Определение № 393 от 21.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1605/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№880/14.02.2020г., подадена от Ф. Х. А. от [населено място], [община], чрез процесуалния ѝ представител адв.Д. Г. Д. от АК-Шумен, срещу решение №286, постановено на 17.12.2019г. от Шуменския окръжен съд по в.гр.д.№312/2019г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд в частта: -с която е признато за установено по предявения от А. И. А. срещу Ф. Х. А. иск, че направеният от него отказ от наследството на А. Ю. М. М., починал на 27.07.1968г., вписан в специалната книга при Ш. под №70/20.10.2011г., е нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД вр. чл.44 ЗЗД /непрецизно квалифициран в решението на първоинстанционния съд на основание чл.26, ал.2, хип. последна ЗЗД/; -с която е признато за установено по предявения от Н. Х. Х. и З. Х. Б. срещу Ф. Х. А. иск, че направеният от наследодателя им З. А. И., починала на 13.11.2015г., отказ от наследството на А. Ю. М. М., починал на 27.07.1968г., вписан в специалната книга при Ш. под №71/20.10.2011г., е нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД вр. чл.44 ЗЗД /непрецизно квалифициран в решението на първоинстанционния съд на основание чл.26, ал.2, хип. последна ЗЗД/; -с която е признато за установено по предявения от Ш. Ю. А. срещу Ф. Х. А. иск, че направеният от него отказ от наследството на А. Ю. М. М., починал на 27.07.1968г., вписан в специалната книга при Ш. под №82/07.11.2011г., е нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД вр. чл.44 ЗЗД /непрецизно квалифициран в решението на първоинстанционния съд на основание чл.26, ал.2, хип. последна ЗЗД/; -с която е признато за установено по отношение на Ф. Х. А., че А. И. А. е собственик на 1/4 идеална част, че Н. Х. Х. е собственик на основание наследствено правоприемство на 1/12 идеална част, че З. Х. Б. е собственик на основание наследствено правоприемство на 1/12 идеална част и Ш. Ю. А. /който е починал на 22.07.2019г. и заместен като страна от законните му наследници Ф. А. А., Р. Щ. К. и Д. Щ. К./ е собственик на основание наследствено правоприемство на 1/8 идеална част от следните недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], обл.Шумен: нива с площ от 10 600 кв.м. в местността „М.“, шеста категория, имот с идентификатор .......... по КККР на АГКК Шумен; нива с площ 19 997 кв.м. в местността „П.“, трета категория, имот с идентификатор .............. по КККР на АГКК Шумен; нива с площ от 7 020 кв.м. в местността „К.“, пета категория, имот с идентификатор ............ по КККР на АГКК Шумен; лозе с площ от 6 978 кв.м. в местността „А.“, трета категория, имот с идентификатор ................ по КККР на АГКК Шумен, както и в частта за разноските. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните материално-правни и процесуално-правни въпроси: 1.Допустимо ли е предявяване на претенции за нищожност на откази от наследство като самостоятелни искове – позовава се на решение №108 от 14.05.2016г. по гр.д.№5913/2015г. на ВКС, Първо ГО и т.3д от ППВС №7/1973г.; 2.Какво е значението и реалното действие на признатите за нищожни откази от наследство за съсобствениците на имотите при факта, че преди обявяването за нищожни на отказите от наследство между част от съсобствениците има сключени договор за доброволна делба и по отношение на идентични имоти има влезли в сила съдебни решения относно разпределени идеални части от процесните имоти; 3.Допустимо ли е свидетелски показания да се допускат за установяване на правни сделки, за действителността на които по закон се изисква писмен акт; 4.Допустимо ли е кредитиране на удостоверения, издадени от страна по дело, касаещи получени суми касателни предмета на делото, без към удостоверенията да са приложени платежно-отчетни документи. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба З. Х. Б., чрез процесуалния си представител адв.Р. М. от АК-Шумен, изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: А. И. А., Н. Х. Х., З. Х. Б. и Щ. Ю. А. /починал в хода на въззивното производство на на 22.07.2019г. и заместен като страна от законните му наследници Ф. А. А., Р. Щ. К. и Д. Щ. К./, са предявили против А. М. В., Н. М. А., А. М. Щ. и Ф. Х. А. искове за признаване право на собственост върху идеални части от земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на А. Ю. М. М., както и инцидентни установителни искове за прогласяване нищожността на откази от наследството на общия наследодател, направени на 20.10.2011г. от А. И. А., З. А. И. /наследодател на Н. Х. Х. и З. Х. Б./ и на 07.11.2011г. от Ш. Ю. А., с твърдението, че отказите от наследство се предхождат от