Определение № 93 от 13.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2800/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на А. Д. Ф. и И. Н. Ф. със съдебен адрес [населено място], [улица], кантора №32 чрез адв. Б. Б. Ш. срещу решение № 21 от 11.01.2013г., постановено по в.гр.д. № 620/2012г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение №518/15.06.2012г. по гр.д. № 445/2012г. на Шуменския районен съд. Касаторите искат отмяна на решението като неправилно поради противоречие с материалния закон чл.116, б”в” ЗЗД и чл.330, ал.1, б”д” ГПК отм. и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила чл.330, ал.2 ГПК отм., респ. чл. 433, ал.2 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК формулира въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика кога следва да се счита прекратено изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК / чл.330, ал.1, б”д” ГПК отм/ и при прекратяване на изпълнителното производство изпълнителните действия обезсилват ли се с обратна сила при допълнителния критерий по т.3, на чл.280, ал.1 ГПК. В писмен отговор Б. А. Б. със съдебен адрес [населено място], ул. Д. В.” №9-13, офис 20 счита обжалваното решение за правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК. С определение №312 от 26.04.2013г., постановено по ч.т.дело № 1892/2013г. състав на ВКС, ТК е отменено разпореждането за връщане на касационната жалба на основание чл.280, ал.2 ГПК и разпоредено администриране на касационната жалба. Настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение намира, че са налице предпоставките на чл.292 ГПК за спиране на производството по делото. Към момента на настоящото определение е висящо ТД №2/2013г. в т.10 на което е Поставен за разрешаване от ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за решаване на спора по настоящото дело- откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал.1, б.”д” ГПК отм./. Предвид изложеното ВКС, ТК