Определение № 241 от 10.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 569/2012 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Д. М. А. срещу решение № 1136/29.12.2011 г. по въззивно гр. дело № 780/2011 г. на Пернишкия окръжен съд, - в частта му, с която, като е потвърдено решение № 157/12.05.2011 г. по гр. дело № 1962/2010 г. на Радомирския районен съд (Р.), по иск на А. Г. А. и Г. Г. А. срещу жалбоподателя и Т. Х. Т.-А., е прогласена нищожността на спогодбата по гр. дело № 82/1990 г. на Р., в частта й относно възлагането в дял на Т. Х. Т.-А., действаща лично за себе си и за децата си – двамата ищци, на недвижим имот – една стая от жилищна сграда, построена върху дворно място от 500 кв.м., част от дворно място, цялото от 1 000 кв.м. (подробно описани), намиращи се в [населено място], махала „Струниненци”, и възлагането в дял на жалбоподателя на недвижим имот – две стаи от жилищна сграда, построена върху дворно място от 500 кв.м., част същото от дворно място, цялото от 1 000 кв.м. (подробно описани). При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Видно от удостоверение за данъчна оценка с изх. № 083600/822/04.11.2010 г. (лист 22 от първоинстанционното дело), данъчната оценка на процесния имот е 2 656.90 лв. Макар и одобрена от съда, съдебната спогодба по своята правна същност представлява договор, в случая – за делба на процесния имот. Поради това, цената на предявения по делото иск за нищожност на процесната съдебна спогодба-делба, се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 – in fine, във вр. с т. 2, пр. 1 от ГПК и възлиза на 2 656.90 лв. От горното следва, че въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по въззивно дело, по което предмет на разглеждане е иск с цена до 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, това въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Поради това, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. При този изход на касационното производство, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, жалбоподателят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касационната жалба А. Г. А. и Г. Г. А., претендираните и направени от тях разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство по делото, а именно – сумата 450 лв. Разноските, направени от тях за производството пред първата и въззивната съдебни инстанции по делото, не могат и не следва да бъдат присъждани за първи път от настоящата съдебна инстанция – при прекратяване на касационното производство; това е било от компетентността на районния и на окръжния съд, които са уважили предявения иск. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение