Определение № 292 от 02.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 2355/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на синдика на „Ийст Саут“ ЕООД /в несъстоятелност/ М. В. против определение № 1616 от 16.05.2019г. по в. ч.гр. дело № 835/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15 състав, с което е потвърдено Разпореждане № 13229 от 18.10.2018г. по т.д.№ 2494/2017г. на Софийски градски съд за връщане на основание чл. 130 ГПК исковата молба на „Пи Енд Ем Фиксингс Анд Фасънърс Холдингс“ ЛТД срещу „Ийст Саут“ ЕООД /в несъстоятелност/, Х. Л. и Е. Г. за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделката, сключена между „Ийст Саут“ ЕООД и Х. Л., инкорпорирана в договора за покупко-продажба на недвижими имоти във форма на нот.акт № 62, том 3 по нот.дело № 415 от 30.12.2010г. на нотариус Н.М.. С частната жалба се иска отмяна на атакуваното определение и потвърденото с него разпореждане като неправилно и връщането на делото на първоинстанционния съд за по-нататъшни процесуални действия по разглеждане на предявения иск по чл.647,ал.1,т.3 ТЗ, съотв.чл.135 ЗЗД. В изложението към частната касационна жалба се иска допускане на обжалването с твърдения за недопустимост и очевидна неправилност на определението. Иска се допускане на частното касационно обжалване при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1/Преклузивен или давностен е срокът за предявяване на отменителен иск по чл. 647, ал. 1 ТЗ, съответно за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД; 2/Спира ли да тече започналият вече едногодишен срок за предявяване на отменителен иск по чл. 647, ал. 1 ТЗ, съответно за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД в случаите, когато след откриване на производството с решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, производството по несъстоятелност бъде спряно на основание чл. 632, ал. 5 във връзка с ал. 1 ТЗ поради липса на достатъчно имущество за покриване на разноските, установена в хода на производството; В закона поставя ли се разлика между последиците на решението по чл.632 ТЗ когато същото е постановено първоначално още с откриване на производството /ал.1/ и когато същото е постановено в хода на производството, след като първоначално е било открито с решение по чл.630,ал.1 ТЗ; 3/Какво е съотношението на нормата на чл. 632 ТЗ спрямо нормата на чл. 647 ТЗ - като специална към обща или двете имат самостоятелно действие; В случай, че двете норми не са в съотношение една спрямо друга, как се отразява спирането на производството по несъстоятелност върху течението на сроковете, започнали да текат преди постановяване на акта за спиране; 4/Допустимо ли е при спряно производство по несъстоятелност определени срокове да продължават да текат или напротив - при спряно производството по несъстоятелност следва да се счита, че спират да текат всички срокове, предвидени в несъстоятелността, доколкото това е единственото законосъобразно разрешение на този въпрос с оглед принципите на предвидимост и правото на справедлив съдебен процес и ефективни средства за защита; 5/Прилага ли се по аналогия разпоредбата на чл. 632, ал. 3, във връзка с ал. 5 ТЗ и по отношение на други срокове в производството по несъстоятелност, в частност по отношение на едногодишния срок по чл. 647, ал. 1 ТЗ, или в случая е налице непълнота на закона, която следва да бъде преодоляна чрез съдебната практика; При допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса: Спира ли да тече едногодишният срок за предявяване на отменителен иск по чл. 647 ТЗ с постановяването в хода на производството по несъстоятелност на решение по чл. 632, ал. 1 във връзка с ал. 5 ТЗ за спиране на производството; в случай, че отговорът е положителен, от кой момент продължава течението на спрения срок, като в случая може ли да се приложи по аналогия нормата на чл. 632, ал. 3 ТЗ и да се приеме, че остатъкът от започналия, но неизтекъл едногодишен срок започва да тече от момента на вписването на решението по чл. 632, ал. 2, във връзка с ал. 5 ТЗ. Твърди се противоречиво произнасяне по този въпрос със съдебната практика - Решение № 553/07.10.2014г. по в. т. д. № 727/2014г. на ПАС и Определение от № 295 от 01.05.2017г. по в. гр. д. № 5496/2016г. на САС. Постъпил е писмен отговор от ответниците Х. Л. и Е. Г., с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на частното касационно обжалване и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: С Определение № 469/04.11.2019 г. производството по частното търговско дело е спряно на основание чл. 292 ГПК до произнасянето на ОСТК на ВКС по тълкувателно дело № 2/2018 г. С постановяването на ТР № 2 от 13.07.2020 на ОСТК на ВКС е отпаднало основанието за спиране, поради което производството по настоящото дело следва да бъде възобновено. Искането за допускане на частното касационно обжалване е неоснователно: Въззивната инстанция е споделила извода на първоинстанционния съд, че искът по чл.649,ал.1 ТЗ е недопустим поради предявяването му след изтичането на едногодишния преклузивен срок от откриване на производството по несъстоятелност. Изложила е съображения, че спазването на преклузивния срок като процесуална предпоставка за допустимост на исковете, посочени в чл. 649, ал. 1 ТЗ, е обусловено от хипотезата, при която е открито производството по несъстоятелност: при откриване на производство по несъстоятелност с решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ преклузивният срок тече от датата на постановяване на решението, а не от вписването му в Търговския регистър; при откриване на производство по несъстоятелност с решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ срокът за предявяване на исковете, посочени в чл. 649, ал. 1 ТЗ, започва да тече от момента на обявяване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност. Обсъдено е, че в конкретния случай производството по несъстоятелност е открито с решение по чл.630,ал.1 ТЗ, постановено на 30.10.2015г., от която дата тече едногодишният срок по чл.649,ал.1 ТЗ. За неоснователно е счетено възражението на жалбоподателите, че след като в хода на производството по несъстоятелност съдът по несъстоятелността е постановил спиране на производството на основание чл.632,ал.1 ТЗ на 30.04.2015г., то срокът за предявяване на исковете тече от момента на обявяване на решението по чл.632,ал.2 ТЗ за възобновяване на спряното производство Обосновано е, че в конкретния случай не е налице възобновяване на спряно производство с решение по чл.632,ал.2 ТЗ, а отмяна на решението на съда по несъстоятелността от въззивната инстанция за спиране на производството. Акцентирано е, че спирането е отменено от въззивния съд поради начална липса на основание за спиране на производството по несъстоятелност на „Ийст Саут”ЕООД-н. Доводите за спиране на срока за предявяване на исковете са приети за неоснователни по аргумент, че преклузивните срокове за разлика от давностните не спират и не се прекъсват. Направен е извод, че решението по чл. 632, ал. 5 ТЗ не е основание за спиране на срока, който е започнал да тече в хипотезата на чл. 649, ал. 1 във връзка с чл. 630, ал. 1 във връзка с чл. 634а ТЗ от 30.01.2015г. и е изтекъл на 01.02.2016г. – първият следващ присъствен ден, тъй като последният ден от срока е бил неприсъствен, съгласно чл. 60, ал. 2 във връзка с ал. 6 ГПК. Поради това, че искът е предявен на 04.02.2016г., т. е. след изтичане на едногодишния преклузивен срок, въззивната инстанция е заключила, че същият е недопустим. Неоснователно е искането за допускане на обжалването при предпоставката на чл.280,ал.2, предл. второ ГПК поради твърдяната от жалбоподателя недопустимост на въззивното определение. Това оплакване не е обосновано, но и при извършената дължима служебна проверка, настоящият състав не констатира основание за наличие на такъв порок на обжалвания акт. Отсъства основание за допускане на факултативния касационен контрол и на въведеното от жалбоподателя основание по чл.280,ал.2, предл.трето ГПК. За да е очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който е видим за касационната инстанция от данните по делото и може да бъде констатиран от нея въз основа на мотивите, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на правните изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице при постановяване на въззивен акт въз основа на отменен закон, прилагане на закона във видимо противоречие с неговия смисъл, нарушаване на основополагащи принципи на съдопроизводството, формиране на изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, не съставлява самостоятелно основание за достъп до касационен контрол, а може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. С ТР № 2 от 13.07.2020 г. по тълкувателно дело № 2/2018 г. на ВКС, ОСТК е даден отговор на поставените от частния касатор въпроси, значими за конкретния процесуален спор, относно характера на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ и последиците от спиране на основание чл. 632, ал. 1 и ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност по отношение предявяването на исковете по чл. 694 ТЗ и развитието на производството по тях. В мотивите към т. 2 от тълкувателното решение ОСТК на ВКС прие, че едногодишният срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ е преклузивен, поради което не може да се прекъсва и спира течението му. Началото на течението му е различно и зависи от това, какво е постановеното решение по молбата с правно основание чл. 625 ТЗ. При решение по чл. 630, ал. 1 и ал. 2 ТЗ началният момент е постановяване на решението, при решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ - обявяване в ТРРЮЛНЦ на решението за възобновяване по чл. 632, ал. 2 ТЗ. При хипотеза на последващо спиране по чл. 632, ал. 5 ТЗ не се стига като последица до спиране на заварените искови производства по чл. 694, ал. 1 - ал. 3 ТЗ. Приложение не намира и разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ГПК, тъй като е относима само към процесуалните срокове по движение на спряно висящо дело, но не и към сроковете за предявяване на съпътстващите искове, още повече, че производствата по тях са отделни от производството по несъстоятелност. При дадените от ОСТК разрешения следва извод, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касация на въззивния съдебен акт, тъй като той е постановен в съответствие с тези разрешения. Разноски за депозирания от ответниците Х. Л. и Е. Г. отговор на частната касационна жалба не са претендирани и не се присъждат. По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.