конклудентни действия, показващи по недвусмислен начин воля за приемане на наследството. Поддържат, че преди вписването на отказите в специалната книга на съда са получили парични суми за дяловете им от възстановените на наследниците на общия наследодател земеделски земи от съпруга на А. М. В.. В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК А. М. В. признава предявените искове, като твърди, че фактите и обстоятелствата в исковата молба отговарят на истината – действително е заплатила посочените в исковата молба суми преди вписването на отказите от наследство. Потвърждава осъществяването на тези факти и обстоятелства и по реда на чл.176 ГПК в проведеното на 21.01.2019г. от Шуменския районен съд открито съдебно заседание по делото. В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК Ф. Х. А. оспорва така предявените искове, като на първо място поддържа, че предявените като самостоятелни искове за прогласяване нищожността на вписаните откази от наследство са недопустими. Поддържа също така, че исковете за нищожност на отказите от наследство са симулативни с цел тя да бъде увредена. С постановеното от първоинстанционния съд решение така предявените искове са уважени спрямо всички ответници, като решението е обжалвано пред Шуменския окръжен съд само от Ф. Х. А.. С обжалваното по настоящето дело въззивно решение Шуменският окръжен съд е приел, че предявените от А. И. А., Н. Х. Х., З. Х. Б. и Ш. Ю. А. искове за прогласяване нищожността на вписани откази от наследство са допустими, тъй като не са предявени самостоятелно, а заедно с искове за собственост. Тезата на касатора, че така изложените съображения противоречат на практиката на ВКС и ВС не могат да бъдат споделени – както е посочено и в обжалваното решение, исковете за прогласяване нищожността на вписаните откази от наследство не са предявени като самостоятелни, а като инцидентни установителни искове в производство по предявени искове за собственост, основани на твърдения, че по причина нищожността на вписаните откази от наследство, предявилите исковете лица се легитимират като собственици на придобитите по наследство идеални части от недвижими имоти. Съдът се е произнесъл по така предявените искове преюдициално спрямо исковете за собственост, което настоящият състав приема за допустимо с оглед трайно възприетото в съдебната практика становище, че мотивите към съдебните решения, вкл. и касаещи преюдициални правоотношения, не се ползват със сила на пресъдено нещо. В този смисъл предявяването на исковете за нищожност на отказите от наследство като инцидентни установителни съответства на смисъла на даденото с ППВС №7/1973г. тълкуване. Чрез препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд е споделил напълно установената по делото фактическа обстановка, както следва: С решение №18-2/04.02.1999г. на ПК-Шумен на основание чл.27 ППЗСПЗЗ и влезлия в сила план за земеразделяне, е възстановено правото на собственост на наследниците на А. Х. Х. /А. Ю. М. М./, починал на 27.07.1968г. и оставил като законни наследници преживяла съпруга Д. А. Х. /починала на 09.03.1976г./, дъщеря С. А. Х. /починала на 12.01.1976г. и оставила като наследници по закон дъщеря А. М. Щ., дъщеря А. М. В., дъщеря Н. М. А. и син М. Б./, дъщеря З. А. Х. /починала на 13.11.2015г. и оставила като наследници по закон дъщеря З. Х. Б., дъщеря Н. Х. Х. и дъщеря Е. Х. И., починала на 10.12.2002г., чиито наследници не участват в настоящето производство/, син Х. А. Х. /починал на 17.02.1993г. и оставил като наследници по закон преживяла съпруга З. А. Х., починала на 29.01.2007г., син Ш. Ю. А. и дъщеря Ф. Х. А./ и син Х. А. Х. /А. И. А./. На 20.10.2011г. в специалната книга на Шуменския районен съд са вписани отказите на А. И. А. и З. А. И., а на 07.11.2011г. в специалната книга на Шуменския районен съд е вписан отказът на Ш. Ю. А. от наследството, оставено след смъртта на А. Ю. М. М., след което на 07.12.2011г. между А. М. Щ., А. М. В., Н. М. А. и М. М. И. /М. Б./ е сключен договор за доброволна делба на процесните четири имота, като Н. М. А. и А. М. Щ. получават в общ дял нива от 20000 кв.м. в м.“П.“, която в последствие поделят с договор за доброволна делба, сключен на 23.04.2018г., а А. М. В. получава в самостоятелен дял нива в м.“К.“. Взето е предвид обстоятелството, че по делото са представени писмени документи, наименовани удостоверения, с които: А. И. А. заявява, че на 15.10.2011г. е получил от А. М. В. сумата 4 400лв. за 1/4 ид.част от наследствените земи; З. Х. Б. и Н. Х. Х. удостоверяват, че на 15.10.2011г. наследодателката им З. А. И. е получила от А. М. В. сумата от 4 400лв., платени за ј ид.