Определение № 648 от 17.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 446/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Й. Г. – Х. срещу решение № 2358/29.10.2019 г. по в. т. д. № 2064/2019 г. на Апелативен съд София, с което е обезсилено решение № 227/04.02.2019 г. по т. д. № 929/2014 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторката срещу „БАЛКАНСТРОЙ” ЕООД, „ХОТЕЛ БОР“ ЕООД, „ХОТЕЛ РАЙ” ЕООД, „ХОТЕЛ ПЛАНЕТА“ ЕООД и „МОТЕЛ ГОРУБЛЯНСКО ХАНЧЕ“ ЕООД искове по чл. 29, предл. III ЗТРРЮЛНЦ, вр. с чл. 30, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ срещу „БАЛКАНСТРОЙ” ЕООД - за признаване за установено по отношение на ответника, че вписаните в ТР с решение № 7/18.02.2004 г. по ф.д. 1989/1990 г. по описа на СГС, ФО, по партида на дружеството обстоятелства, съобразно решения на общото събрание, проведено на 14.10.2003 г., а именно: увеличение на капитала на ООД; отделяне на основание чл. 261 ТЗ на новообразувани дружества „БАЛКАНСТРОЙ” ЕООД, „ХОТЕЛ БОР“ ЕООД, „ХОТЕЛ РАЙ” ЕООД, „ХОТЕЛ ПЛАНЕТА“ ЕООД и „МОТЕЛ ГОРУБЛЯНСКО ХАНЧЕ“ ЕООД; поемане от тези дружества на част от активите и пасивите на „БАЛКАНСТРОЙ” ООД по отделителен протокол от 14.10.2003г.; намаляване на капитала на „БАЛКАНСТРОЙ” ООД, са несъществуващи и заличаване на тяхното вписване; срещу „БАЛКАНСТРОЙ“ ЕООД и „ХОТЕЛ БОР“ ЕООД за признаване за установено по отношение на ответниците, че вписаните в ТР с решение № 1/18.02.2004 г. по ф. д. № 768/2004 г. по описа на СГС, ФО, по партида на дружеството „ХОТЕЛ БОР“ ЕООД обстоятелства, а именно: учредяване като самостоятелно юридическо лице на „ХОТЕЛ БОР“ ЕООД, са несъществуващи и да бъде постановено заличаване на тяхното вписване; срещу „БАЛКАНСТРОЙ“ ЕООД и „ХОТЕЛ РАЙ” ЕООД - за признаване за установено по отношение на ответниците, че вписаните в ТР с решение № 1/18.02.2004 г. по ф. д. 769/2004 г. по описа на СГС, ФО, по партида на дружеството „ХОТЕЛ РАЙ“ ЕООД обстоятелства, а именно: учредяване като самостоятелно юридическо лице на „ХОТЕЛ РАЙ“ ЕООД, са несъществуващи и да бъде постановено заличаване на тяхното вписване; срещу „БАЛКАНСТРОЙ“ ЕООД и „ХОТЕЛ ПЛАНЕТА“ ЕООД - за признаване за установено по отношение на ответниците, че вписаните в ТР с решение № 1/18.02.2004 г. по ф. д. 770/2004 г. по описа на СГС, ФО, по партида на дружеството „ХОТЕЛ ПЛАНЕТА“ ЕООД обстоятелства, а именно: учредяване като самостоятелно юридическо лице на „ХОТЕЛ ПЛАНЕТА“ ЕООД, са несъществуващи и да бъде постановено заличаване на тяхното вписване; срещу „БАЛКАНСТРОЙ“ ЕООД и „МОТЕЛ ГОРУБЛЯНСКО ХАНЧЕ“ ЕООД за признаване за установено по отношение на ответниците, че вписаните в ТР с решение № 1/18.02.2004 г. по ф. д. 771/2004 г. по описа на СГС, ФО, по партида на дружеството „ МОТЕЛ ГОРУБЛЯНСКО ХАНЧЕ“ ЕООД обстоятелства, а именно учредяване като самостоятелно юридическо лице на „МОТЕЛ ГОРУБЛЯНСКО ХАНЧЕ“ ЕООД, са несъществуващи и да бъде постановено заличаване на тяхното вписване, и е прекратено производството в тази му част, съответно е потвърдено решението на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Й. Г. - Х. срещу „БАЛКАНСТРОЙ” ЕООД иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за заплащане на сума в размер на 5 000 000 лв.

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като са формулирани въпроси, които според касатора са обусловили изхода на спора пред въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Когато в исковата молба като фактически основания на предявените искове се сочат незаконосъобразни действия на ответника без същите да са подробно индивидуализирани и правно аргументирани, а във въззивната жалба това е направено, налице ли е преклузия при положение, че на ищеца не са дадени указания да конкретизира и уточни предявените искове?“

2. „Следи ли служебно въззивният съд за допуснати от първата инстанция нарушения при докладване на делото?“

3. „В случай на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада въззивният съд дължи ли даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради непълнота на доклада и дадените указания?”

4. „Наличието на неяснота във волята на въззивния съд относно допустимостта на първоинстанционното решение представлява ли основание за обезсилване на въззивното решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд?“

В изложението се сочи, че отговорът на първия въпрос е от значение за развитие на правото и точно прилагане на закона. По въпроси две и три се сочи противоречие на въззивното решение с казуална практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – решение № 16/2014 г. по т. д. № 1187/2013 г. на II ТО, решение № 108/2013 г. по гр. д. № 814/2012 г. на ГО, решение № 307/2012 г. по гр. д. № 284/2011 г. на II ГО, решение № 111/2014 г. по т. д. № 598/2012 г., Решение № 43/2014 г. по т. д. № 213/2012 г. По четвъртия въпрос се твърди отклонение от решение № 224/2012 г. по гр. д. № 694/2011 г. на I ГО. Изложени са и доводи за неприложимост на чл. 70 ТЗ и за наличие на интерес от завеждане на исковете по чл. 29, предл. III ЗТРРЮЛНЦ, във връзка с които не е изведен касационен въпрос.

При изложените доводи в касационната жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, а предявените искове да бъдат уважени, евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция. Претендира се присъждане на разноски за трите съдебни инстанции.

От ответниците по касация „БАЛКАНСТРОЙ” ЕООД, „ХОТЕЛ БОР” ЕООД, „ХОТЕЛ РАЙ” ЕООД, „ХОТЕЛ ПЛАНЕТА” ЕООД и „МОТЕЛ ГОРУБЛЯНСКО ХАНЧЕ” ЕООД е подаден отговор на касационната жалба, с който е изразено становище за липсва на основания въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, както и, че същото е правилно постановено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Предмет на исковото производство са предявени от касаторката Е. Й. Г. – Х. срещу „БАЛКАНСТРОЙ” ЕООД, „ХОТЕЛ БОР” ЕООД, „ХОТЕЛ РАЙ” ЕООД, „ХОТЕЛ ПЛАНЕТА“ ЕООД И „МОТЕЛ ГОРУБЛЯНСКО ХАНЧЕ” ЕООД искове с правно основание чл. 29, предл. III ЗТРРЮЛНЦ и иск срещу „БАЛКАНСТРОЙ” ЕООД по чл. 125, ал. 3 ТЗ за заплащане на сума в размер на 5 000 000 лв.

За да обезсили първоинстанционния акт в една част, а в друга – да потвърди, въззивната инстанция е счела, че ищцата основава правния си интерес от завеждане на исковете по чл. 29, предл. III ЗТРРЮЛНЦ с твърдението, че при уважаването им отделеното в патримониума на новоучредените дружества ще се върне обратно в патримониума на „БАЛКАНСТРОЙ” ЕООД към което дружество има вземане по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, изчислено съобразно счетоводен баланс към 30.04.2012 г. Съдът е преценил, че ищцата би имала интерес от установителните искове само, ако може да се направи извод, че последиците от уважаването им биха се отразили на стойността на дружествения дял в „БАЛКАНСТРОЙ” ЕООД към 30.04.2012 г. Позовавайки се на задължителните постановки на ТР № 1/06.12.2002 г. по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС и действие на заличаването занапред, въззивната инстанция е мотивирала извод, че дори да бъдат уважени предявените искове по чл. 29, предл. III ЗТРРЮЛНЦ, то последиците на решението ще настъпят след влизането му в сила, а не към минал момент - 30.04.2012 г. Ето защо, съдът е стигнал до извод за липса на интерес от предявяване и поддържане на установителните искове и в тази част е обезсилил първоинстанционното решение, съответно прекратил производството. Изложил е аргументи, че предявените искове са недопустими и на друго основание - уреденият в чл. 70, ал. 2 ТЗ специален иск може да бъде упражнен в едногодишен преклузивен срок от възникване на дружеството, а в исковата молба е наведен порок на самото учредяване на дружествата. Той обаче е релевиран много след срока по чл. 70, ал. 2 ТЗ. Анализирайки приетата в хода на първоинстанционното производство единична експертиза, която е работила по неоспорен от ищцата междинен счетоводен баланс на дружеството, въззивният съд е приел, че към датата 30.04.2012 г. чистият актив на „БАЛКАНСТРОЙ” ЕООД е бил отрицателна величина, поради което на ищцата не може да бъде изплатена сума по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ. Съдът не се е позовал на заключението на тричленната експертиза, тъй като тя е изчислявала стойност на дружествен дял, взимайки като изходна точка имущества, които не представляват активи на „БАЛКАНСТРОЙ” ЕООД към релевантната дата 30.04.2012 г..

Не са налице твърдените от касаторката основания за допускане на касационната жалба до контрол относно законосъобразност на постановеното от Апелативен съд София решение.

С новосъздадената през 2017 /ДВ бр. 86/2017 г./ алинея 2 на чл. 280 ГПК се предвижда, че независимо от предпоставките за допускане на касационно обжалване, регулирани в алинея 1 на чл. 280 ГПК, въззивното решение се допуска до касация при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Не е налице очевидна неправилност на атакуваното в настоящото производство решение. В консолидираната практика на ВКС се приема, че очевидно неправилно е това решение, което страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика. В процесната хипотеза не се установява наличие на сочения критерий за достъп до касационен контрол – чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият въпрос е предпоставен от невярното твърдение на ищцата, че допълнително наведените във въззивната жалба доводи, обосноваващи предявените по реда на чл. 29, предл. III ЗТРРЮЛНЦ искове /а не както тя твърди този по чл. 125, ал. 3 ТЗ/, представляват уточнение на исковата молба. Всъщност въведените едва пред втора инстанция твърдения за неспазена форма и процедура по прехвърляне на недвижими имоти от патримониума на „БАЛКАНСТРОЙ“ ООД в този на новоучредените след отделянето еднолични дружества с ограничена отговорност, както и неспазване изискването на чл. 72 ТЗ и чл. 263и ТЗ обуславят предявяването на нови искове, а не уточнение на вече предявените такива. Сочените твърдения няма как да имат отношение към претенцията по чл. 125, ал. 3 ТЗ, предвид обективирания в нормата фактически състав и липсата на спор, че ищцата е изключена като съдружник в „БАЛКАНСТРОЙ“ ООД на 05.04.2012 г. Следователно, въпросът е хипотетично зададен, поради което не удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Недопустимостта да бъде изменен предявен иск или заявен нов такъв пред въззивната инстанция е ясно разяснена с т. 9 от ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и с т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради което не се явява изпълнен и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на който касаторката се позовава – разрешението на поставения от нея въпрос да има значение за правилно приложение на закона и развитие на правото.

Въпроси две и три също не може да послужат за позитивна селекция на касационната жалба, тъй като във въззивната жалба не е било формулирано оплакване, касаещо неизпълнение задълженията на първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК, свързани с изготвяне на доклад по делото. Недопустимо е едва пред касационната инстанция да се формулират въпроси, касаещи несвоевременно заявени основания за незаконосъобразност. Подаването на касационна жалба не може да се третира като средство за преодоляване на процесуално бездействие от касатора, демонстрирано в рамките на развилото се въззивно производство. И тук се явява неизпълнено изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което въпросите не могат да обосноват достъп до касация.

Четвъртият въпрос таргетира в твърдяната от касаторката недопустимост на въззивния акт, поради неяснота на заявената от решаващия съд воля. При запознаване с решението не се установява да е налице твърденият порок по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, тъй като в постановеното от Апелативен съд решение ясно е мотивирано защо се приема, че исковете с правно основание чл. 29, предл. III ЗТРРЮЛНЦ са лишени от правен интерес и поради каква причина това обуславя обезсилване на постановеното от първостепенния съд решение. Не обосновава обратния извод посоченото на страница втора от въззивното решение, че „жалбата е …..подадена ….срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт“, доколкото в една своя част постановеното от Софийски градски съд решение е допустимо и съответно в тази част същото е потвърдено. И при изпълнение на служебното си задължение да провери валидността и допустимостта на обжалвания въззивен акт настоящата инстанция не намира основания, извън твърдените от жалбоподателката, за го приеме за порочен. Въззивното решение е валидно постановено при спазване на изискванията за допустимост.

Не е възможно осъществяването на факултативен касационен контрол, когато касаторът не е формулирал конкретен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а излага доводи с цел проверка на въззивното решение за законосъобразност. Тази проверка може да бъде осъществена едва във фазата на същинския касационен контрол по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и в производството по чл. 288 ГПК. Изложените съображения обуславят извод, че не следва да бъдат обсъждани наведените от касаторката оплаквания за неправилно приложение на чл. 70, ал. 6 ТЗ от въззивния съд и неправилен извод за липса на интерес от предявяване на претенциите с правно основание чл. 29, предл. III ЗТРРЮЛНЦ.

Касационната инстанция намира, че, след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК, чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд София.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС