Определение № 50441 от 31.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1729/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 106 от 29.12.2021 г. по в. гр. д. № 351/2020 г. на Видинския окръжен съд, постановено в производство по чл.294 ГПК след отменително решение на ВКС, е отменено решение № 187 от 21.12.2017 г. по гр. д. № 308/2013 г. на Белоградчишкия районен съд и е обявен за окончателен II-ри вариант на разделителния протокол, изготвен на 20.09.2021 г. и предявен на съделителите на 24.11.2021 г.

При постановяването на решението съдът се е съобразил с указанията на ВКС да извърши делбата по колена, чрез теглене на жребий за петте дяла, които са обособени с един от вариантите на вещото лице, като приеме и актуална оценка на тези дялове.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Л. С. М..

Жалбоподателката твърди, че при предявяване на разделителния протокол на страните на 24.11.2021 г. не са били конституирани наследниците на Т. Е. Н., починала на 14.04.2021 г., а именно – П. А. Н., Е. П. А. и В. П. Т.. Това според нея води до нищожност на делбата на основание чл.75, ал.2 ЗН. Искането е за обявяване нищожността на обжалваното съдебно решение.

На следващо място решението било неправилно поради това, че при разделяне на два от имотите на по-малки части съдът не спазил чл.52 ЗКИР и не изискал от АГКК скици-проекти за новообразуваните имоти. Делбата била извършена по колена, въпреки че жалбоподателката не е давала съгласие за това. Не били обсъдени молби и възражения на жалбоподателката с приложени писмени доказателства – молба № 2716/12.10.2020 г., молба № 2701/16.11.2020 г. и молба № 2/11.01.2021 г.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. Нищожна ли е делбата, извършена без участие на трима от съделителите. Кой е релевантният момент, към който се преценява нищожността на делбата;

2. Следва ли въззивният съд да обсъди защо приема конкретен способ за извършване на делбата, както и длъжен ли е да мотивира решението си защо приема, че разпределението следва да се извърши по колена;

3. За извършване на разпределение по колена в делбения процес необходимо ли е съгласие на всички съделители;

4. Съставлява ли съществено нарушение на служебното начало, ако въззивният съд одобри проект за разделяне на земеделски имоти, при който за пет от новообразуваните имоти липсват проектни идентификатори, издадени от АГКК и липсват проекто-скици, като по този начин същите не са реално определени и обособени, както и при липса на одобрен проект за разделяне от АГКК по отношение на новообразуваните имоти, а извършва разпределение на идеални части от имоти по КВС, при наличие на кадастрална карта на землището;

5. Следва ли въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички относими доказателства и всички направени доводи и възражения на страните, както и да посочи защо ги приема за релевантни или не.

Останалите съделители не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не съществува вероятност въззивното решение да е нищожно. Неправилно е застъпеното виждане в касационната жалба, че когато делбата е нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН, това води до нищожност и на съдебното решение за делба. В действителност такава връзка не съществува. Съдебното решение няма да бъде нищожно, а неправилно, ако съдебната делба е нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН. Следва да се има предвид и това, че в настоящия случай не се касае за хипотеза, при която някой от съсобствениците изначално не е бил конституиран като страна по делото за делба, а за настъпила в хода на процеса смърт на една от страните, при което не са конституирани наследниците.

Касационното обжалване обаче следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл. 2 ГПК за проверка на допустимостта на въззивното решение. Данните по настоящото дело сочат, че в съдебния протокол от заседанието на 24.11.2021 г. по в. гр. д. № 351/2020 г. на Видинския окръжен съд е вписана като страна Т. Е. Н.. От представеното по делото удостоверение за наследници на М. К. П. изх. № 8/27.01.2022 г. се установява, че наследникът му Т. Е. Н. е починала на 14.04.2021 г., като е оставила за свои наследници П. А. Н. – съпруг, Е. П. А. – син и В. П. Т. – дъщеря. Тези лица не са били конституирани в процеса. При тези данни възниква съмнение за допустимостта на въззивното решение, като следва да бъде съобразена и практиката на ВКС по този въпрос - решение № 22 от 1.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2288/2021 г., II г. о., и др.

По останалите материалноправни и процесуални въпроси, повдигнати в изложението към касационната жалба, съдът ще се произнесе с решението си след като извърши проверка на допустимостта на въззивното решение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,