Определение № 1130 от 09.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3230/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 09.11.2010г. по гр.д. №11992/2012г. на ГС София, с което е отхвърлен предявения от М. Г. Д. иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и частично иск с правно основание чл.86 ЗЗД. Жалбоподателите - Н. И. М. и Р. И. М., чрез процесуалние си представител поддържа, че с решението, в частта му, с която е отхвърлен иска им с правно основание чл.86 ЗЗД е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Молят да се допусне касационно обжалване. Жалбоподателя Н. Щ. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението, в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за спора от значение за точното приложение на закона и развитието на правото и моли да се допусне касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като провери за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, прие следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанциооното решение, е осъдил Н. К. да заплати на Н. и Р. И., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС обезщетение в размер на по 5011,25 лв. за всеки от ищците, дължимо за периода от 10.01.2008г. до 11.11.2011г., за лишаване от ползване на 1/2 ид.ч. от апартамент №, находящ се в [населено място], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2011г. Със същото решение съдът е отхвърлил иска предявен на основаниеия чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2253.74 лева - обезщетение за забава върху всяко от месечните обезщетения за периода 10.01.2008 г. до 10.11.2011г. Прието е за установено, че страните са съсобственици на недвижим имот, представляващ апартамент, както и че правата им са съответно 1/2 ид.ч. за Н. и Р. И., респ. по 1/4 ид.ч. за всеки от двамата и 1/2 ид.ч. за Н. К., като от нотариален акт №, том, рег.№, дело № г. се установява, че на основание покупко-продажба и завещание праводателят им К. К. е бил признат за собственик по реда на чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./ на описания имот. Установено е че страните по делото са негови наследници от удостоверение за наследници № / 05.07.2004г., издадено от Столична община, от което е видно, че последният е починал на 23.01.2003 г. и е оставил за наследници: Н. К. - брат, С. М. - сестра (починала на 12.01.2004г.) и оставила за наследници Н. и Р. И. –нейни деца. Прието е, че претенцията за ползване на процесния апартамент е заявена с нотариална покана, получена на 10.03.2006г. Установено е също така, че с влязло в сила решение на ВКС, IV г.о., постановено по гр.д. № 160/2010г. Н. К. е осъден на основание чл. 31, ал.2 ЗС да заплати на Н. и Р. И. суми в размер на 1579.75 лева на всеки един, съставляващи обезщетение поради лишаването им от ползване на съсобствен имот в периода 10.03.2006г.-10.01.2008г. и на основание чл.86 ЗЗД суми в размер на по 189.73 лева на всеки един-обезщетение в размер на законната лихва до 10.01.2008г. Посочено е, че от заключевие на СТЕ се установява, че стойността на средния пазарен наем за имота за периода 10.01.2008г.-10.11.2011 г. възлиза на 20 045.10 лева, а от ССЕ се установява, че мораторната лихва върху главница от 10 022.55 лева -1/2 от определената наемна цена по СТЕ за периода от 10.01.2008г. до 10.11.2011 г. възлиза на 2253.74 лв. Изложени са съображения за това, че уважаването на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС предполага установяването от страна на ищците на следните факти, дадени кумулативно: съсобствеността на процесиите имоти, ползването им лично от ответника; лишаването им от ползване; факта на поканването за заплащане на обезщетение и размера на претендираното обезщетение. Съдът е приел, че са налице всички елементи от посочения фактически състав, включително и факта на поканването за заплащане на обезщетение. Прието е, че липсват доказателства по делото в отговор на посочената нотариална покана Н. К. да е поканил на свой ред съсобствениците-ищци в производството да ползват процесния имот, респ. те да са му отказали. За да отхвърли частично предявения иск по чл.86 ЗЗД съдът е счел, че поканата по чл. 31, ал. 2 ЗС има за цел да породи задължението за обезщетение и да го направи изискуемо, тъй като преди това самото задължение липсва, но самата изискуемост обаче се различава от забавата, която възниква по правилата на чл. 84 ЗЗД и понеже липсва точно определен падеж на задължението, по силата на ал. 2 на посочената разпоредба, забавата се поражда от поканата за плащане. Прието е, че това обаче е покана за плащане на вече изискуемо се задължение, поради което се различава от тази по чл. 31, ал. 2 ЗС, тъй като се касае се до нова покана, която следва да се отправи след тази по чл. 31, ал. 2 ЗС, но каквато липсва преди предявяването на иска и следователно дотогава ответникът не е изпадал в забава. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите Н. и Р. И., чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за предпоставките при които следва да бъде уважен иск с правно основание чл.86 ЗЗД при уважен иск по чл.31, ал.2 ЗЗД и за необсъждане на всички доводи и възражения на страните от страна на въззивния съд. Представя решение от 27.10.2006г. по гр.д.№563/2006г. ОС-Велико Търново, в което е прието, че лихва за забава при уважен иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗЗД се дължи от датата на получаване на поканата за заплащане на обезщетение, решение от 19.12.2008г. по гр.д.0204/2008г. в същия смисъл, решение от 22.05.2009г. по гр.д.№2306/2008г. на ГС София в същия смисъл, решение от 14.01.2010г. по гр.д.№1607/2009г. на ОС Варна в същия смисъл, но без да е направено отбелязване да са влезли в сила. Представя и решение от 13.06.2011г. по гр.д.№160/2010г., ІV г.о., постановено по чл.290 ГПК, в което е прието, че лично ползване е всяко поведение на съсобственика, което пречи на другите съсобственици да я ползуват. Поддържа, че по отношение на тези въпроси са налице хипотезите на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателя Н. К., чрез процесуалния си представител, не сочи конкретен правен въпрос който е от значение за спора, а по същество прави оплаквания за неправилност на решението и се позовава на разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК без да излага мотиви. По жалбата на Н. К.. Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. В случая липсва формулиран в изложението въпрос, поради което не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. По жалбата на Н. и Р. И.. В съответствие с практиката на ВКС е даденото разрешение от въззивния съд на въпроса за обсъждане на всички доводи и възражения на страните от страна на въззивния съд. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото, а преценката за правилността на неговите изводи касае съществото на спора, а не е относима към основанията за допускане на касационно обжалване. Ето защо по отношение на този въпрос не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване. В противоречие с практиката на ВКС обаче е даден отговор на въпроса за предпоставките при които следва да бъде уважен иск с правно основание чл.86 ЗЗД при уважен иск по чл.31, ал.2 ЗЗД и по конкретно от кой момент става дължимо акцесорното задължение за лихви за забава, при наличие на изпратена покана за заплащане на основното задължение. Ето защо следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение само в частта му с която, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил иска предявен на основаниеия чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2253.74 лева - обезщетение за забава върху всяко от месечните обезщетения за периода 10.01.2008 г. до 10.11.2011г.. Предвид изложените съображения, съдът