част от наследствените земи; Ш. Х. А. удостоверява, че на 15.10.2011г. е получил от А. М. В. сумата от 2 200лв., която се полага за 1/8 ид.част при направена доброволна делба на наследствените земи. Взето е предвид също така, че съдържащите се в удостоверенията твърдения за осъществили се факти на плащане на съответните суми са потвърдени от А. М. В. по реда на чл.176 ГПК, както и че от заключенията на изслушаната по делото съдебно-графическа експертиза е установена автентичността на удостоверенията. Фактът на заплащане на сумите по удостоверенията на посочените в тях лица е приет за установен въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели И. А. В. /съпруг на А. М. В./ и Д. М. М.. Взето е предвид, че според свидетеля И. А. В., през месец октомври, 2011г. наследниците на дядо А. се разбрали да поделят наследените земи, като свидетелят и съпругата му се съгласили да изкупят от нейно име дяловете на останалите и се договорили на всяко коляно да се платят по 4 400лв. Платили на Ф. Х. А. 2000 евро, полагащи се за дела на баща ѝ Х. А. Х., като тя казала, че ще се разбере с брат си, но през месец декември 2011г. Ш. Ю. казал, че сестра му не му дала пари от дела на баща им и му платили втори път 2 200лв. за 1/8 идеална част. Полагащия се на З. А. И. дял платили през месец октомври 2011г., като така извършеното плащане е потвърдено от свидетеля Д. М. М.. Въззивният съд е приел, че показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани, тъй като разпитаните свидетелстват за обстоятелства, относно които имат преки и непосредствени впечатления и показанията им кореспондират със събраните писмени доказателства по делото. Прието е също така, че не е налице забрана за установяване със свидетелски показания на факта на получаване на парични суми в твърдяните размери като компенсация срещу отказ от наследство. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че така изложените от въззивния съд съображения противоречат на практиката на ВКС – според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, свидетелските показания са недопустими само в случаите, в които процесуалният закон установява забрана за това. А както е посочено и в обжалваното решение, разпоредбата на чл.164 ГПК не установява забрана, а напротив допуска установяването със свидетелски показания на договори на стойност не по-голяма от 5000лв., както в настоящия случай. Свидетелите не установяват правни сделки, за действителността на които по закон се изисква писмен акт, доколкото по делото не се цели с тези показания да се установи извършване на делба или друг акт на разпореждане с недвижим имот. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по въпроса допустимо ли е свидетелски показания да се допускат за установяване на правни сделки, за действителността на които по закон се изисква писмен акт. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата въззивният съд е приел за доказано, че А. И. А., З. А. И. и Ш. Х. А. са получили парични суми, компенсиращи отказите от наследството на А. Х. Х., с което са приели наследството. С оглед на това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по въпроса допустимо ли е кредитиране на удостоверения, издадени от страна по дело, касаещи получени суми, касателни към предмета на делото без към удостоверенията да са приложени платежно-отчетни документи – изводът на съда за получаването на парични суми, компенсиращи отказите от наследство, е основан не на представените по делото писмени документи, изходящи от предявилите иска лица и наименовани от тях „удостоверения“, а на показанията на разпитаните по делото свидетели, при което е взето предвид и признанието на твърдените факти, направено от А. М. В.. Изложени са съображения, че отказът от наследство, предшестван от приемане на същото наследство, е недействителен по причина, че и двете действия са дефинитивни и извършването на което и да е от тях лишава от предмет последващо извършване на другото. С оглед данните по делото е прието, че направените откази от наследство се явяват нищожни поради невъзможен предмет – недействителен е отказ от наследство, което вече е прието, както в настоящия случай. Според настоящия състав не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за значението и реалното действие на признатите за нищожни откази от наследство при наличие на сключени договори за доброволни делби и съдебни решения относно разпределени идеални части от процесните имоти – обстоятелството, че след вписването на отказите останалите сънаследници са сключвали договори за доброволна делба, респ. за разпределяли помежду си идеални части от наследствените имоти е ирелевантно за действителността на отказите от наследство. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение