Определение № 257 от 03.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4829/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Профилирана гимназия „Яне Сандански“, гр. Сандански, срещу въззивно решение № 2094 от 27.04.2018 г. по в. гр. д. № 239/2018 г. на Благоевградски окръжен съд, с което са уважени предявени от К. М. М. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се съдържат доводи, че съдът е приел уволнението по чл.328, ал.1, т.6 КТ за незаконно поради извършено съкращение в щата. Но по този начин съдът бил установил факт (съкращение в щата), който не е въведен с твърденията на страните и относно който не са били дадени указания за сочене на доказателства. Твърди се противоречие с ТР № 1-2013-ОСГТК по въпросите за правомощията на въззивната инстанция и допълнително се подържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност. В срока за отговор К. М. М. възразява срещу допускането на касационно обжалване. За да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е необходимо въззивният съд да е дал отговор на поставените въпроси от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в противоречие с практиката на ВКС (т.р.№1/2010г. на ОСГТК). На въпросите дали съдът може да приеме за незаконно уволнението въз основа на факт, който не е въведен от страните по делото и длъжен ли е съдът да даде указания за соченето на доказателства за този факт, въззивният съд е отговорил по следния начин: По въведеното в исковата молба основание за незаконност на уволнението по чл.328, ал.1, т.6 КТ, че ищцата е заемала длъжността „счетоводител”, а е уволнена от длъжност „главен счетоводител“, въззивният съд е приел, че длъжността „счетоводител“ е била съкратена, а ищцата е била преназначена с допълнително споразумение на нова длъжност „главен счетоводител“. За изпълнение на новата трудова функция имало изискване за придобито висше икономическо образование по специалност “счетоводство и контрол” или “финанси”, образователна степен “бакалавър” или “магистър”; компютърна квалификация- „оператор на компютър”, каквито ищцата не притежавала. Според въззивния съд уволнението е незаконосъобразно, тъй като работодателят едновременно с изменението на длъжността е въвел и нови изисквания за образование и квалификация за нейното заемане, поради което уволнението е следвало да бъде извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Практиката на ВКС по формулираните въпроси е трайно установена. Според нея предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца. Решение, което се основава на факти, които опорочават уволнението, но не са посочени от ищеца, е неправилно (р.№216/14г. на ВКС ІV ГО). Видно е, че в случая въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: