Определение № 10181 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9886/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК във връзка с чл. 151, ал. 3 ДОПК. Образувано е по частна жалба на Р. Г. Н. от [населено място], чрез адвокат К. Динева против определение № 1188/24.07.2026 г. на Административен съд - Ловеч, постановено по адм. дело № 315/2026 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУЗД6108000240-1/05.02.2025 г. на орган по приходите при община Ябланица и е прекратено производството по делото. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението. Частният жалбоподател твърди, че е подал жалба до кмета на община Ябланица на 07.02.2025 г., за което представя копие от разписка на Български пощи ЕАД от същата дата с получател община Ябланица. Искането е за отмяна на определението. По делото е постъпило становище от кмета на община Ябланица за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който съгласно чл. 151, ал.3 ДОПК подлежи на обжалване и в предвидения от закона срок. При разглеждането й по същество съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд - Ловеч е акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУЗД6108000240-1/05.02.2025 г. на орган по приходите при община Ябланица, с който на Р. Г. Н. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2020 г. - 2024 г. за земя и сграда, находящи се в [населено място]. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото, като е приел, че е недопустима на основание чл. 159, т. 5 АПК, поради просрочие. Този извод е обоснован с мотиви, че жалбата до съда е подадена повече от една година и три месеца след изтичане на преклузивния 14 - дневен срок за обжалване на акта, който е изтекъл на 04.02.2025 г., считано от връчването му на 17.02.2025 г. Съдът се е позовал и на писмо изх. № 02-13/1 от 12.05.2026 г. на кмета на община Ябланица, според което оспореният акт е връчен на Н. на 17.02.2025 г., не е обжалван в законоустановения срок и е влязъл в сила. Определението е правилно като краен резултат, но по различни съображения. Неправилно съдът е преценявал допустимостта на жалбата до съда с оглед спазването на 14 - дневен срок за обжалване на оспорения акт за установяване на задължения по чл.107, ал. 3 ДОПК, считано от датата на връчването му. По силата на чл. 4, ал.1 и чл. 9б от ЗМДТ установяването на задължения за местни данъци и такси се извършва по реда на ДОПК. По същия ред се обжалват и свързаните с тях актове. Съгласно чл. 107, ал. 4 ДОПК актът за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, какъвто е оспореният в настоящото производство акт, се обжалва в 14-дневен срок пред директора на съответната териториална дирекция на НАП. В чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ е предвидено, че правомощията на териториален директор на НАП се изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. Съгласно чл. 144, ал.1 ДОПК обжалването на акта е по реда за обжалване на ревизионен акт. В чл. 156, ал.1 ДОПК е предвидено, че обжалването на ревизионните актове, респективно актовете по чл. 107, ал. 3 ДОПК по административен ред е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването им пред съда. Сроковете за съдебно обжалване на посочените актове са регламентирани в чл. 156, ал.1 и 5 ДОПК, в зависимост от произнасянето/непроизнасянето на компетентния административен орган в производството по обжалването им по административен ред. В случая по делото не са налице данни и доказателства, че акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУЗД6108000240-1/05.02.2025 г. на орган по приходите при община Ябланица е обжалван по административен ред пред ръководителя/началника на звеното за местни данъци и такси при община Ябланица. Не се твърди и липсват доказателства, че жалбата на Р. Н. от 05.05.2026 г., цитирана в писмо изх. № 02-13/1 от 12.05.2026 г. на кмета на община Ябланица, е препратена на компетентния орган по чл.107, ал. 4 ДОПК - ръководителя на звеното за местни приходи в община Ябланица. Съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ кметът на общината е решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а не териториален директор, поради което и съгласно чл. 107, ал. 4 ДОПК не разполага с правомощия да се произнася по жалби срещу актове за установяване на задължения за местни данъци и такси по чл.107, ал. 3 ДОПК. Липсата на обжалване по административен ред е самостоятелно основание за недопустимост на оспорването по чл. 156, ал.1 ДОПК, поради което крайният извод на административния съд, че жалбата до съда е недопустима е законосъобразен. С оглед на това определението, с което жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено съдебното производство е правилно по своя резултат и следва бъде оставено в сила. Жалбата на Р. Н. против акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУЗД6108000240-1/05.02.2025 г. на орган по приходите при община Ябланица следва да се изпрати на ръководителя на звеното за местни приходи в община Ябланица, който да прецени нейната допустимост и основателност, в това число и подаването й в предвидения от закона срок. В тази връзка компетентният административен орган следва да обсъди възраженията на Р. Н. за спазване на срока за обжалване на акта, в това число и представената с частната жалба разписка на Български пощи ЕАД от 07.02.2025 г. за изпращане на пощенска пратка с посочения бар код, с подател Р. Н. и получател община Ябланица, като служебно събере доказателства от входящия регистър на общината за периода от 07.02.2025 г. до 04.03.2025 г. включително за постъпване на документи от Р. Н. по пощата и информация от Български пощи ЕАД за движението на пратката, посочена в разписката от 07.02.2025 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,