Определение № 3 от 03.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4653/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на „Р. (България)” ЕАД - [населено място] срещу Определение № 839 от 07.10.2013 г. по ч.гр.д. № 500/ 2013 г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане № 3271 от 09.08.2013 г. по ч.гр.д.№ 1462/2013 г. на Ловешки районен съд, с което е отхвърлено заявлението по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Д. Б. Й.- от [населено място]:за 5 581.71 лв. - главница по договор за издаване и ползване на национална кредитна карта, със законната лихва от 07.08.2013 г., за 1471.75 лв. - лихва за периода 20.08.2011 г. - 03.06.2013 г., за 790.05 лв. - наказателна лихва за периода 20.09. 2011 г. - 06.08.2013 г., разноски: 156.87 лв. - държ.такса и 375 лв. - юрисконсултско възнаграждение, с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи решените по делото правни въпроси и поддържа съответно основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба Д. Б. Й. - от [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на частната жалба, констатира следното: Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане, с което се прегражда по - нататъшното развитие на делото, но цената на иска е до 10 000 лв.: 5 581.71 лв. - главница по договор за издаване и ползване на национална кредитна карта, 1471.75 лв. - лихва за периода 20. 08. 2011 г. - 03.06.2013 г., 790.05 лв. - наказателна лихва за периода 20. 09.2011 г. - 06.08.2013 г.. Делото е търговско, съгласно чл. 286 ал.1 ТЗ, затова на основание чл. 274 ал. 4, вр. чл. 280 ал. 2 ГПК определението не подлежи на обжалване с частна касационна жалба. По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение