Определение № 636 от 05.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1881/2016 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по постъпила частна касационна жалба от ЦЕНТЪР ЗА ЕВРОПЕЙСКО ФИНАНСИРАНЕ Е. [населено място], чрез процесуалния му пълномощник – адв. Ц., срещу определение № 186 от 13.06.2016 г. по в.ч.т.д.№ 166/2016 г. на Бургаския апелативен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 450/18.04.2016 г. по т.д.№ 576/2014 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за възстановяване на срока за отстраняване нередовности на подадената от същото лице въззивна жалба. В частната касационна жалба се излагат доводи за процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното определение и се претендира неговата отмяна, като неправилно. Представено е изложение на основанията за допускане до касация, съобразно чл.284 ал.3 т.1 ГПК, с позоваване на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Против частната жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Е. СТИЛ О. [населено място], чрез пълномощника му адв. Т.. С него се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на определението, както и основателността на жалбата. За да се произнесе, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, против подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, редовна е и е допустима. За да потвърди обжалваното определение, съставът на АС - Бургас е преценил, че са налице процесуалноправните изисквания за допустимост на молбата по чл.64 ал.2 ГПК, в която се сочат следните непредвидими обстоятелства, препятстващи спазването на 1-седмичния срок по чл. 262 ал.1 ГПК: в предпоследния ден от изтичането на срока пълномощникът на въззивника се намирал в [населено място] – призован като свидетел в Н. – [населено място], а на следващия и последен ден от срока получил остра бъбречна криза /твърденията се установяват от представените с молбата писмени доказателства, вкл. амбулаторни и болнични листи/. При формиране на изводите си, въззивният съд е изходил от следните обстоятелства – че пълномощникът е знаел, че е подал нередовна жалба, която следвало да бъде поправена в кратък срок; че явяването му в [населено място] за даване на показания не представлява внезапно, нито непреодолимо препятствие за изпълнение на задълженията по настоящото дело /подаването на молба за изправяне на нередовности не е процесуално действие, което трябва да е извършено единствено лично от адвоката/; че заболяването може да се квалифицира като внезапно препятствие, но не и като пълна невъзможност да се извърши изискваното от съда процесуално действие, вкл. със съдействието на друго лице. Отдадено е значение и на това, че молбата за възстановяване на срока, ведно с поправената въззивна жалба, са били подадени не след отпадане на препятствията, свързани със заболяването на пълномощника, а значително по-късно /в срока по чл.64 ал.3 ГПК, респ. в срока за отстраняване на нередовности на молбата по чл.64 ал.2 ГПК/. Не на последно място съдът е приел, че за жалбоподателя не е била изчерпана възможността да поиска продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба. С оглед горното съдът е счел, че в случая не се констатират обстоятелства от непредвидим характер, които пълномощникът, при добросъвестно положени усилия, да не е могъл да преодолее. Частният жалбоподател не е формулирал конкретен правен въпрос от значение за изхода по настоящото дело, по който да бъде допуснато касационно обжалване на определението, съобразно изискването на чл.280 ал.1 ГПК вр. чл.274 ал.3 ГПК и дадените с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г. задължителни указания в тази връзка. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че определението противоречи на съдебна практика по см. на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, но не и по кои въпроси е твърдяното противоречие. Изложени са само оплаквания, представляващи касационни основания по смисъла на чл.281 т.3 ГПК за неправилност на обжалваното определение, които не могат да бъдат проверени и обсъдени без извод за наличие на условията на чл.280 ал.1 ГПК. К. съд няма правомощия да извежда сам правния въпрос от значение за резултата по спора, напротив, той следва да е конкретно и ясно посочен от самия жалбоподател, като съдът може само да го уточни или преформулира. Липсата на общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК за селекция на касационните жалби е самостоятелно и достатъчно основание, за да не се допусне касационна проверка на обжалвания въззивен акт, независимо от възможността същият да е неправилен. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение