Определение № 392 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3358/2013 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 129, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от А. Щ. Д. от [населено място], против въззивно определение на Апелативен съд - В. № 233/24.04.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 183/2013 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение от 20.03.2013 г., постановено по гр. д. № 717/2013 г. на Окръжен съд – Варна за прекратяване на производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. С изложение по допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК без посочен материалноправен, респ. процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора. Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК по прилагане разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да съдържа ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото и обусловил решаващия извод на въззивния съд. Недопустимо е правният въпрос да се извежда служебно от Върховния касационен съд, поради нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес. В случая, касаторът не е посочил правен въпрос от значение за постановения правен резултат, по който да се е произнесъл Варненския апелативен съд и общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК не е изпълнено. Не са изпълнени и специалните основания на т. 2 и 3 от посочената разпоредба. Съдебната практика по приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК е трайна и непротиворечива. При несъответствие на исковата молба с изискванията на закона /чл. 127 и чл. 128 ГПК/ съдът следва да укаже на ищеца да отстрани допуснатите нередовности в срок. При неизпълнение на указанията исковата молба подлежи на връщане съгласно императивната разпоредба на чл. 129, ал. 2, предл. 1 ГПК. В съответствие с установената практика по администриране на делата първоинстанционният съд на два пъти е оставял без движение исковата молба на касатора за отстраняване на нередовности. Видно от данните по делото указанията на съда частично не са били изпълнени. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение