Определение № 1231 от 09.12.2013 г. на ВКС по д. № 4873/2013 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Б. Б. срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №13334/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма] с пр. осн. чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „ специалист обслужване лизингови принтери”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Не поставя обаче ясно и точно формулиран правен въпрос за първото от основанията, като общо основание за допускане на обжалването – ТР №1/19.02.10 г.. Позовава се на процесуални нарушения на въззивния съд, който в противоречие със закона и цитираната практика на ВКС е отхвърлил искането на ищеца, като въззивник за разпит на двама свидетели, които са поискани още с исковата молба, но не са разпитани от първоинстанционния съд. Основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г., за последните ВКС не се произнася в производството по чл.288 от ГПК, а при разглеждане на касационната жалба, ако допусне обжалването – чл.290 и сл. ГПК. В контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК касаторът поставя въпросите: следва ли да се считат за нови доказателства заявените още с исковата молба, които не са събрани и обсъдени от първоинстанционния съд и какъв е крайният момент, в който страната може да иска събирането на тези доказателства във въззивното производство, респ. кога това й право се преклудира. Въпросите са застъпени в практиката на ВКС по чл.290 от ГПК. Така напр. в р. по гр.д. №1884/09 г.на четвърто г.о. и по гр.д. №1019/09 г. на второ г.о. е посочено, че „с разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК законодателят е предоставил възможността на страната- жалбоподател да попълни делото с относими за спорното право доказателства, когато несъбирането им се дължи на допуснати процесуални нарушения от първата инстанция, релевирано като основание за отмяна с въззивната жалба и искане за събирането им пред втората инстанция - чл. 260, т. 6 ГПК. Това са хипотези, когато доказателствата са поискани своевременно, но не са били събрани от съда в нарушение на процесуалните му задължения по чл. 146 ГПК”. По делото въззивният съд е приел, че във въззивната жалба няма оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение с несъбиране на сочените от ищеца св. показания, нито искане за разпит на свидетели и последното е преклудирано. Тези изводи съответстват на цитираната актуална ръководна практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на обжалването. Освен това, видно от доклада на първоинстанциония съд, поисканите с исковата молба свидетели са допуснати, но не са доведени в съдебно заседание, според искането и ангажимента на ищеца. Затова несъбирането на показанията им не може да се вмени във вина на първоинст. съд и да се квалифицира като процесуално нарушение, обуславящо приложението на чл.266, ал.3 ГПК, за което е възразил и ответникът по жалба. Сочените основания за допускане на обжалването не са налице, поради което ВКС на РБ, трето г.о.