Определение № 60467 от 22.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2848/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д. М. срещу въззивно решение № 260122 от 07.05.2021г., постановено по в.гр.д.№ 113/2021г. на Врачанския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявените от касатора против Ц. Ц. Ц. и Д. Н. Ц.: иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 25/2017г., по силата на който първият ответник, в качеството си на пълномощник на Т. Д. М., е продал на себе си /по време на брака си с втората ответница/ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], В. о., м. „Я.-1“, с площ 16 801 кв.м; иск с правна квалификация чл. 40 ЗЗД за обявяване недействителността на същия договор, поради договаряне във вреда на представлявания, както и иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на посочения поземлен имот, придобит по наследство от Т. Д. М.. По делото е установено, че ищцата в първоинстанционното производство К. Д. М. е единствен наследник по закон на своя брат Т. Д. М., починал на 23.05.2019г., който е притежавал процесния имот, възстановен му през 1998г. по реда на ЗСПЗЗ. С пълномощно от 21.06.2017 г., заверено от кмета на Община Борован, Т. Д. М. е упълномощил ответника Ц. Ц. Ц. да продаде недвижимия имот на когото намери за добре, включително и сам на себе си, и при каквато цена намери за добре. На 04.07.2017 г. е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 25/2017г., по силата на който Т. Д. М., чрез пълномощника си Ц. Ц. Ц., е продал имота на Ц. Ц. Ц. /по време на брака му с Д. Н. Ц./ за сумата 3000 лв. Данъчната оценка на имота към момента на сключване на сделката е 2540, 20 лв., а неговата пазарна цена към същия момент е 13 551 лв. В нотариалния акт е отразено, че продажната цена е изплатена напълно в брой от купувача на продавача при подписване на пълномощното, като от представеното по делото извлечение от банковата сметка на продавача е установено, че на 05.07.2017 г., т. е. в деня след сключване на сделката, наследодателят на ищцата е внесъл касово по сметката си сумата 2500 лв. Наследодателят на ищцата е живеел сам в бащиния си дом в [населено място] при лоши битови условия, но е имало вода, ток и телевизия. Преди смъртта си е работил, като при поправка на водна помпа на негов съселянин се стигнало до инцидент, довел до смъртта му. Същият е употребявал алкохол ежедневно, но не са налице данни да е страдал от алкохолна зависимост, която да представлява пречка в начина му на живот, нито да се е оплаквал след сключването на сделката относно продажната цена и получаването на сумата. При така установените факти въззивният съд е приел, че съгласно трайно установената съдебна практика, нееквивалентността на насрещните престации по един двустранен възмезден договор, наведена от ищеца като основание на иска му за недействителност/нищожност на договора, може да съставлява накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, но че не всяко разминаване в престациите осъществява хипотезата на посочената правна норма, тъй като следва да се съблюдава и прогласеният в разпоредбата на чл. 9 ЗЗД принцип на свобода на договарянето, съгласно който страните по договора са властни да определят вида и размера на насрещните си престации, при които волеизявленията им съвпадат. Посочено е, че при преценката дали една сделка е недействителна поради нарушение на добрите нрави, съдът не трябва да се ограничава единствено и само до простото сравняване на уговорената престация с пазарната стойност на имота, предмет на сделката и че продажбата на вещ на цена, по-ниска от пазарната не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. В заключение е прието, че продажбата на имота на цена, която е 4-5 пъти по-ниска от пазарната му стойност, не може да обоснове извод за нарушаване на добрите нрави и за нищожност на сделката. По отношение на втория обективно съединен иск са изложени съображения, че недействителността по чл. 40 ЗЗД не включва преценка дали са накърнени добрите нрави, а дали действително, обективно са увредени интересите на представляваната страна по договора, както и дали действалият от нейно име представител и насрещната страна по договора са добросъвестни или не, т. е. – дали са осъзнавали, че увреждат представлявания или не са. Посочено е, че неадекватността на престациите не е единственият признак, въз основа на който да се приеме, че е налице увреждане, а в случая по делото не е установено в периода около подписването на пълномощното и сключването на договора наследодателят на ищцата, въпреки че системно е употребявал алкохол, да е бил в такова състояние, което да не му позволява да извършва преценка на своите интереси и да защитава правата си, респ. да не е могъл да се грижи за своите работи, доколкото по делото липсват доказателства към момента на упълномощаването да е бил освидетелстван по надлежния ред, да е лекуван доброволно или принудително от алкохолна зависимост, да са предприети постъпки от неговите близки и в частност от сестра му за поставянето му под запрещение или поне да е бил във видимо неадекватно състояние, което да е намирало явно проявление в поведението му. С оглед на това е прието, че по делото не е установено наследодателят на ищцата да е имал алкохолна зависимост, която към момента на упълномощаването го е поставила в неадекватно състояние и от която представителят се е възползвал, за да го увреди. За неоснователен е приет и третият обективно съединен иск по съображения, че претендираното от ищцата право на собственост върху имота е обусловено от недействителността на разпоредителната сделка, респ. уважаването на този иск е в зависимост от уважаването на някой от първите два иска. С оглед изхода по тях е прието, че обективираната в нотариален акт № 25/2017 г. сделка е породила транслативен ефект и собствеността върху имота е преминала в патримониума на ответниците. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли при постановяването на решението, въззивният съд да е взел предвид фактическите предпоставки на чл. 40 ЗЗД за увреждане на интересите на представлявания, като обективен елемент на състава на чл. 40 ЗЗД, като отчете всички факти и обстоятелства по делото за извършване на преценка дали договорът е сключен във вреда на представлявания, дали увреждането не е незначително и до каква степен, и при какви обстоятелства разликата между продажната и действителната цена е от значение за съществото на спора, и 2. Следва ли при постановяване на решението, въззивният съд да отчете и субективния елемент като вземе предвид и какви са мотивите на представителя да сключи договора, при извършването на преценка налице ли е споразумяване за увреждане на представлявания предвид факта, че представителят на продавача е и едновременно купувач по сделката, и представлява ли израз на намерението за увреждане едновременното предпочитане от пълномощника на своя интерес и пренебрегване интереса на представляваната страна, независимо от правата, предоставени на пълномощника с включване на чл. 38 ЗЗД в пълномощното и липсата на правни действия от страна на представлявания за защита на интереса му приживе. Ответниците по жалбата са изразили становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, т. 1/. Предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Поставените от касаторката въпроси по своята същност представляват касационни оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при преценката на доказателствата, формулирани са според нейните твърдения и не кореспондират на посочените по-горе съображения на въззивния съд за постановяване на обжалваното решение и на данните по делото, поради което тези въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване, нито са налице сочените допълнителни предпоставки за това. Наред с това касаторката не сочи конкретно кои релевантни за спора факти, установени по делото, не са взети предвид от въззивния съд при постановяване на решението, нито в какво се състои противоречието с посочената в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК многобройна практика на ВКС. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно дадените в т.3 на ТР № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС разяснения фактическият състав на недействителността по чл.40 ЗЗД включва два елемента - обективен /сключване на договор, увреждащ представлявания/ и субективен, който не винаги се изразява в общ сговор и в общо намерение /цел/ у представителя и насрещната страна да увредят представлявания, а в тяхната недобросъвестност - и двамата знаят /осъзнават/, че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Тази недобросъвестност също не се предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания, като преценката за наличието ѝ се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай към момента на сключването на договора. Изводите на съда за липса на предпоставките по чл. 40 ЗЗД за уважаването на иска са в съответствие с практиката на ВКС - Р № 361/2011 г. по гр. д. № 1077/2010г., IV г.о.; Р № 140/2015 г. по т.д. № 2092/2014 г. I т.о., и др., според която увреждането може да има различни проявни форми и не се свежда единствено до разлика между цената, на която имотът е бил продаден и тази, на която би следвало според пазарните условия. Продажната цена като величина не е единственият критерий за увреждане /Р № 361/2011 г. по гр. д. № 1077/2010 I. г. и др./, при това не всяко разминаване в договорената по данъчна оценка цена и реалната стойност на имотите предпоставя извод за сговаряне във вреда на представлявания. Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи /Р № 841 от 19.01.2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г., II г.о., на ВКС/, каквато преценка е направил и въззивният съд. Относно първия предявен иск следва да се посочи, че според установената практиката на ВКС продажбата на един имот на цена, равна на неговата данъчна оценка, не винаги сочи на нееквивалентност на сделката, която може да обоснове накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касаторката. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците по касация имат право на разноски за настоящата инстанция, но такива не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни да са били направени. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,