Определение № 290 от 09.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 684/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Е.-С. против решение № 582/11.04.2011 г. по гр.д. № 570/2010 г. на Софийски АС, с което по същество касаторът е осъден да заплати на Р. Б. АД-Р. сумите: 34 512.51 лв. на основание чл.208 КЗ, ведно със законната лихва, 2 988.37 лв. на основание чл.86,ал.1 ЗЗД и 2 491.25 лв. разноски. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че “въззивният съд се е произнесъл по съществени правни въпроси, които се решени в противоречие с практиката на ВКС и др. съдилища, и които са от значение за точното прилагане на закона”. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно т.1 ТР 1/2009 ОСГТК, ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Приложното поле се определя не от актовете, а от конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, а не само съществен, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане. Чл.280,ал.1,т.1 ГПК включва само задължителната практика на ВКС-т.2 ТР 1/2009 ОСГТК. Няма позоваване на такава практика. По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГТК. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. Не са представени такива влезли в сила решения. Представеното решение на ВКС № 537/25.10.2007 г. по т.д. № 255/2007 г. на І т.о. дава отговор на въпроса доколко в случая забавата на застрахования е основание за отказ да се заплати исканото застрахователно обезщетение. Но конкретният отговор на този въпрос подлежи на проверка за правилност по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, което обаче не е предмет на производството по чл.388 ГПК. Основанията по чл.281,т.3 ГПК са различни от основанията по чл.280,ал.1 ГПК. Независимо от това, следва да се има предвид, че САС е съобразил актуалната практика на ВКС, че неспазването на срока за уведомяване, трябва да се разглежда във вр. с това-попречила ли е забавата на застрахования на застрахователя да участва при установяване на обстоятелствата и размера на вредите, както и да съдейства при събиране на доказателства. За всички останали представени решения няма данни, че са влезли в сила. По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение. Бланкетното и непълно позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи по смисълът на т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.