Определение № 146 от 09.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 224/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

„Ил Бе Са“ ЕООД [населено място], Шуменска област е обжалвал въззивното решение на Шуменския окръжен съд № 141 от 24.07.2020г. по въззивно гражданско дело № 95/2020г. в частта, в която е уважен предявеният срещу него ревандикационен иск.

В касационната жалба са направени доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, както и допуснато нарушение на процесуалните правила поради несъобразяване по иска по чл.108 ЗС с влезлите в сила решения, с които са отхвърлени исковете за признаване нищожността на сключения договор за аренда. Въведен е и довод за необоснованост на изводите на въззивната инстанция.

Ответникът Средно училище „Н. Й. В.“ [населено място] е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че въззивното решение е правилно, а касаторът не е представил точно и мотивирано изложение на основанията по чл. 280 ал.1 ГПК, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.

Училищно настоятелство към СУ „Н. Й. В.“ [населено място] -трето лице-помагач на ответника- касатор „Ил Бе Са“ Е. изразява становище, че касационната жалба е основателна, налице са и основанията за допускане на касационното обжалване.

Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото - иск за собственост.

С обжалваното решение Шуменският окръжен съд е отменил решението на Шуменския районен съд № 1090 от 14.11.2019год., постановено по гр. д. № 876/2019г. в частта, в която е признато за установено по отношение на „Училищно настоятелство при СУ „Н. Й. В.“ и „Ил Бе Са“ Е., че договорът за аренда на земеделска земя от 30.08.2017г., вписан в служба по вписванията – Шумен, е недействителен, поради сключването му от лице, действало като представител, без да има представителна власт и е решил делото по същество като е отхвърлил иска. В тази част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Предмет на касационната жалба е посоченото въззивно решение на Шуменския окръжен съд, потвърждаващо решението на Шуменския районен съд № 1090 от 14.11.2019год., постановено по гр. д. № 876/2019г., с което е уважен предявеният от СУ „Н. Й. В.“ против „Ил Бе Са“ Е. [населено място] ревандикационен иск за предаване владението на земеделските имоти: овощна градина - имот № ..... с площ от 137.899 дка и овощна градина - имот № ..... с площ от 173.881 дка и двете в землището на [населено място], местността “Юч А.“.

Въззивният съд е приел по иска с правно основание чл. 108 ЗС, че макар договорът за аренда с предмет процесните земеделски земи, да не е нищожен, той е сключен от лице, което нито е собственик, нито съсобственик и затова сделката не поражда правно действие по отношение на ищеца СУ „Н. Й. В.“. Той се легитимира като собственик на процесните имоти с решения на Поземлената комисия, с които е възстановена собствеността на училището по реда на ЗСПЗЗ. Сключеният от Училищното настоятелство чрез представителния му орган Съвет на настоятелите договор за аренда е непротивопоставим на собственика, поради което ползването на имота от арендатора е без основание и той дължи предаване на владението на собственика.

По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:

В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът „Ил Бе Са“ Е. поставя следните правни въпроси:

1. Притежава ли правна възможност училищното настоятелство да сключва договори от името на училището по отношение на стопанисване на училищните земи, след като в целите и уставът му са му определени такива възможности.

2. Ако за един договор за аренда има влезли в сила решения, че не е нищожен, не е и недействителен поради сключване от лице без представителна власт, може ли на този договор да се позовава страната че ползва земята на правно основание с оглед отхвърляне на иска с правно основание чл.108 ЗС.

Правните въпроси са обуславящи за делото, но не са налице специалните предпоставки на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, защото изводите на съда са съобразени с практиката на ВКС. По приложението на чл. 3 ал.4 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ ВКС се е произнесъл с ТР 2 /2017г. на ОСГК и ТК, в което е прието, че ЗАЗ създава режим на специално регулиране на договорите за аренда във връзка със спецификата на обекта на ползването, а в решение № 12 от 1.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2017 г., II г. о. е прието, че договор за аренда може да бъде сключен само от собственик респ.съсобственици, които притежават повече от 50 % от общия земеделски имот. Договорът за аренда, сключен от съсобственик, който не притежава повече от 50 % от общия земеделски имот, е непротивопоставим на останалите съсобственици. От това тълкуване, приложимо по аргумент на по – силното основание и за настоящото дело, следва както е приел и въззивния съд, че договорът за аренда, сключен от несобственик не е противопоставим на собственика и не го обвързва, затова той може да иска от арендатора предаване владението на земеделската земя на основание чл. 108 ЗС. Императивният характер на разпоредбата на чл. 3 ал.4 ЗАЗ изключва възможността на собствениците да бъде противопоставен договор за аренда, сключен от несобственик. В тази връзка училищните настоятелства, които като независими доброволни сдружения, се създават за подпомагане дейността на образователните институции съгласно чл. 306, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното и образование /ЗПУО/, независимо от целите, които си поставят, нямат правомощия да отдават под аренда земите на училището. По силата на посочената разпоредба от ЗПУО те са самостоятелни юридически лица с нестопанска цел, отделени от училищата и не могат да отдават по аренда техните земи. Макар да са отхвърлени исковете за прогласяване нищожността на договора за аренда на посочените от ищеца основания, тези влезли в сила решения не влияят на резултата по ревандикационния иск, защото ответникът – касатор не може да противопостави на собственика този договор и той да се зачете за правно основание на държането на земята.

По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение