа и обучение, давайки възможност за бързо придвижване без смяна на транспортни средства. Допълва, че с оспорения акт ОбС - гр. Казанлък е защитил изцяло обществения интерес, прилагайки разширително правната норма, като е разширил обхвата на градски линии с допълнителна спирка до съседно населено място. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против атакувания общ административен акт. Моли за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – областният управител на област Стара Загора, в писмен отговор, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът – "Кумакс инвест" ЕООД, ЕИК 123077640, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, [улица], оспорва подадената касационна жалба по съображения, подробно изложени в писмено становище. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отменено Решение № 399 по Протокол № 30/27.02.2025 г. на ОбС – гр. Казанлък, с което повторно се приема негово Решение № 360 по Протокол № 28/30.01.2025 г. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че по повод публикуваното на 12.12.2024 г. обявление на интернет страницата на община Казанлък за "Предложение за актуализация на маршрутни разписания по междуселищна транспортна схема", кметът на община Казанлък със Заповед № 2406/18.12.2024 г. на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 8, ал. 1 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (Наредба № 2/2002 г.) е назначил комисия, която да координира маршрутните разписания в общинската транспортна схема и да обсъжда предложенията за промени. Във връзка с обявеното на сайта на община Казанлък обществено обсъждане на предложението за актуализация на маршрутните разписания по междуселищната трансспортна схема на общината, на заседание на комисията, проведено на 14.01.2025 г. след разглеждане на получените предложения и становища от кметовете на населените места, комисията: 1) приема предложената актуализация на маршрутни разписания по междуселищните автобусни линии; 2) дава становище по представените предложения за изменения на маршрутните разписания от кметовете на населените места и общински съветници; 3) предлага на кмета на общината да внесе доклад за актуализация на маршрутните разписания от общинската транспортна схема, за разглеждане и утвърждаване от ОбС – гр. Казанлък. С Писмо с вх. № ОС-1130/29.01.2025 г., във връзка с внесен Доклад ОС-1100/17.01.2025 г. в ОбС – гр. Казанлък, кметът на община Казанлък внася променени маршрутни разписания за междуселищни линии от общинската транспортна схема. С Решение № 360 по Протокол № 28/30.01.2025 г., ОбС – гр. Казанлък на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА, чл. 8, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 Наредба № 2/2002 г. и чл. 65 и сл. АПК във вр. с чл.17, ал. 4, т. 2 и ал. 5 ЗАвтП, утвърждава промяна в маршрутните разписания на междуселищни автобусни линии от общинска транспортна схема на община Казанлък. Със Заповед № АК-01-ЗД-9/13.02.2025 г. на основание чл. 32 и чл. 31, ал. 1, т. 5 от Закона за администрацията (ЗА), чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, чл. 22 ЗАвтП и чл. 59, ал. 2, т. 4 във вр. с ал.1 АПК, областният управител на област Стара Загора е върнал на ОбС – гр. Казанлък Решение №360/30.01.2025 г. за ново обсъждане, като незаконосъобразно, поради изключването на Автогара Казанлък (единствената автогара на територията на общината) от обхвата на маршрутните разписания на автобусните линии от общинската транспортна схема, като начална, крайна или междинна спирка в разрез с изискванията на чл. 20, ал. 1 и чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗАвтП. С Решение № 399 по Протокол № 30/27.02.2025 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 и чл. 45, ал. 9 и ал. 10 ЗМСМА, чл. 8, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 Наредба № 2/2002 г., във вр. с чл. 17, ал. 4, т. 2 и ал. 5 ЗАвтП и чл. 60, ал. 1 АПК, с 31 гласа "За", след поименно гласуване от присъствали 34 общински съветници от общо 37, ОбС – гр. Казанлък приема повторно Решение № 360 по Протокол № 28/30.01.2025 г. и допуска предварителното му изпълнение. В мотивите на административния акт е посочено, че в Заповед № АК-01-ЗД-9/13.02.2025 г., областният управител на област Стара Загора не е обсъдил и съобразил изложения основен мотив, че става въпрос за междуселищни линии от общинската транспортна схема, които се изпълняват от градския транспорт. С оглед защитата на обществения интерес ОбС – гр. Казанлък приема, че следва да прояви последователност в позицията си и да приеме повторно върнатото решение, каквото становище е изразено на проведения Председателски съвет на 24.02.2025 г. С оглед така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспореният пред него общ административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и при спазване на процесуалните правила. При проверката за съответствието на административния акт с приложимия материален закон решаващият състав е установил за безспорно, че с решението се приемат промени в маршрутните разписания на междуселищни автобусни линии от общинската транспортна схема на община Казанлък, поради което за ОбС е било необходимо да спазва задължителния характер на чл. 22 ЗАвтП и да включи като начална, междинна или крайна спирка, съществуващата единствена официална автогара в гр. Казанлък, която е стопанисвана от "Кумакс инвест" ЕООД. Обоснован е краен извод за незаконосъобразност на общия административен акт, поради издаването му в нарушение на материалноправните разпоредби, след като автогарата не е включена в нито една от утвърдените промени в маршрутните разписания на междуселищните автобусни линии от общинската транспортна схема на община Казанлък. По изложените съображения АС – Стара Загора е отменил атакувания административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, и спазването на формата и процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е относно материалната законосъобразност на атакувания пред АС – Стара Загора административен акт. Оспореното пред първоинстанционният съд волеизявление съставлява акт за изменение на транспортна схема по смисъла на чл. 17, ал. 5 ЗАвтП. В контекста на спорните по делото въпроси относно неговата материална законосъобразност следва да се посочи следното: По аргумент от чл. 17, ал. 1 ЗАвтП общинските транспортни схеми регулират общественият превоз на пътници на територията на съответната община. В този смисъл, както правилно е съобразил първостепенният съд, решението по чл. 17, ал. 5 ЗАвтП е общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК – той е волеизявление на административен орган, което има еднократно правно действие и засяга неопределен, но определяем кръг правни субекти. Качеството му на общ административен акт задължава административния орган да спазва правилата на Раздел II от Глава Пета на АПК, а квалификацията му като решение по чл. 17, ал. 5 ЗАвтП – нормативната уредба, съдържаща се в съответните специални закони и подзаконови нормативни актове. Съгласно предписанието на чл. 18 ЗАвтП министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството с наредба определя условията и реда за разработване и утвърждаване на транспортните схеми и за осъществяване на обществените превози на пътници с автобуси. В изпълнение на предвидената делегация е приета Наредба № 2/2002 г. и именно нейните правила следва да бъдат съблюдавани при приемането на решението, с което се въвежда промяна на маршрутни разписания за междуселищни линии от общинската транспортна схема. Разпоредбата на чл. 17, ал. 4 дефинира видовете автобусни линии, част от общинските транспортни схеми, както следва: 1) градски основни и допълнителни - за превози между пунктове в чертите на населеното място, определени със строителните му граници в действащия устройствен план; 2) междуселищни - за превози, свързващи две или повече населени места в границите на общината. Легалната дефиниция на понятието "междуселищна автобусна линия" по смисъла на ЗАвтП се съдържа в § 1, т. 49 от ДР на ЗАвтП и според него това е линия от общинските, областните и републиканската транспортни схеми, маршрутът на която включва спирки в две или повече населени места. С Решение № 360 по Протокол № 28/30.01.2025 г., ОбС – гр. Казанлък се утвърждава промяна в маршрутните разписания на междуселищни автобусни линии от общинска транспортна схема на община Казанлък. С Решение № 399 по Протокол № 30/27.02.2025 г., ОбС – гр. Казанлък приема повторно горното решение. По делото не е спорно, че всяка от автобусните линии, чиито разписания са променени осъществява превоз на пътници извън чертите на населеното място (гр. Казанлък), като свързва две или повече населени места в границите на общината. Основната защитна теза на касационния жалбоподател се основава на твърдението, че на практика чрез въведената промяна в маршрутните разписания на линиите, обхванати от решението, към част от градските линии са с добавени спирки в близки до общинския център населени места. В тази връзка са изложени твърдения, че следва да се прави разлика между градски линии, които имат спирка в близко до общинския център населено място и междуселищни линии от общинската транспортна схема. Изложената от касатора теза противоречи на действащата правна регламентация, която съдържа изрични критерии, въз основа на които ясно определя видовете автобусни линии в рамките на общинските транспортни схеми. В този контекст не намират опора касационните оплаквания относно твърдяното буквално тълкуване от първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 17, ал. 4 ЗАвтП. В закона не е предвидена хипотеза, при която градски линии, осъществяващи основния си маршрут в границите на едно населено място, да обслужват и спирки в близки до него селища. При наличие на подобна хипотеза, при която градската линия излиза извън границите на съответното населено място и обслужва спирки в съседно селище, същата придобива характеристиките на междуселищна линия по смисъла на § 1 т. 49 от ДР на ЗАвтП и чл. 17, ал. 4, т. 2 ЗАвтП. Още повече, че не всички линии, предмет на оспорваното решение са били действащи градски линии, към които са добавени спирки в съседни населени места. Значителна част от обхванатите в акта линии са изначално междуселищни, като след въведената промяна всички следва да бъдат третирани именно като такива. Като се има предвид, че предмет на решението на ОбС – гр. Казанлък са междуселищни автобусни линии, приложимата по отношение на техните спирки правна уредба се съдържа в разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и чл. 22, ал. 1 ЗАвтП. Съгласно текста на чл. 20, ал. 1 ЗАвтП междуселищните автобусни линии задължително се обслужват от официално обявени от общините автогари и автоспирки по съответните маршрути. По делото не е спорно, че с Постановление за възлагане на Старозагорския окръжен съд от 2002 г., след проведена публична продан в производство по несъстоятелност на "ДИНАМИКА" ЕООД, ответникът по касация "Кумакс инвест" ЕООД е обявен за купувач и съответно му е възложена Автогара, представляваща УПИ I в кв. 132 по плана на гр. Казанлък, ведно с построената в него масивна сграда на два етажа. Със Заповед № 624 от 20.11.2000 г. на кмета на община Казанлък, Автогара Казанлък с адрес гр. Казанлък, ул. "Софроний Врачански", намираща се в парцел I, кв. 132 по плана на гр. Казанлък е обявена за официална автогара на гр. Казанлък. Според разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗАвтП всички превозвачи, извършващи превоз на пътници по междуселищни автобусни линии, с изключение на тези по ал. 1a, задължително ползват автогарите срещу заплащане и автоспирките по изпълнявания маршрут и спазват утвърденото разписание. В населено място: 1) с една автогара същата задължително се включва като обслужваща по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място; 2) с повече от една автогара общинският съвет определя автогарите, които са начални, междинни и крайни спирки по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място; 3) без автогара общинският съвет определя автоспирките, които са начални, междинни и крайни по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място; 4) в което е изчерпан капацитетът на автогарите по т. 1 и 2, общинският съвет определя автоспирките, които са начални, междинни и крайни по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в съответното населено място. С оглед статута на Автогара Казанлък като единствена официална автогара в границите на населеното място, същата следва да бъде включена като обслужваща по маршрутите на междуселищните автобусни линии, които имат спирка в това населено място, съобразно нормата на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗАвтП. Останалите хипотези на правната норма не са налице, доколкото по делото не се твърди и не се установява наличието на повече от една автогара в града, както и не съществува спор относно статута на Автогара Казанлък или евентуалното изчерпване на нейния капацитет. С Решение № 399 по Протокол № 30/27.02.2025 г. ОбС – гр. Казанлък е изменил маршрутното разписание на междуселищни автобусни линии, без да приложи в цялост относимата задължителна нормативна регламентация и не е предвидил Автогара Казанлък да бъде включена като начална, междинна или крайна спирка, в маршрутните разписания на междуградските автобусни линии от общинската транспортна схема на община Казанлък. Изложените съображения в посока защита на обществения интерес и невъзможност за промяна на целия маршрут на линиите, така че да бъде съобразен с изискванията на закона, не могат да дерогират приложението на императивните правни норми на чл. 22, ал. 1, т. 1, вр. с т. 4 ЗАвтП, които предвиждат междуселищната автобусна линия да има за спирка автогара, ако тя е единствена за населеното място и е с неизчерпан капацитет. По изложените съображения решението на първостепенния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът – областен управител на област Стара Загора претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, но по делото не са представени доказателства за осъществена защита, чрез юрисконсулт (отговорът изхожда от областният управител и не е приподписан или подаден чрез процесуален представител). Претенцията на ответника "Кумакс инвест" ЕООД за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 1, вр. чл. 228 АПК, ОбС - Казанлък следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 780 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение