Определение № 50359 от 26.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2533/2021 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Намида“ ЕООД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд. Ответникът Г. Г. оспорва жалбата. По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Произнасяйки се по жалба на ищеца, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземане, произтичащо от запис на заповед, издаден от ответника в полза на ищеца. За да намери иска за неоснователен, съдът е приел, че процесният запис на заповед е бил издаден за обезпечаване на задължения на трето лице (представлявано от ответника търговско дружество) по сключен между последното и ищеца рамков договор за периодична продажба на стоки, като не е установено в полза на ищеца да са възникнали по този договор конкретни вземания за осъществени доставки. Извода за връзка между записа на заповед и договора за продажба съдът е обосновал с едновременното извършване на двете сделки, съвпадението на сумата по записа с възможния максимален размер на отделните вземания за доставени материали, обстоятелството, че ответникът като издател на записа се явява и солидарен длъжник по договора, отразяването на запис на заповед като приложение към същия договор и направеното от името на ищеца признание на неговия управител по реда на чл. 176 ГПК, че описаният като приложение към договора запис на заповед е именно процесният. Същевременно съдът е намерил за неоснователно възражението на ищеца, че записът е бил издаден за обезпечаване на предходни задължения, възникнали преди сключването на договора, като е приел, че не са налице доказателства за такива задължения, отчитайки и обстоятелството, че записът на заповед е издаден в полза на ищеца, а съобразно обясненията на управителя по реда на чл. 176 ГПК обезпечените с него задължения са били към друго търговско дружество, макар и на същия собственик. Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай конкретни аргументи от страна на жалбоподателя за обосноваване на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не са изложени. Липсата на такива е достатъчно основание за отказ да се допусне касационното обжалване, доколкото, макар и очевидната неправилност да изключва необходимостта да са налице предпоставките по ал. 1 на чл. 280 ГПК, касационната инстанция не следи служебно за правилността на въззивното решение, като не разполага с правомощието да отмени същото на основание, неизтъкнато от жалбоподателя (арг. чл. 290, ал. 2 ГПК). По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл по въпроса „Длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на неизгоден за страната факт, релевантен за изхода на спора, с оглед на всички обстоятелства по делото?“. Така формулираният въпрос, относим към направеното по реда на чл. 176 ГПК признание, че процесният запис на заповед е именно този, съставен при сключването на договора и посочен като приложение към него, отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК вр. т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Не е налице обаче специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото въпросът не е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика на ВКС, вкл. цитираната от жалбоподателя, че признанието на факт следва да се цени с оглед на всички обстоятелства по делото съгласно чл. 175 ГПК. Решаващия си извод, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на бъдещи задължения по сключения между страните рамков договор, а не на вече възникнали задължения по предходни доставки, въззивният съд е основал не само на направеното признание, а и на останалите приети за установени обстоятелства, посочени по-горе (съвпадението на сумите, липсата на доказателства за предходни задължения и др.). Изложените в тази насока доводи, основани на липсата на предвидено в договора обезпечаване на задълженията по него посредством запис на заповед и за нейното значение се отнасят до правилността на посочения решаващ извод на въззивния съд, чиято проверка е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство, без да обосновават противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с втория поставен въпрос (уточнен съгласно т. 1 от ТР № 1/2009) относно задължението на ищеца по иск, основан на менителничен ефект, да установи съществуване на каузалното правоотношение, когато твърди, че то е различно от твърдяното от ответника и когато последното е останало неустановено. Въпросът е обоснован с довода, че при очевидната неоснователност на възражението на ответника ищецът не дължи доказване на действителното каузално правоотношение. Въпросът не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обусловил правните изводи на въззивния съд. Съдът не е приел, че при неустановеност на твърдяното от ответника каузално правоотношение ищецът въпреки това дължи да установи твърдяното от самия него каузално правоотношение, а е намерил за основателна тезата на ответника, че процесният запис обезпечава задълженията по сключения договор за продажба, т. е. поставеният въпрос, предпоставяйки неустановеност на твърдяното от длъжника по записа каузално правоотношение, не съответства на мотивите на въззивното решение. По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно направеното искане и представените писмени доказателства жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски за касационното производство в размер на 3500 лв. С тези мотиви съдът