Определение № 761 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 129/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. А. С. против решение № 481 /09.11.2010 г., постановено по гр.д. № 812/2010 г. на Благоевградския окръжен съд. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Администриращият съд е извършил размяна на книжата. Насрещната страна не е отговорила. Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. С обжалваното решение съдът е отхвърлил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ, като е приел, че заповедта на уволнение на С. С. е законна. Тя е заемала длъжността „административен секретар” в Правноисторическия факултет на висшето учебно заведение, която длъжност е съкратена по новото щатно разписание, утвърдено от ректора на университета. Тази длъжност е обединена с длъжността „касиер-счетоводство” в нова, поради което и съкращаването е реално. Съдът е приел, че работодателят Ю. „Н. Р.” Б. не е имал задължение да извърши подбор между уволнената С. С. и другите служители, заемащи сходни длъжности в останалите факултети на учебното заведение. Прието е, че факултетите в университета са структурно и бюджетно обособени звена с отделни щатни разписания, съдържащи необходимите длъжности съобразно спецификата на дейност на всеки един факултет поотделно. Съдът се е обосновал с това, че факултетите са основни звена на висшето училище и организационно и структурно обединяват усилията на определени лица в образователната дейност в едно професионално направление от областта на науката, а академичният съвет ежегодно утвърждава бюджет на факултета в рамките на общия бюджет. Повдигнатият в изложението въпрос от значение за постановения резултат е: трябва ли да се извърши подбор между служители, заемащи сходни длъжности в различни факултети на едно и също висше учебно заведение, в рамките на едно населено място. Настоящият състав намира, че разглеждането на повдигнатия правен проблем е от значение за точното приложение на закона, поради което и касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Мотивиран от горното, съдебният състав