Определение № 416 от 02.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2438/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. К. М. К. е обжалвал въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 1489 от 23.03.2018г. по въззивно гражданско дело № 987/2017г., с което са отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл. 54 ал.2 ЗКИР. Ответниците Д. Д. М., А. О. Г., Р. Ю. Г., А. Д. Г., Д. Д. Г. и Ц. Д. Г. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че по поставените от касатора правни въпроси не са налице общите и специални предпоставки на чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска до касационен контрол. С втора касационна жалба К. М. К. е обжалвал и допълнителното решение на Благоевградския окръжен съд № 973 от 27.02.2019г. по въззивно гражданско дело № 987/2017г. В отговора по тази касационна жалба ответниците изразяват становище, че поставените правни въпроси не са не са разрешавани противоречиво от съдилищата и не са релевантни за разрешавания между страните казус. Касационните жалби си подадени в срок, отговарят на изискванията по чл.284 ГПК и не са налице изключенията по чл. 280 ал.3 ГПК, поради което са процесуално допустими. С обжалваното решение № 1489 от 23.03.2018г. по в.гр.д.№ № 987/2017г. Благоевградския окръжен съд е отменил първоинстанционното решение на Районния съд Гоце Делчев № 2902 от 31.07.2017 г., по гр. Д. № 878/ 2015 г. и е решил делото по същество като е отхвърлил исковете на К. М. К. против Д. Д. М., А. О. Г., А. Д. Г., Д. Д. Г. и Ц. Д. Г. Д. Х. А., Р. Х. А., В. Р. А., М. Р. А. и Б. Р. А. за установяване, че към момента на влизане на действащия регулационен план на [населено място] [община] е бил собственик на 27 кв.м., представляващи част от УПИ ...., пл. № .... в кв. .... по плана на [населено място] от 1965 година, неправилно заснети в плана от 1993 година като част от съседния УПИ .... в кв. ...., разположени в неговата югоизточна част на границата със собствения му имот, както и за признаване за установено по отношение на Р. Ю. Г., че към момента на влизане в сила на регулационния план от 1993 година К. М. К. е бил собственик на 22 кв.м., представляващи част от УПИ ...., пл. № .... в кв. .... по плана на [населено място] от 1965 година, неправилно заснети в плана от 1993 г. като част от съседния имот с пл. № .... в кв...., разположени в неговата югозападна част на границата със собствения му имот, като неоснователни. Въззивният съд е приел, че за [населено място] е имало два кадастрални и регулационни планове - първият одобрен през 1965 година, а вторият - през 1993 година. Процесните имоти са били отразени за първи път в кадастралния план на селото от 1965 година, като наследодателят на ищеца е вписан за собственик на имот с пл. № ...., а за собственик на имот с пл. № .... и .... е записан Ю. А. Г. За имот пл. № .... е отреден парцел .... в кв. .... по ДРП на селото от 1965 година, като за образуването и упълномеряването му са били придадени следните части: от имот пл. № .... - 260 кв.м., от имот пл. № .... - 70 кв.м., от имот пл. № .... - 22 кв.м., от общински имот - 63,0 кв.м. и от имот пл. № 120 - 5 кв.м. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № ..../ 1972 година по описа на Гоцеделчевски районен съд, наследниците на М. М. И. са били признати за собственици на: незастроено място от 22 кв.м. в кв. .... от имот пл. № ...., и застроено и незастроено дворно място от 70 кв.м. от имот пл. № .... в кв. ...., но този нотариален акт не се ползва с легитимиращ ефект за правото на собственост, което е оспорено от ответниците, поради което не се установява, че регулацията е приложена по смисъла на ЗТСУ /отм./, регулационните граници не са станали имоти, за д бъдат отразени като такива по плана от 1993г. и ищецът не се легитимира като собственик на процесните имоти към момента на одобряване на плана от 1965 г. и плана от 1993 г. В изложението за допускане на касационното обжалване касаторът поставя няколко материалноправни и процесуално правни въпроси като поддържа и основанието на чл.280 ал.2 ГПК, което съдът намира, че е налице. Касационното обжалване следва да се допусне поради вероятна недопустимост на обжалваното решение, обусловена от нередовност на исковата молба, в която съществува противоречие между твърденията в обстоятелствената за притежаване на право на собственост от ищеца върху процесните реални части от УПИ .... в кв. .... и УПИ ...., пл. № .... в кв. .... по плана на [населено място] като същевременно петитумът е за установяване правото на собственост към минал момент – този на одобряването на плановете. С допълнителното решение № 973 от 27.02.2019г. по в.гр.д. № 987/2017г. Благоевградският окръжен съд е обезсилил решение № 2902 от 31.07.2017 г., постановено по гр.д.№ № 878/ 2015 г. на Pайонен съд – Гоце Делчев в частта по предявения иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на реалните части, предмет на иска с правно основание чл. 54 ал.2 ЗКИР. Въззивният съд е приел, че ревандикационен иск е отделен за разглеждане в друго производство с определение № 3399/ 04.12.2015 г., пост. по гр. д. № 878/ 2015 г. на Районния съд Гоце Делчев като с поправената искова молба от 21.01.2016 г. е предявен само иск чл. 54, ал. 2 ЗКИР, с оглед на което първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум. Касационното обжалване на това решение също следва да се допусне по процесуалния въпрос дали е налице произнасяне по непредявен иск, когато след отделянето на един от обективно съединените искове за разглеждане в отделно производство, по което е образувано друго дело, двете дела са съединени за общо разглеждане. По този въпрос касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС – решение № 306 от 23.10.2012 г. по гр. д. № 132/2012 г., на ВКС I г. о. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение