Определение № 261 от 24.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1380/2020 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Държавата, представлявана от министъра на финансите Г., чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. против въззивно определение № 814 от 14.01.2020г. по в.гр.д. № 16782 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 11.11.2019г. по гр.д. № 80874/2018г. на СРС за спиране на производството по делото до произнасяне на Конституционния съд по к.д.№ 12/2019г., което е присъединено по к.д.№ 5/2019г. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен и необоснован, поради което иска да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Изразените от него доводи са че във въззивния акт не се съдържат конкретни мотиви, обосноваващи връзка на преюдициалност между спряното дело и образуваното пред Конституционния съд и за липса на такава. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира следното: Пред СРС е образувано производство с правно основание §4, пар.3 ДЕС срещу Държавата за обезщетение на вреди в размер на 7 659.35лв., произтичащи от нарушение на правото на ЕС, допуснато с въвеждане от държавата /с приемане на чл.35а ЗЕВИ/ на такса от 20% за облагане на приходите от електроенергия, произведена от слънчеви и вятърни централи. С определение от 11.11.2019г., съдът е спрял производството във връзка с образувано дело пред Конституционния съд по въпрос: „Какво е действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2 изр. трето от Конституцията на Република България?“ С обжалваното въззивно определение № 814 от 14.01.2020г., СГС е потвърдил определението по чл.229, ал.1, т.6 ГПК на СРС с решаващите мотиви, че по делото е необходима преценка на отношенията, възникнали по повод приложение на противоконституционната разпоредба, за периода от влизане на закона в сила до влизане в сила на решението на Конституционния съд, а същите са предмет на образуваното к.д.№ 5/2019г. В инкорпорираното в жалбата изложение жалбоподателят не поставя конкретен въпрос като общо основание за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК на подадената частна касационна жалба, изискуемо с оглед препращането на чл.274 ал.3 ГПК. Изложените от него доводи са за неправилност и необоснованост на постановения въззивен акт. Позовава се на ТР № 8/2013г. на ОСГК на ВКС, съгласно което „при образувано тълкувателно дело пред ВКС по обусляващ правен спор, производството по висящото дело може да се спира само в касационната инстанция, на основание чл.292 ГПК”, но не и във въззивната и първата. При липса на поставен конкретен въпрос като общо основание за допустимост, касационно обжалване не може да бъде допуснато, съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно същите, именно този въпрос определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Жалбоподателят се позовава на ТР № 8/2013г. на ОСГК на ВКС и в тази връзка следва да се посочи, че същото не може да обоснове специалното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посоченото Тълкувателно решение разглежда специалната хипотеза на образувано пред ВКС тълкувателно дело, която не е относима към конкретния случай на образувано пред Конституционния съд дело, което съгласно чл.229, ал.1, т.6 ГПК съставлява самостоятелно основание за спиране на производството. Наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му, актът по който следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск, е абсолютна отрицателна предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по образуваното дело /вж. Тълкувателно решение № 1/9.07.2019г. по т.д.№ 1/2017г.на ОСГТК на ВКС/. В конкретния случай въззивният съд е приел, че допуснатото до разглеждане по същество искане по к.д.№ 5/2019г. покрива изискването за „оспорване конституционосъобразността на приложим по делото закон”, тъй като ще даде отговор на релевантен за делото въпрос. Този довод може да бъде обусловен с постановеното преди това решение по к.д.№ 1/2014г. на Конституционния съд, с което са обявени за противоконституционни т.2 и 3 от §6 ЗР на Закона за държавния бюджет за 2014г., касаещи процесната „такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия” и с изложеното от ищеца в подадената искова молба, доколкото той е обосновал претенцията си за вреди и с довод, че Народното събрание не е изпълнило задължението си, съдържащо се в чл.22, ал.4 от Закона за Конституционен съд, да отстрани в срок неблагоприятните правни последици от обявения за противоконституционен акт. Доводите на жалбоподателя за неправилност и необоснованост на въззивния акт, не следва да се обсъждат, доколкото както вече беше посочено, не са налице предпоставките за допустимост по чл.280 ГПК, а проверка за законосъобразност може да се извършва само ако се допусне обжалване. Към настоящият момент е налице произнасяне по к.д. № 5/19г.на Конституционния съд, поради което след връщане на делото, производството следва да бъде възобновено. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение