Определение № 1390 от 29.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 215/2024 г.
ВКСI търговско отделение29.05.2024 г.докладчик Ирина Петрова
Диспозитив
Оставя без разглеждане касационната жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД срещу решение 656 от 31.10.2023г. по в.т.д.№ 523/2023г. на Апелативен съд София. Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на синдиците на „КТБ“ АД /н/ срещу решение 656 от 31.10.2023г. по в.т.д.№ 523/2023г. на Апелативен съд София, в резултат на което е постановено допълване на основание чл.68,ал.3 ЗБН на списъка на приети вземания на кредиторите на „КТБ“ АД /н/ с вземането на Л. И. Л. за съдебни разноски в размер на 7 000 лв., присъдени с влязло в сила решение, за което е издаден изпълнителен лист, с поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.8 ЗБН. В писмен отговор Л. Л. оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Съставът на ВКС констатира, че касационната жалба е недопустима като насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящото дело е търговско предвид изричната норма на чл.365,т.4 ГПК по отношенията на установителните искове в производството по несъстоятелност, какъвто е предявеният иск за правото на кредитора в банковата несъстоятелност с установено вземане за съдебни разноски, да бъде включен в списъка на приетите вземания с определена поредност. Вземането, предмет на производството по чл.68 ЗБН е с цена 7 000лв. Минималният размер на цената на исковете по търговски спорове, подлежащи на обжалване пред ВКС, съгласно императивната разпоредба на чл.280,ал.3, т.1, предложение второ ГПК е 20 000лв. Претендираната сума, преценена с оглед на размера, определящ възможността за осъществяване на касационен контрол по отношение на въззивните решения, постановени по търговски дела, налага извода, че на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване пред касационната инстанция. Касационната жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане. Посочването в диспозитива на решението на въззивния съд на възможността за неговото обжалване не води до възникване на това право, тъй като редът за упражняване на инстанционен контрол е императивно уреден и за него съдът следи служебно. Разноски за производството не са претендирани с отговора на касационната жалба. По изложените съображения съставът на ВКС