Определение № 2838 от 04.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2109/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А. С. - пълномощник на Р. А. А., против въззивно решение № 1254/24.10.2022 г., постановено по в. гр. д. № 1300/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 261036/06.11.2020 г. по гр. д. № 14044/2011 г. на Софийски градски съд, само в частта относно началната дата на упражняване на режима на лични отношения на бащата П. Н. К. с малолетното дете Т. С. К. и е потвърдено в останалата част, с която е признато за установено по иска с правно основание чл. 66, ал. 5 СК, предявен от П. Н. К. против Р. А. А., С. Т. К. и малолетното дете Т. С. К., че припозналият детето С. Т. К. не е негов биологичен баща ,а детето е заченато и произхожда от ищеца П. Н. К. и е постановено занапред детето да носи имената Т. П. К.; на основание чл. 70 СК упражняването на родителските права за детето е предоставено на майката Р. А. А.; определен е следният режим на лични отношения на детето с бащата П. Н. К.: един месец родителите на детето да посещават съвместно психолог не по-малко от четири пъти в месеца, в следващия шестмесечен период режимът на лични контакти между бащата и детето да бъде определен не по-малко от два часа всяка втора и четвърта събота от месеца между 10,00 ч. и 12,00 ч. в присъствието на психолог и в присъствието на майката; следващата една година режимът на лични контакти между бащата и детето е определен всяка първа и трета неделя на месеца от 10,00 ч. до 17.00 ч. в присъствието на майката или определено от нея пълнолетно лице, което детето познава,а след изтичане на последния едногодишен период режимът на лични контакти между бащата и детето е определен - всяка първа и трета събота на месеца от 9,00 ч. до 18.00 ч., както и 20 дни през лятото по време, несъвпадащо с годишния отпуск на майката и бащата П. Н. К. е осъден да заплаща на малолетното дете месечна издръжка в размер на 152,50 лв. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.Иска се отмяната му и постановяване на друго съобразено с интересите на детето Т. С. К.. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „При изменение на произхода от бащата следва ли съдът да направи точна и ясна, а не формална оценка на промените и потенциалните вреди, които едно дете търпи във връзка с промяната на имена, изградена връзка родител - дете и други практически проблеми, които могат да възникнат при подрастващи в ранна възраст? Има ли правната възможност съдът да откаже режим на личен контакт между биологичен родител и дете въпреки промяната на произхода?“; 2. „Следва ли съдът да оцени като по голяма ценност правото на биологичен родител да има режим на лични отношения с дете, пред възможността дете да расте в стабилна и предвидима семейна среда?“; 3. „Следва ли да бъде приравняван интересът на биологичен баща да разполага с режим на лични отношение с дете с „висшите интереси на детето” при положение, че същото е изразило мнение пред съда, че не желае да има контакт с него?“; 4. „Следва ли съдът да съобрази решението си с изразеното мнение от дете, навършило 10 години или то няма правна и практическа стойност в процеса?“; 5. „Следва ли съдът да съобрази психологическото състояние на претендиращия биологичен баща при определяне на личен режим с детето?“; 6. „Следва ли съдът да дава преимущество на едни доказателства относно психологическото и психиатрично състояние на претендиращия режим на лични отношения, за сметка на други доказателства и следва ли съдът да изследва тези обстоятелства задълбочено с оглед защитата на интересите на дете?“; 7. „Следва ли съдът да съобрази акта си по отношение на биологично родство и личен контакт с възрастта на детето и изградените при него възприятия за семейство, баща, имена и др.?“ и 8. „Представлява ли правото на детето да има личен контакт с биологичен родител и да знае реалния си биологичен произход извън неговата воля и следва ли по нормативен ред да се вменят такива задължения на едно дете?“. Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото,както и, че решението е очевидно неправилно - основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна П. Н. К., подаден чрез адв. Г. Г., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадеш в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд е посочил, че от приетата ДНК експертиза е установено по безспорен начин, че ищецът П. Н. К. е биологичен баща на малолетното дете Т. С. К. и на това основание, предявеният от него против Р. А. А., С. Т. К. и малолетното дете Т. С. К. иск с правно основание чл. 66, ал. 5 СК, че детето е заченато и произхожда от П. Н. К. е основателен. На основание чл. 70 СК съдът служебно се е произнесъл, досежно мерките относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения с неотглеждащия родител и издръжката на детето. Приел е, че в интерес на детето е да бъде отглеждано от майката, а на бащата следва да се определи режим на лични контакти съобразно заявената от него готовност срещите да се осъществяват първоначално в присъствието на социален работник, психолог или на майката, а именно: един месец родителите на детето да посещават съвместно психолог не по-малко от четири пъти в месеца, в следващия шестмесечен период режимът на лични контакти между бащата и детето да бъде определен не по-малко от два часа всяка втора и четвърта събота от месеца между 10,00 ч. и 12,00 ч. в присъствието на психолог и в присъствието на майката, следващата една година режимът на лични контакти между бащата и детето е определен всяка първа и трета неделя на месеца пот 10,00 ч. до 17.00 ч. в присъствието на майката или определено от нея пълнолетно лице, което детето познава, след изтичане на последния едногодишен период режимът на лични контакти между бащата и детето е определен всяка първа и трета събота на месеца от 9,00 ч. до 18.00 ч., както и 20 дни през летата по време, несъвпадащо с годишния отпуск на майката. Приел е, че първоинстанционното решение е неправилно само в частта относно началната дата за изпълнението му, доколкото същото подлежи на изпълнение от датата на влизането му в сила, а не както е посочено е него - от момента на постановяването му. За да определи такъв режим на лични контакти,съдът е посочил, че комплексната медицинска експертиза дава категорично заключение, че ищецът има капацитет да упражнява безпроблемно родителските си права в обема, определен от съда, както и, че е в интерес на малолетното дете да бъдат осъществявани контакти между него и баща му. Заболяването на ищеца не представлява пречка, застрашаваща интереса на детето при определяне на контактите между детето и баща му. Вещото лице - психолог, присъствал на изслушването на детето в съдебното заседание на 11.03.2022 г., също дава заключение, че е в интерес на детето, то да познава баща си, да има редовни контакти с него, още повече, че детето, въпреки изпитвания страх от неизвестното в бъдещите контакти и отношения с баща му, проявява поведение на лоялност и към двамата си родители. Настоящият състав на Върховния касационен съд при проверка на основанията по чл.280,ал.1 ГПК,намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване,поради следното: Въззивното решение е валидно и допустимо и не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. При твърдения за "очевидна неправилност", съдът преценява съответствието на фактическите и правни изводи в обжалваното решение с основните начала на гражданския процес, утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд. Когато констатира нарушаване на правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона, нарушение на императивна правна норма или основни принципи, засягащи търсената от страните защита и съдействие, Върховният касационен съд следва да допусне касационно обжалване в изпълнение на конституционно вменените му задължения да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. Постановеното решение не е необосновано, нито е налице нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 281, т. 3 ГПК. Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи. Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване. Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, поради което въззивното решение не е очевидно неправилно и не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Сочените твърдения не визират тежки пороци на съдебното решение, а единствено отразяват несъгласието на касатора с формираните от съда изводи относно основателността на исковете. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Същите са твърде общо теоретично и хипотетично поставени,а освен това по тях не се разкрива соченото специалното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че промяната на имената на детето /бащино и фамилно/ е законна последица от уважаване на иска за установяване на произход. Когато по исков ред произходът е отречен и/или установен, чл. 16, ал. 2 ЗГР изисква съдът да променени с решението бащиното и фамилното име на физическото лице, като спази изискванията по чл. 13 и чл.14, ал. 1 и 3, респ. по чл. 15 ЗГР. Член 73 ЗГР изисква също съдът да допусне съответна промяна в съставения акт за гражданско състояние, а след влизане в сила на решението да изпрати препис на длъжностното лице по гражданско състояние за отразяване на променените обстоятелства по произхода и името. Съгласно приетото в практиката/напр. решение № 60195/28.10.2021 г. по гр. д. № 232/2021 г. на ВКС, IV г. о./, материалноправните условия и ред по чл. 19 ЗГР са несъотносими към законните последици по чл. 16, ал. 2 и по чл. 73 ЗГР на съдебното решение за установяване или отричане на произход. Съгласно чл. 19 ЗГР, промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересования, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и когато важни обстоятелства налагат това. Следователно материалноправните условия, редът /охранителен/, надлежната процесуална легитимация /само за лицето, на което принадлежи правния интерес за исканата промяна на име/ са различни от предвидените в чл. 16, ал. 2 и чл. 73 ЗГР законни последици на съдебното решение за установяване или отричане на произхода. На следващо място съгласно новелата на чл. 70 СК когато съдът уважи иска за установяване на произход, той служебно постановява при кого от родителите да живее детето, мерки за упражняване на родителските права, режима на личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, като се прилага съответно чл. 59 СК. Решението на въззивния съд е съобразено с трайната практика на ВКС,според която желанието на детето и това на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с родителите, не са задължителни за съда. Техните становища и искания, както и установеното по делото тяхно поведение се обсъждат на общо основание ,като се вземат предвид и се преценяват в съвкупност с всички останали релевантни обстоятелства по делото, като висшият критерий за решението на съда е интересът на детето. В тази връзка следва да се има предвид, че чрез режима на упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители, тъй като право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. Поведението на родителите и останалите причини, които са довели до категорично нежелание у детето да се вижда с единия родител, имат важно, но не решаващо значение при преценката за упражняването на родителските права и на лични контакти. Изхождайки при тази преценка изключително от интересите на детето, съдът, макар да не е обвързан от желанието или нежеланието на детето във всички случаи следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето, както и да отчете ефекта на принудата при изпълнението на съответния режим, с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрялост, и най-вече с оглед конкретното му психоемоционално състояние. В случая при решаване на делото съдът се е водил изключително от висшия интерес на детето Т. С. К.. Взел е предвид обстоятелството, че детето от раждането си е смятало ответника С. Т. К. за свой биологичен баща и практически не познава ищеца. Детето е било изслушано и при постановяване на решението е взета предвид гледната му точка. Прието е, че в негов интерес е да общува пълноценно с биологичния си баща, като поетапно прекарва първоначално по-малко, а след това все повече време с него. За изграждането на връзка на доверие между двамата основна помощна роля следва да има майката. Според в.л. психолог въпреки изпитвания страх от неизвестното в бъдещите контакти и отношения с баща му, детето проявява поведение на лоялност и към двамата си родители. Не е установено заболяването на ищеца - биполярно афективно разстройство с ярко изявен в миналото депресивен епизод, който към настоящия момент е ефективно овладян, да се отразява на родителския му капацитет относно грижите за детето. Категорично е заключението на експертизата /КСППМЕ/, че ищецът има капацитет да упражнява безпроблемно родителските си права. При този изход на спора на ответника по касация се дължат направените и надлежно удостоверени разноски в настоящото производство в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.